06.07 – 12.07 – Седмокласници 2025/2026 – Време е за подаване на заявления

НВО – невероятна и велика онтогенеза*
19 юни 2019 година! Днес е велик празник за нашата семейна демокрация! Даже мисля да пиша до президента да го направи официален, национален, какъвто там му е по-лесно.
20:00 часа
Масата се огъва от кИфтета, Чибапчета, прЪжоли, половин мисирка, майонеза, мас, джумерки, суджуци, магарешки луканки, камилско месо и всичко, в което има месо. Сабахлям заклахме прасето и сме готови за празнуване, напиване, заря и каквото там сме приготвили. Съвсем по модата сме! Никакви въглехидрати, да не говорим за плодове! У дома караме по онази световноизвестна българска диета, при която първо се осираш, после се запичаш, безспорно отслабваш и накрая умираш с няколкостотин болести, озъбен или от щастие, или от слабост, тук въпросът е спорен. Но… да се върна в началото – 14 години преди това.
Още когато реших да имам второ дете, веднага се обадих на госпожа Делева – уважаван учител по БЕЛ.
- Тъй и тъй, дай да запишем, моля ти се едно дете на уроци за изпита в 7 клас.
- Как се казва?
- Ми не съм решила още.
- Ми кое е детето?
Жената направо не ме разбра. Ма не е ли чувала тя, че първо запазваш дата за сватба, сетне място в ясла, после в градина, после място за  първи клас и най-вече, натвърдвам ви, място за уроци по математика и БЕЛ за НВО. Добре, че не се налага да се запазва час за естествено раждане, щото или ще си ръсим децата из къщи, или ще стискаме, докато ни дойдат уречените ден и час.
- Майтапиш се!
- Хич не се майтапя, моля ти се, не ме връщай!
- Абе, жена, аз може да не съм жива дотогава!
- Нищо де, ти го запиши, пък ако решиш да мреш, ще те споменавам с добро! Ти си ми на първо желание, за първо класиране. Ако не дай си, Боже, не доживееш, имам и други желания, на други класирания!
Разгеле, свястна жена излезе, разбрахме се. С математиката мина по-лесно, на първа дума стиснахме ръцете!
И дойде заветният седми клас! Почнаха се едни кандърми, саздърми спрямо скъпия наследник номер 2. „Няма да ходяяяяяяяяяяя!“. „Ще ходиш, майка, ще ходиш, умиране има, отърване няма!“. „ Що да ходя, като всички влизат даже и с тройки, даже и с двойки!“ Ама откъде е толкоз информирано туй хлапе, бе? Туй се е живата истина, ама много рано я е разбрал. „Ще ходиш, че да си грамотен барем“. Да не говоря, че сме заложили апартамента и бая време ще го изплащаме още!
По БЕЛ как да е. Ходи, пише там, загражда верни, неверни, ама по математика зор. Там иска решаване, майка, няма лабаво! В 10:00 сутрин му било рано, не можел да се наспи. Следобед му било късно, нямало кога да играе с апапите. Две учителки разрева, двеста пъти срам брах, докато го отписвах и записвах. Хич не му е на акъля, че места няма никъде! Как не се молих на един другар по математика да го вмести нейде. Не ще и не ще чилякът, заето  било всичко отпреди балдър години. Не ще и да чуе, ако и да ме позна, че съм му готвила баница в Челопек! Накрая последната госпожа се кандърдиса, след като й обещах единия си бъбрек при нужда. Подписах нотариално заверена декларация, че ще го предоставя веднага щом се наложи, и ми олекна. Как го подхвана, какво го направи, ама тръгна, че и с песен.
Цяла година ходи, кара-вара и наближи пустото му НВО. Косата ми побеля и зъбите ми опадаха, но туй са нищожни жертви в името на науката!
