Дано да не доживея деня, в който ще седна на една маса с жена и ще я оставя да си плати сметката

Имала съм всякакви случаи. Веднъж излязох с един архитект. Той много настояваше да отидем в някакъв скъп бар, а после в скъп ресторант. Яде трюфели, пи шампанско, а аз салата и сок. Накрая предложи да си разделим сметката. Канеше ме после пак и се чудеше защо отказвам. А други двама господа ни поканиха с една приятелка. Когато поискахме сметката те и двамата се изнизаха в тоалетната. На тях обаче им го върнахме. Поканихме ги на ресторант и после си тръгнахме без да кажем нищо. Съжалявам, но с такива мишки не бих си и помислила за сериозна връзка, за несериозна също.

Джени, такива хора сами себе си мъчат. Разбирам, че не им се плащат сметки, ама тогава защо се бутат да излизат с жени. Да си живеят там сами, спокойно и щастливо.
Не мога да си представя как ще си тръгна от ресторант, ако сметката не е платена. Ама нали камерите ще ме заснемат и ще ме приберат с полиция, трябва да сключвам сделка с прокуратурата, в досието ми ще пише осъждан, докато се реабилитирам след пет години и на работа няма да ме вземат.
И това само и единствено заради някаква глупава среща, все едно на някой му пука че излизам с жени, та да се доказвам.
Това горното, в случай, че и вие с приятелката не бяхте платили. Защото и това е възможно, ако ходиш на среща само заради безплатното ядене.

Нищо подобно.

Можеш да си кавалер на 2, 3, 10, 20 , ако ще 100 срещи и няма да дочакаш да чуеш, "Стига си ме водил насам, натам. Айде да си лягаме", тоест ще си останеш с кавалерството.

Всички жени обичат кавалери, които да ги обгрижват.
Жялкото е, че макар да се мислят за дами, повечето са обикновени авантаджийки.

Нищо подобно, бих ти върнала аз.
Ако дамата може да си избира какво да папа и къде сама (омг), малко ѝ пука за папото на някакъв дето търси чук-чук.
Там нещата минават на друго ниво.
Нека не принизяваме отношенията единствено да чук и бег.
Има и друг тип хора. Ок?

Диана Балканджиева, психолог(не съм сигурна добре ли помня фамилията, но мога да проверя) е пуснала преди тази тема тук статия със същото заглавие във Фейвбук. Както се очаква, много разнопосочни мнения, но за мен е странна констатацията и, че мъжете реагирал и на това "задължение" (образно казано) или по-скоро традиция, с гняв и омраза.

Аз не съм срещала мъже, които чак да се държат като опарени от очакването те да платят сметката. Кой повече, кой по-малко, проявява се някакво кавалерството поне на първа, втора среща. Намирам го за нормално. Но от друга страна, очакването винаги мъжът да плаща, също не намирам особено редно.

Не съм чела всички постове, но ми направи впечатление този, с 8 декември, на Боровец. От една страна, наистина е за съжаление, да седиш гладен по празниците. Но от друга, канен си на студентски празник с компания, аз бих го възприел като покана тип организация "организирали сме празник там и там, заповядай с нас" и в никакъв случай, не бих разпознава в тази покана, че някой ще ми плаща вечеря, храна и нощувки. Още повече студент, който едва ли има стабилни доходи. Съвсем друго и неприемливо е да те покани на вечеря и да очаква от теб плащане. Има ситуации и ситуации. И за мен този случай от една страна буди съжаление, защото е гадно по празници да гладуваш, но от друга страна ми подсказва защо някои мъже намират жените за меркантилни.

