Слънце, пясък и мечти - бебе, скоро идвай ти ! ~бебеправене 627~

Аз съм писала при нас какви драми бяха докато моят склони да направи спермограма. Само от тези безкрайни дискусии и караници не само се напрегнахме, а загубихме над година след като вече очевидно подозирахме, че има проблем някакъв.

Не мисля, че е конкретно до мъжете. Има и жени с тези разсъждения. Признавам, че и аз съм имала такива "спирачки", но като видяхме, че естествено не става, имахме един дълъг период на свикване с идеята. А сега свикваме с идеята, че може и така да не стане.
Просто са се изписали много глупости за "бебе в епруветка", "дизайнерски бебета" и т.н. Непознаването на това как работи даден не-естествен процес, доста често води до отричането му. Пък и доста удря по егото това, че не става естествено, пък повечето хора забременяват и износват от раз.

Аха, удря по егото - защото не знаят колко други хора са имали проблеми. Аз бях много учудена да науча колко познати двойки имаме с инвитро бебета. За почти всички обаче разбрахме, май с едно изключение, когато децата бяха на по няколко годинки, явно бяха тогава готови да говорят за това открито. Знам и за няколко, които все още нямат успех. Но огромната маса в крайна сметка успяха, че някои вече са и с по 3 деца.

Да, рядко се споделя за това. Иначе в моето обкръжение няма двойки, правили инвитро. Имам доста колежки.
За мен най-шокиращия момент беше, когато отидох за първи път в репродуктивна клиника. Видях колко много жени има и чак не можех да повярвам по колко време се чака за преглед.
ММ се дърпаше. Каза "докато не мине година, няма проблем". Та поне като мина една година, сам си отиде за СГ.

Който има едно е друго Соул , то и ти го казваше .

Да в надежда има много двойки скоро нали ходих . Ама ре мъжете не мислят.... много двойки са с проблеми

Оооо, моят същи не искаше. Ние почти 3 години опитвахме сами нали с чести ходения при обикновено АГ. След 1.5 години се нави та пусна и спермограма. Видя се проблем в морфологията и му откриха варикоцеле. Ама нещо какво ни залъгаха, че добавки да пием туй ти, онуй ти и имало шанс да се оправи. Той естествено се хвана като удавник за сламка на тези глупости, та айде още година и половина да чакаме добавките да подействат...Еми не подействаха, до края си беше с ниска морфология и висока фрагментация. Накрая вече му скръцнах със зъби на моичкият, че е минало много време и така няма да стане. Един ден се прибра от работа и си му казах направо пред свършен факт, че съм записала час за репродуктивен лекар (ние от много време го бяхме обсъждали, така че се знаеше че тоя момент ще настъпи, просто се коментираше дай само това да изчакаме, онова да изчакаме и все отлагахме), та накрая нямаше на къде да ходи.

Ама при положение, че жената е над 35, пък и по-малко, то сега е пълно с 20 годишни по тия клиники и не става за една година или повече, или другия случай има безкрайни аборти и някои от тях с доказани мутации да ми каже някой " аз съм против инвитрото" за мен е равно на " аз съм против да имаме дете". Значи нито ги ръчкат, нито им бият инжекции, нито надебеляват, нито ще раждат, нито ще износват. Голям проблем е една СГ. От хубаво никой не е стигнало до инвитро, повярвайте ми! Но, при често повтарящи се загуби, при неоткрит проблем ( ето при Тирамису се откри някаква мутирала хромозома за която едва ли някога е подозирала) и се измъчи милата, а всички ембриони след ПИД с тежки моно и тризомии. Та дали ест стават аборти или инвитро очевидно проблем има. И този проблем щом е в материала е по-добре да не се слага ( с доказан ПИД) въобще, отколкото да се мъчи жената всеки път с аборти. Защото и физически, и психически това ни съсипва. И като ми каже някой мъж " ама мене ме е страх, ама аз съм против" и ми иде да му шибна един и да кажа ми айде, ти забременявай, аз само ще те е@а. Ясно, пари са и то много пари, ама няма да станем по-млади, никога, няма връщане назад. Не сме на 20, не сме на 30, времето си тече и изтича, а дори и с инвитро чудеса не стават с вълшебна пръчка! Набийте им го на тия мъже веднъж завинаги.
За тези с вече 1-2 деца, които се борят за следващо, там е друго, макар че всяко дете си е желано. Но тук визирам тези от нас, дето се борят за първо.

Не е проблема в ходене по репродуктивни специалисти, идвал е с мен, има 2 спермограми, това не му е драма ни най-малко. Не може да ми обясни защо не е ок с инвитрото. Опасявам се, че е от факта, че имаме познати с дете инвитро, което е с проблеми, не физически, а психически. Явно това го стопира. Иначе за каквито и да е изследвания винаги е бил насреща.
Аз също не знам още кой път да поемем...