17.06.2019г., 07:10
За 2586 път проверям служебната бележка/ даже съм я ламинирала, та да ми блести сутринта, да не я забравя!/, черните химикалки – 25 на брой, да има детето, да е спокойно, че то навремето какви химикалки имаше, туй сега химикалки ли е! Ученическата карта, вода, кола, без малко ракия да му сложа в бързината, ама се усетих овреме, шоколад, суджук. Три часа са си това, не е майтап работа! Вадя големия леген, пълня го с вода и го лисвам с все сили пред входната врата. Само дето не удавих детето и на комшиите протече таванът под нас, ама туй да е. Все пак НВО е това, веднъж в живота, проблем ли ще правим за един ремонт на таван! Напръсквам го с китка здравец, топена в светена вода, удрям една благословия, една молитва, едно наричане, прекръствам се три пъти, плюя в неговата, сетне в мойта пазва, опъвам си ухото, хвърлям един камък подире му, та да не се върне, преди да изтече времето, ни минута по-рано! и с последни сили превъртам ключа.
После отварям мойта торба, дето съм си я приготвяла цяла година. Закусвам с мента, глог, валериан, два валидола, 100 грама първак и почвам нервно да ходя от тераса на тераса. Поне докарах първокласен тен. Изтеглили вариант номер 1. Голяма новина, голяма работа. И номер 2001 да изтеглят все тая, никой не знае какво има в него. Не минава пусто му време и не минава. Пък и детето знае, че ще стои, докато го изгонят. Никакво излизане! Ако свърши по-рано, да си приказва с квесторите и да им дава акъл кое как е, щото те бяха по-объркани и от децата, пък нашият беше научил инструктажа наизуст, барабар със запетаите. Разяснено е кое как да се тълкува, щото всичко там е многозначно, и да помогне все пак на тия бедни хорица, че както стана ясно сетне, всяко училище си имаше свой номер, беше разбрало каквото си иска и бая народ писа обяснения що аджеба се е случило туй или онуй на тоз изпит.
13:25
Телефонът ми звъни. Вече съм се изприщила, имам мехури от слънчево изгаряне и съм се дрогирала с половин стек цигари. Толкоз народ излезе от тоя изпит, моят наследник го няма никакъв. Добре, че се обади сестра му от Германия да ми каже, че й звъннал преди час и отива да се черпи. Какво ще полива не ми е ясно и в този момент иде дългожданното обаждане.
- Брат, разбих ги направо! Беше много лесно!
Още като ми каза така... и само дето не припаднах в кочината при прасето!
Сега, ако не знаете, братът съм аз. Като излезе модата с джендърството и станах „брат“ вместо майка. Няма лошо, модата трябва да се следва!
Божкеееееееееее, жива да бях, щях да умра! Каже ли ми тъй, значи е огелпил нещо. Когато е най-сигурен в нещо, оня отгоре получава мускулна треска от смях. Тъй и стана. Върна се, излязоха задачи и отговори и се оказа, че тук-там прочел по диагонал и има грешки, но…положението засега е добро. Тази година даже и картинки имаха като за първи клас. Сляп да си, ще уцелиш чипровския килим. Щом аз го реших тоз въпрос, дето съм рядко неграмотна и вече бях на няколко първака, смятайте. После нетът избухна с пустата му дума „лесно преносима“.
- Кво написа ти бе, майка?
- Там няма грешка в изписването! Поправих „и“ на „е“ и това е.
- Ма как да няма? Я гледай какви светила се пънат тука да обясняват, даже една другарка само дето не се разрева, че отличниците щели да се окажат разочаровани и излъгани.
- Делева каза, че наречие и прилагателно се пишат отделно. Като не са ходили на уроци при нея, да не ми обясняват!
Примирих се, казах ви, че не съм по тая част, дано да е разбрало детето, че тука всяка точка ще реже глави!
Вторника някак го изкарах, като изключим ставането през пет минути през нощта, че да не изтървем изпита. А, да не забравяме и халюцинациите, които получих. Матуристът си би камшика и отиде да рита топка из квартала, а мен ме налегнаха тежки мисли. Ами ако си счупи ръката? Боже, ако счупи някоя, нека поне да е лявата, та да пише с дясната! Ако се простуди и вдигне температура? Майка да не си еееееееееееееей! Само простотии ми идват в акъла. Колкото и да съм проста, не мога да се съглася, че на този изпит няма право на грешка! Тук поправка няма. То ясно, че няма кой да се занимава с поправки, ама има извънредни ситуации – счупил си нещо, разболял си се, знам ли, трябва да има резервен вариант. В 7. клас се кандидатства веднъж, бе, хора! Това не ти е ДЗИ, не ти е университет! Айде вземете малко да помислите. Ами пустите му кодове и входящи номера. На служебната бележка са разположени по един начин, на бланката в деня на изпита по друг. Че защо? При положение, че на всяко училище се дават само 2-3 комплекта при грешка/ от хартия ли пестим, що ли?/, какъв е смисълът да стресираме децата? Ха си объркал нещо, ха са те изяли с парцалите! Иди сетне се съсредоточавай върху теста!
