Здравейте..толкова съм объркана, че не знам, от къде да започна. С приятелят ми сме заедно от 6 месеца, той е на 39, аз на 37. Нещата между нас се развиха доста скорострелно, на 4тия месец решихме да започнем да правим опити за бебе, като нещата се получиха от първия път. Нанесохме се да живеем заедно. За съжаление миналия понеделник ни казаха, че плодът не се е развил, петък направих спонтанен аборт. Това беше най- ужасното нещо, което някога ми се е случвало, както психически, така и физически. Не мога да кажа, че не беше до мен, плака с мен, гушка ме, утешава ме. В четвъртък правихме секс, по негова инициатива...като свършихме, ми каза, аз знам, че го направи заради мен. Както можете да си представите, да, заради него го направих, това беше последното нещо, до което ми беше в този момент. Пред двата дни след аборта, още 3 пъти ме подпита дали спалнята е оф лимитс, като нкрая вече избеснях..тогава ми каза, че съжелява и ще чака, докато съм готова, ако ще и половин година. За неделя имаше планирана почивка с брат си. Каза, че ако аз кажа, няма проблем, ще я откаже. Аз му казах за да отиде. Аз също имах планирана почивка с майка ми пред тази седмица. И аз отидох. Аз съм от хората, които винаги са се справяли сами с всичко и не знам какво трябва да случи, за да помоля някого да си откаже плановете или да си причини какъвто и да е било дискомфорт, за да е до мен. И въпреки това сега го мразя, защото отиде.. трябваше в момента, в който разбрахме, че сме изгубили бебето да я откаже веднага, без да ме пита...и да е до мен. Аз отидох на моята, само и само да не се наложи да кажа на майка ми, какво се е случило..за да пощадя нея, защото си мислех, че ще се разтрои много..е накрая и казах и не реагира изобщо емоционално..явно само на мен ми пука.
А сега за фиксацията. Половин година преди да се запознаем е прекъснал 3- годишна връзка. Не знаех подробности докато преди няколко седмици не повдихнаме темата..била е 13 години по малка от него, живели са заедно в едностайното му жилище година и половина, докато тя не му изневерява и той я гони. Но после и е простил и са продължили да са заедно още една година, без да живеят повече заедно, уж. На мен ми говори, че му е важно да има лично пространство и време за себе си..какво от това е имал в едностайното жилище с нея..явно с нея не му е било важно. Колко трябва да обичаш някого, че да живееш с него в тези условия..и да му простиш изневяра? Аз даже не мога да си представя...Било му супер трудно да се откъсне от нея, не знаел как...все се е връщал, накрая му е коствало супер много усилия да приключи окочантвлно...А на мен ми казва, че аз съм любовта на живота му и че никога не е обичал някого, колкото мен и никога не е бил толкова щастлив...е не го вярвам, няма как, тя трябва да е любовта на живота му, не аз. Страх ме е, че не е приключил с нея емоционално, че е с мен само за да не е сам и да има някого за секс..и че се съгласи за бебето, само за да не ме загуби. За това и правих секс с него в онзи ужасен момент....за да не го подтикна да си потърси нова 20 годишна..или може би да потърси старата. Притеснява ме и, че той общо взето цял живот е живял, все едно е на 20, никога не е имал свясна работа, да не говорим за кариера. Едва от 2.5 години е на що горе ок позиция. Никога не е имал планове за семейство, не е поемал отговорности, живял е в това ужасно жилище...бил е с тази 20 и няколко годишна, толкова време, без перспектива. Страх ме е, че аз изисквам прекалено много от него изведнъж, защото моите стандарти са на светлинни години от нейните. Че си мисли, че е готов, но може би не е.. писах по- горе как реагира на това, което ни се случи..не ми побира умът, как му се е мислило за секс в този момент. И как ме остави сама в най- ужасния момент в живота ми. Какво ако му дойде в повече и се върне при нея? Не мога да спра да си съчинявам филми в главата...иначе, по негови думи, връзката им е била много токсична, с много караници и обиди от нейна страна. Казва, че се отвръщава от нея, за това което му е причинила и ако я види на улицата, даже не би говорил с нея. Казва, че всичко е в миналото и няма вече никакви чувства към нея. Казва, че е избрал мен и иска с мен да гради семейство. Плака докато го говорихме..каза, че не иска този лош период от живота му и грешния начин, по който се е справил със ситуацията да се отразят на нашата връзка...като се нанасяхме заедно, аз му казах че не искам нищо свързано с нея в нашето жилище. Той изхвърли всички подаръци, като някои от тях бяха доста скъпи вещи, които мисля, че с би се радвал да продължи да ползва..но ми каза истината, че са от нея и ги изхвърли..също всички завивки, възглавници итн, на които са спали заедно...сигурно е налудничево, но ми беше важно....и въпреки всичко, пак имам съмнения и лошите мисли не ме оставят на мира..
Осъзнавам, че не си дадохме никакво време да се опознаем и че най- вероятно подсъзнателно ме е страх, че не сме достатъчно стабилни. От друга страна, нямам време вече да чакам, а толкова много искам дете.. абсолютно съм наясно, че ако нещата не се получат, ще си го гледам сама и съм ок с това.