Може би трябва да поговорите откровено по темата, без съдене. В крайна сметка доводите на всеки са валидни за самия него и съм сигурна, че ще се разберете. Не може да мине без компромис...  А и не е окей да се насилва за инвитро партньор, който така дълбоко не е съгласен.
Вероятно, както интуицията ти казва, наистина става дума за страхове, които се притеснява да изрече на глас.

Е, да, сигурно това е причината, но пък аз примерно вече съм загубила и търпение, и разбиране за такива неща. Уж зрели хора, които искат да са заедно и да създадат семейство - приемам, че поне към момента на тези решения са с идеята да остареят заедно, - а ги било страх да споделят страховете си от инвитро 🙄 Все едно са си чужди хора. Лигавщини са това за мен. Казвам го, защото ние имахме мнооого караници и драми преди активно да започнем инвитрото и аз лично бях наистина на ръба да прекратя тази връзка, точно по тази тема с децата трябва да гледате в една посока ако искате да имате общо бъдеще.

Много тънка е темата с мъжа. Хем съм съгласна с Прего, хем с Firebird.
Мисля, че всичко се върти около цялостния житейски фон на мъжа, средата, вижданията му, съжденията му и изобщо разбиранията за имането на дете какво е. Да не забравяме, че те детето го проумяват едва като се роди, преди това му го показват на ехографа, той кима и се хили, но всъщност няма идея какво вижда.
Не ща никой да има житейска ситуация, в която мъжът да трябва да види жена си съсипана, разсипана, изпразнена, загубила себе си чак, че да сколаса за инвитро.. и това да е някаква епохална жертва от негова страна.. “ай, добре, от мен да мине” и да държи да покаже колко му е некомфортно и досадно да се занимава в процеса.

При нас винаги е било прагматично, не сме влизали в дебати в нито един момент. Щом не става по начин А, отиваме на начин Б, В и тн.

Ако мъжете сдухват от липса на увереност и информация - помогнете им, това е най-лесното.
Ако просто се инатят и пазят детско его - имате си една камара други казуси с тоя мъж, не само инвитрото.

Приносът на мъжа за инвитрото е да присъства, когато се налага и да свърши в чашка. Това е. Да е подкрепящ и заинтересуван е бонус, който много жени нямат, но според мен се задоволяват с това просто да не бъдат затормозявани излишно. Шокиращо е как на огромна част от мъжете дори това им идва твърде много. Жените всички знаем през какво минават, и физически, и психически. Така че аз лично не мога да проявя разбиране към трудното поведение от страна на мъж, който твърди, че уж искал да има деца с жената с до себе си и това му е големият проблем.

Но пък като знам как моят (а и други мъже около мен) са готови да ги опеят като вдигнат 37.5, какво ли се чудя.

В главата на мъжа е много ама много просто - “не ща дете от буркан”, защото за него е това - детето не е направено в леглото. Не е както той е бил заченат, не е както Пешо, дето ритат заедно в сряда се оплаква, че неговата хваща от въздуха и му е писна̀ло всеки месец да трепери. Демек, нещо налага основната роля на пишката му да се промени в нещо, което за него е непознато = страшно.
Също при тях това, през което жената минава, жената да си минава през него (Божинката малко). Той е там физически ама не и физиологично. Не схваща. Не си мислете, че може да го разбере, както нас. За него най-близкото усещане в тялото му е като има запек повече от 3 дни и почне да се усеща тук там. Толкова са свързани с тялото си. И това си е напълно еволюционно доказано и естествено. Не може да се ползва като карта нашето тяло, срещу тяхното, щото не могат да сравнят, за да разберат. Спермата в чашка за някои е огромно препятствие. Тук и ние не го разбираме по същия начин, щото всеки месец сме като фурна, дето някой през 15 мин проверява дали манджата е готова.
Това, което обаче трябва да разберат е, че ролята на бащата почва много преди да иде да запише детето с имената си. Тези, които не искат да разбират.. както казах по-горе.. там вече е друго и говореното с тях е редно да засегне много по-дълбоки аспекти.

Не исках да отварям чак такава дълбока тема за размисли 😀
Говорено е момичета, знам какви са притесненията му, ако трябва да бъда чесна и аз се притеснявам от инвитрото, колкото и смешно да ви звучи .... не сме го отписали на 100% като шанс, просто като мина през всички лекари и изследвания, което ще става напред в месеците ще го мислим.... всяка от вас знае, че всичко е свързано и със средства, та нека премина през лекари и изследвания, после ще видим....
Ако през това време е писано нещо да се случи, добре дошло...

А, ние говорим общо, не конкретно за твоя мъж.

Кой аспект от инвитрото те притеснява? Аз също много се притеснявах. Физически то не е нищо особено, но за мен беше емоционално много напрягащо.

С финансиране от ЦАР разходите ще са ви доста по-ниски.