19.06.2019г., 07:10
В стаята прилежно са разхвърляни бански, хавлия за плаж, мазило, плувни очила. Седмокласникът сънува басейни. Раздигам го, почваме пак да пълним торби с храни, води, моливи, линии, пергели, бележки, черни химикали.
- Аз в 13 съм на басейн.
- Къв басейн? Днес си на изпит!
- Знам бееее, ай стига вече!
Повтарям процедурата с легените, хапчетата, молитвите и добре, че държах легена. В моя клет организъм си дадоха среща повръщане и разстройство едновременно! След около час се свестих и заех позиция на наблюдателницата на терасата. Първо си епилирах краката с нокти, че туй време пак не минава. После си изгризах ноктите до живеца на единия крак, после на другия и накрая на ръцете.Цигарите ги пуших по две с 2 литра кафе и малко повече твърд алкохол. По пладня наследникът звънна унил, но непоколебим за басейна.
Свърши се! Оживяхме! Благодаря ти, Боже! Че като се метнах, че като заредих тия ми ти софри, направо ми се отпуши душичката бедна. Пуснахме заря, гърмяхме с газови пистолети, снимахме се с дрон и се отрязахме здраво. НВО е туй бе, хабиби, да не ти е някакво си ДЗИ! Сега ще чакаме точки и класирания, пък, дет се вика „ …каквото сабя покаже…“. Като ме питат какво е направил, спокойно казвам :“ Важното е да сме живи и здрави!“. Щото тоз кредит нас чака, бъбрека ми пък него го чакат, тъй че ще се справим.
Към вас, клети и грешни родители на седмокласници, имам няколко съвета освен казаното по-горе. Стана ясно, че още щом получите съмнение, че някой сперматозоид се е насочил по правата, завършваща с оплождане, значи запазвате места в изброените заведения и курсове по предметите, нужни за НВО. Купувате си задължително синя лампа или сирена на линейка. Не се смейте! Една дружка в Перник така се спаси. Забравили служебната бележка, ама на нея пука ли й на матурата? Извадила синия буркан от жабката, шибнала го на капака и с мръсна газ донесла на детето, каквото са забравили, даже няколко суджука добавила, тъй и тъй се връща. Приготвяте си всякакви обезболяващи/ аз бях забравила против разстройство и повръщане, затуй се подредих така/, повечко твърд алкохол и се въоръжавате с търпение. То туй е силно казано, щото на всеки търпилото му е различно, но все пак. Теглите някой друг кредит или продавате, каквото можете, запасявате се с химикали, моливи и чертожни инструменти. Ако сте свършили всичко това, значи сте готови, смело напред!
- Мамо, сега що да ходя на училище?
- Майка, туй и министърът не го знае, да ти кажа.
Бера им кахъра на клетите хорица как ще ги озаптват тези деца в тия жеги до края на месеца. Ама закон е туй, а прескочи го де!
*Много е модерно вече да се слагат звездички, затуй и аз ще сложа. Нали ви казах, че много тачим модата у нас.
Ако сте прочели всичко и даже сте ме разбрали, ще ви дам 1 точка.
Ако не сте чели, направо ви давам 2. Не са за всеки тези простотии!
90 процента от случките ги сънувах. Важното е, че няма да бъдете ощетени! Получавате точки при всички случаи и не забравяйте – ай да сме живи и здрави! Успех на всички бъдещи, настоящи и неродени седмокласници!
*Онтогенеза - Онтогенеза се нарича периодът, който започва от началото на оплождането на яйцеклетката от сперматозоида, преминава през всички етапи на развитието на зиготата и зародиша и завършва с раждането или излюпването на индивида.

Драги зрители и уважаеми радиослушатели!