Никога не съм плащала сметка на първа среща, не се е случвало. Но винаги съм имала пари да  покрия разходите и поръчвам според възможностите си. Пътуване, празнуване с компания, не бих си и помислила някой да ми плаща, какъвто и да ми е. Случи ми се с мъжа ми, след месец връзка ме покани на екскурзия из България по любими за него и мен места, ами умрях от срам. И двамата бяхме работещи, със стабилни доходи, денят преди тръгване му предложих да му дам пари за храна и хотел(не съм предлагала за път, това би било вече обидно), но той не и не, нищо не искал. Ами странно и неловко ми беше, стремях се да се ограничавам в поръчките. Е не че не участвах следващите 27 години в пътувания и почивки, но към онзи момент ми беше неловко. Затова ми е много странно очакването, че ако някой те кани на екскурзия, пътуване, празнуване с дни, жената да очаква пълно финансиране. И после статии, че мъжете реагирал гневно.

Отношението към мъжа като към ходещ портфейл е на същото ниско ниво като отношението към жената като към прислуга. И двете са сметкаджийство. Има много начини един мъж да бъде кавалер.

На една жена, която няма нужда от ходещ портфейл, каква ѝ е играта да търпи хем мъж без пари, хем муйко.
Изобщо, вече живеем във време, което мъжете са доста облекчени – жените работят, живеят си, поддържат се. За тях остава да се държат мъжки – да бъдат кавалери и минимум осигурени поне да могат да поддържат себе си и собствения си бит.
Това с ходещия банкомат отдавна вече не работи. Нито мъжете са глупави, нито някои жени толкова хитри, колкото им се приписва.

Зависи от контекста. Ако се вижда само с една жена, тогава би значело едно ако не плаща сметката, а ако се пробва едновременно на 50 места - тогава друго (че се пробва на още 49 места).
И в двата случая сигурно не е хубаво, но по различен начин.

Я ми обясни как мъж, който се стиска за едно кафе и водичка ще е кавалер по "много други начини"?!
Ей това някой като ми го каже и ме напушва на смях.
Един такъв мъж обикновено също не отваря врати, не дърпа столове, не подава ръка и не си дава якето, когато на жената й е студено.
После сигурно те праща и презервативите сама да си ги купиш, че да не се мине и за това. Ама жените били "златотърсачки".

Ми с моята си деляхме сметките, колата беше от мен де, ама после платих да довърши образование, издържал съм две деца без майчинство или с минималното , после още няколко години, когато е била с доста малки доходи...
Ама нищо де, щом казвате за кафето и водичка са толкова важни и тест.
А не мислите ли, че мъжете също тестваме, особено тези, които имаме какво да предложим насреща?

Ами то си е негов проблем, че се пробва още на 50 места.
Да си преценя и да поема сметките.
Какво сега, трябва да съчувстваме на някой, че излиза с 50 жени и миличкия не може да си направи сметката.

Ами не всички сме толкова пресметливи. За мен има други качества, които търся. Ако ги има, не ми се налага да търпя нищо.

Рф, а вие пък защото не "тествате" и не се правите на "дръж ми шапката".
Много ви се иска всички жени да се задоволяват с каквото падне и да нямат никакви изисквания.
Най-големият майтап е, че когато жената се "свие" играе му по свирката, дели всичко 50 на 50, същият тоя скъсаняк ще й бие шута и на следващата, в която ще е лудо влюбен ще плаща всичко.
Играла съм го тоя филм като млада. Никога повече.

Не разбирате от жени и т'ва е.

Ей тази ще мине кастинга:



Тоест, ако плати 150 евро за вечеря, може да те хване за косата и да те завлече у тях.

Га еди кифтетта ни рива.

Не виждам защо се чувстваш конфронтирана, МИленака. И защо реши, че аз съм пресметлива? Точно аз не съм, а може би щеше да е доста практично.
Това не е пресметливост, а самоуважение. Мъж, който чака ти да го издържаш основно, не ми го хвали. Уточняваме, че има периоди и ситуации, които е нормално да се подкрепяте един друг. Но генерално – не.
//
Бънде, ясно. То и по вкуса ти за жени се вижда деня.