Според вас заслужава ли си?

Здравейте на всички… Като всички останали нека се включа и аз с моята драма в живота. Всъщност съм човек ,който никога не споделя нищо на никого и това винаги ми е тежало ,но днес просто така реших да излея каквото имам  да си кажа. Жена на 26 години съм омъжена с две деца и ,,ПЕРФЕКТНО” семейство пред общността. Последно време започнах да обръщам внимание на неща във брака си повече от преди. Има много неща ,които мъжът ми прави ,които аз не одобрявам и ме нараняват и преди като му казвах за тях полагаше усилия да ги промени и аз го оценявах ,но последно време нещата се влошиха… Действията му ,реакциите му в дадени моменти обвиненията и обидите по време на спор или на скандал… В този брак се чувствам сама просто не получавам разбиране от негова страна ,а точно обратното.  Арогантно поведение спрямо мен и семейството ми. Избухвания за най-малкото грозно държание. Не обича да го занимавам с нищо. Живеем като затворници той след работа обича да си почива и аз уважавам това нещо ,но аз вкъщи се задушавам. Като го карам да изчезнем някъде с децата почва да се изнервя ,че след работа едва ли не не му давам да почине. Ако изляза сама с децата се сърди защо излизам все едно го чакам да се прибере от работа да изляза… Всеки Божи ден живеем в скандали ,а даже нямам и желание да споря с него просто почне ли да се заяжда за най-малкото излизам на терасата. Той ужасно много мрази сестра ми заради стари търкания и постоянно и пред всеки обяснява колко много я мрази как не могъл да я понася не му изнася и това ,че се чуваме по телефона или като отида при нашите се срещаме и като цяло ,че общувам с нея… Нон стоп обиди, псувни, обвинения за всичко каквото и да се случи винаги виновната съм аз. И парадокса е там ,че след всичкото това ,което прави идва да се милква и си иска интимност… След всичкото това ,което преживявам от години насам аз се отвратих от него не го обичам по никакъв начин. Отбягвам го не желая и секс да правя с него или като правя просто гледам да приключи възможно най-бързо за да ми се разкара от главата…. Просто не мога да обясня за всичко ,което ми причинява и до ден днешен ,но е много и той го осъзнава и ми го е КАЗВАЛ. В момента във ,които му кажа какво ме наранява и така нататък той обръща всичко срещу мен как видиш ли той е бил отражение на самата мен… и се опитва да ме убеждава ,че аз го карам той да се държи така с мен. Все търпя заради децата все търпя за ,,СЕМЕЙСТВОТО” не искам да тревожа родителите си ,но просто вече съм на предела на силите си и не знам изобщо още колко ще търпя. Имам чувството ,че покрай него ходя на пръсти само и само да няма скандали. Вечно недоволен ,а давам всичко от себе си той да е добре въпреки факта ,че емоционално съм приключила с него. Все едно ми е дете… Още една тежест на главата ми така го усещам като бреме. Това ,че не съм споделяла никога на никой през какво преминавам много ми тежи. Вечер като легна и от мисли не мога да заспя и се давя в собствените си сълзи тихо. Най-хубавите си години пропилях за да може всички да са добре. За това ме боли най-много.  Единственото нещо ,което ме спира са децата… Просто не си представям да ги разделя като знам каква силна връзка имат с него. И жертвам собственото си щастие и спокойствие  за тях. Чувствам се като в дупка ,като в капан!  Зодия Рак съм бих дала всичко за семейството си както и го правя ,но вътрешно усещам ,че не съм щастлива ,а така ми се иска… За всички ,които ще си помислят ,че това поведение и отношение ,което получавам от него е вследствие на друга жена НЕ Е! Защото той дори не може да си помисли да бъде с друга! Изпитах го няколко пъти. Просто си е такъв не иска да ме пуска ,но не желае и да се промени.