Ако си въобразявате, че след като минаха Великите изпити по Национално външно оценяване, одисеята приключи, много се лъжете! Нищо като подобно! Още на другия ден мен ме удари вертижен синдром. Нито мога да стана, нито да погледна, камо ли да халосам детето, ако ме ядоса, по простата причина, че не мога го уцели. В някакъв сън ми е изпращането му на лагер, щото направо се е преуморил, и се тръшнах за 5 дни на креват. Аз съм оптимист човек. Тъкмо след толкоз дни излязоха и точките от пустите му изпити. Поне не ги мислих толкоз. Работата стана „Ай да сме живи и здрави!“Пролежах ги тия дни сред лекарства и твърд алкохол и се изправих като феникс таман за подаването на заявления. Пече си скъпият наследник баджака на Слънчака, пък мен корем ме свива, не за друго, ами да не объркам нещо. Дали ми се обади за 10 дни? Точно веднъж, та да ми каже, че е зверски изгорял и шокирал лекарката. Тя искала да го намаже с нещо, а той я питал няма ли ракия, щото мама с нея го оправя. / Майтапът настрана, ракията върши чудеса при изгаряне, но външно, да не се объркате нещо/ Мислех да му пратя ракия за мазило, ама рекох, че никой няма да повярва, че е за мазане и се отказах. Още ме е яд ще знайте!
В първия ден на подаване на заявления вече съм яко ошашкана. Има два избора за нормалните хора – или с детето на място в училище, или по интернет. Аз нямам избор, щото дете подръка нямам. Поредната простотия. Като го няма лично детето, не може да го запишеш в училище гнездо. То пък щото, като го запиша у нас, много ще знае някой дали е до мен на компа. Сядам, ръцете ми треперят, свят ми се вие, таз бележка с желания, дето още в родилно съм го питала, вече е вир-вода, взе да се замазва и се задействах, докато не се е стопила. Човекът има само едно желание, ама понаредихме още 4, да не е без хич. То и системата не пускала само с едно. Половин час влизах. А-ха да вляза и ме изплюе. Накрая си плюх в пазвата, прекръстих се три пъти отляво надясно и отдясно наляво, напръсках монитора със светена вода, целунах свити три пръста, рекох едно „Боже, помози! Ти напреде, аз след тебе!“ и щурмувах сайта. Със сетни сили се добрах до заветната бланка и започнах да кълва, ама много внимааааателно желанията. 25 пъти ги проверих, сверявах с бележката или каквото бе останало от нея и около час се каних да натисна бутона „Изпрати“. Накрая се прежалих, цъкнах и излязоха номер и честитка за подаването. Снимах я с телефона, преписах я на ръка и накрая я отпечатах. Ще вземат да ми объркат нещо, ще умра завинаги, честен кръст. После цял ден проверявах дали седят същите желания. Седяха си, слава тебе, Господи!
В това време ми звънна друга клета майка на лагерник. И тя не може без него да подаде. Я идвай тука, ей ся ще го измагерим. Кой като мене, печена съм аз веке! Идва жената и тя вади една хартия и почвам да се пуля. Виждам 6 училища.
- Давай да видим кои са паралелките?
- Кои паралелки? Нали ги пише?
- Тъй де, пише училищата, кажи ми в кои паралелки иска детето.
- Че то и паралелки ли има?
Значи, убедена съм, че колкото по-малко знае човек, толкова по-добре живее, та даже до 100 години. Разбрахме се криво-ляво и щракнахме и тяхното заявление.
После се почна великото чакане за майки и бащи. Децата ли? Не показаха грам нетърпение и въодушевление. Седим ние пред комповете и лека – полека откачаме. Има сгрешени оценки при нанасяне в системата, не излизат хич оценки, медицински не се прикачат и какво ли още не. Имаме страшна група в нета. Обсъждаме, даваме си къде акъли, къде кураж и накрая решихме, че можем дружно да се гръмнем. В един момент някой реши да попита кой колко паралелки е посочил. Тия софиянци ми събраха очите, казвам ви! Кой 28, кой 35, кой 62, къде съм тръгнала аз с моите пършиви 5 желания бе? Бре! Че не мога вече да коригирам нищо, направо си умрях на мъка. Хич не посмях да кажа, че без малко да напишем само едно. Оскубах си веждите от яд, мустакът сам беше окапал.
