Много силно ми натежа тази "рамка", в която обществото поставя всички жени в диапазона 40+.а именно - "родила си много късно и ще бъдеш баба,когато детето ти ще има нужда от твоята подкрепа в младите си години."
Т.е. стара съм за мама на по-малко (6-годишно) хлапе. Такова е виждането и вменяването от хората около нас.
Имам момче на 6 години.На 45 год. съм. Не сме бракувани с бащата. Родих на 39год. след помощта на ИнВитро(то е ясно). Все повече усещам намеците в думите на колеги,съседки,"приятелки","млади майки",които са родили на 20+ как съм се решила да забременея и да родя в тази късна възраст. А на мен така ми се стекоха обстоятелствата,че наистина по-късно срещнах бащата ,мъжът, с когото решихме да имаме детенце.
Тогава и първите години след раждането, бях в еуфория,че станах мама.Да, но ......биологията има силната си дума.Когато съм навън с други мами,а те всички са по-млади от мен, винаги усещам тази ограниченост в мисленето им относно възрастта.Винаги ще се направи вметка: "Ама ти късно си родила",или "Аз на твоите години отглеждах тийн, а ти си с малко дете....."
Ами не ми е приятно,тегаво ми е - усещам,че ставам затворена в себе си,раздразнителна,дръпната и най-вече Без Самочувствие.
Как е при мами в такава ситуация,как го преодолявате,как отхвърляте подобни усещания, че наистина остарявате, а детето ви е още малко? Как успявате да съхраните емоционалния си мир и самочувствие?
Благодаря на всички,че ме прочетохте.