Най- вероятно го представих черен с разказа си...защото демоните в главата ми рисуват такъв образ в момента. А всъщност той е толкова мил и добър. Грижовен е, внимателен, 10 минути да закъснее от работа, се обажда да предупреди, не пие, не излиза..А като ме гушне..не мога да ви опиша..все едно сме само ние двамата на този свят..като съм с него ги няма демоните...но разделим ли се, филмите в главата ми започват...как да се справя.. ще отмине ли с времето? А ни чакат още трудности..страхове..като започнем пак опити, не знам изобщо как ще се справя емоционално с чакането, а ако дай боже пак забременея, със страха, че пак ще се случи...това ще ми е достатъчно, нямам сили да мисля и за бившата му...Обичам го, не искам да го загубя, заради тези демони в главата ми..
Виж целия пост
А сега за фиксацията. Половин година преди да се запознаем е прекъснал 3- годишна връзка. Не знаех подробности докато преди няколко седмици не повдихнаме темата..била е 13 години по малка от него, живели са заедно в едностайното му жилище година и половина, докато тя не му изневерява и той я гони. Но после и е простил и са продължили да са заедно още една година, без да живеят повече заедно, уж. На мен ми говори, че му е важно да има лично пространство и време за себе си..какво от това е имал в едностайното жилище с нея..явно с нея не му е било важно. Колко трябва да обичаш някого, че да живееш с него в тези условия..и да му простиш изневяра? Аз даже не мога да си представя...Било му супер трудно да се откъсне от нея, не знаел как...все се е връщал, накрая му е коствало супер много усилия да приключи окочантвлно...А на мен ми казва, че аз съм любовта на живота му и че никога не е обичал някого, колкото мен и никога не е бил толкова щастлив...е не го вярвам, няма как, тя трябва да е любовта на живота му, не аз. Страх ме е, че не е приключил с нея емоционално, че е с мен само за да не е сам и да има някого за секс..и че се съгласи за бебето, само за да не ме загуби. За това и правих секс с него в онзи ужасен момент....за да не го подтикна да си потърси нова 20 годишна..или може би да потърси старата. Притеснява ме и, че той общо взето цял живот е живял, все едно е на 20, никога не е имал свясна работа, да не говорим за кариера. Едва от 2.5 години е на що горе ок позиция. Никога не е имал планове за семейство, не е поемал отговорности, живял е в това ужасно жилище...бил е с тази 20 и няколко годишна, толкова време, без перспектива. Страх ме е, че аз изисквам прекалено много от него изведнъж, защото моите стандарти са на светлинни години от нейните. Че си мисли, че е готов, но може би не е.. писах по- горе как реагира на това, което ни се случи..не ми побира умът, как му се е мислило за секс в този момент. И как ме остави сама в най- ужасния момент в живота ми. Какво ако му дойде в повече и се върне при нея? Не мога да спра да си съчинявам филми в главата...иначе, по негови думи, връзката им е била много токсична, с много караници и обиди от нейна страна. Казва, че се отвръщава от нея, за това което му е причинила и ако я види на улицата, даже не би говорил с нея. Казва, че всичко е в миналото и няма вече никакви чувства към нея. Казва, че е избрал мен и иска с мен да гради семейство. Плака докато го говорихме..каза, че не иска този лош период от живота му и грешния начин, по който се е справил със ситуацията да се отразят на нашата връзка...като се нанасяхме заедно, аз му казах че не искам нищо свързано с нея в нашето жилище. Той изхвърли всички подаръци, като някои от тях бяха доста скъпи вещи, които мисля, че с би се радвал да продължи да ползва..но ми каза истината, че са от нея и ги изхвърли..също всички завивки, възглавници итн, на които са спали заедно...сигурно е налудничево, но ми беше важно....и въпреки всичко, пак имам съмнения и лошите мисли не ме оставят на мира..
Осъзнавам, че не си дадохме никакво време да се опознаем и че най- вероятно подсъзнателно ме е страх, че не сме достатъчно стабилни. От друга страна, нямам време вече да чакам, а толкова много искам дете.. абсолютно съм наясно, че ако нещата не се получат, ще си го гледам сама и съм ок с това.
Най- вероятно го представих черен с разказа си...защото демоните в главата ми рисуват такъв образ в момента. А всъщност той е толкова мил и добър. Грижовен е, внимателен, 10 минути да закъснее от работа, се обажда да предупреди, не пие, не излиза..А като ме гушне..не мога да ви опиша..все едно сме само ние двамата на този свят..като съм с него ги няма демоните...но разделим ли се, филмите в главата ми започват...как да се справя.. ще отмине ли с времето? А ни чакат още трудности..страхове..като започнем пак опити, не знам изобщо как ще се справя емоционално с чакането, а ако дай боже пак забременея, със страха, че пак ще се случи...това ще ми е достатъчно, нямам сили да мисля и за бившата му...Обичам го, не искам да го загубя, заради тези демони в главата ми..