На една от майките педиатърката й поискала всички училища, в които ще кандидатства детето, щото по закон трябвало да ги впише в медицинското. Сериозно? Ми те имали като желания 36 училища, вестник ли ще издават да му се не знае! Само дето не се били, ама накрая стиснали ръцете. Друга майка си направи екселска таблица, маха, три, слага и накрая къде какво писа не разбрах. Аз толкоз сложни компютърни умения нямам. Срам ме е, ама туй е на мегданя. Поради някои не толкова издържани въпроси, админката на групата направи пътна карта за кандидатстване в групата. Бе мафия сме, казвам ви. Аз две раждания имам, такъв зор не съм виждала, нищо, че и двамата ги докарах по 6 кила чисто тегло!
Как я докарах до заветния 10 юли само аз си знам. Предната вечер си навих будилник/ специално го купих от левчето/ и го сложих в тенджерата на баба, дето вареше петела. Не за друго, ами по принцип спя до обед, пък и така хъркам, че заглушавам алармата на часовника. Като задрънча сабахлям, раздигнах града и околностите. А защо на 10 юли ли? Щото точките излязоха един ден по-рано. По нашата велика майчинска логика и класиранията щяха да излязат така. Кой ще ти чака до 11юли? Няма майка! Цялата група е заредена с кафета, ядене и пиене на мониторите. Към 10 часа ударих първата ракия. Като погледнеш, таман ми беше навреме. Системата се бъгна от влизане и излизане на нервни родители. Цъкна, изляза, цъкна, изляза. Няма и няма пусто класиране. От морето звънят познати.
- Виж туй класиране, моля ти се!
- Че нямате ли там нет бе?
- Имаме, ама тука Вифито на морето може да не ни показва вярно.
- Споко, няма още нищо. Цамбуркайте се, ще ви звънна.
На масата в кухнята седи отворен компът, аз държа телефона и мажа. Към обед вече имах пришка на пръста. След час ми се схвана лакътят, а след третата ракия 28 желание на първо класиране ми се стори доста добра алтернатива. Реших и да понаготвя, че да минава времето. Мусака и пица. Сложих лука и рекох пак да цъкна. По едно време ми замириса на пушек. Еееей страшна напаст тия родители, викам си, направо гръмнаха нета, гледай как замириса. Изхвърлих първата доза мусака и заредих втора. И пицата я докарах криво-ляво.
15:00 часа
Завърналият се наследник се надига от кревата и маже по телефона.
- Класирането ли гледаш, майче?
Поглежда ме с гурливо око и изграчва:
- Кво класиране? Викат ме да ритам.
На туй му викам спокойствие! Ти пукай, мри, пий антифриз, ако щеш!
- Дай пицата, че целият вход мирише.
- Каква пица?
- Дето мирише де!
Аз се зверя и на компа и не чувам.
- Ми ти си я изяла бееее!Нали си на диета?!
Поглеждам вляво до мен. Празна тава с хартия за печене. Кога съм я оплющяла нямам никакви спомени.
- На ти, мама, пари, иди си купи, че имам работа. Не ме занимавай, че ако станаааааааа!
Да ме прощава Господ, ама от утре ще мина на пост и молитва само да мине туй класиране!
16:00
Излязоха баловете! Да излизат, рокля имам, с гол гръб е, ще я надена, няма проблем. Излязоха, ама при нас, в другите градове няма. Всички от групата настървено ровим и подпалваме системата. Един баща с право съобщава, че колонката бал е трябвало да се попълни, след като приключи класирането. Поне тъй пише в сайта. Бе недей викам се шашка. То най-отгоре пише „ Оценките от свидетелствата се прехвърлят при подаване на заявление или на по-късен етап, при синХорнизация“, ти за такава дребна грешка ли ще мислиш. Една майка допълва, че тъз „синХорнизация“ стои от две години така, да не я мислим. И правилно! Таман, който влезе, ще се научи да редактира!
После започваме с безумните въпроси, но това е от изфирясване, не от глупост!
„Като отидете в рубрика Класиране, какво Ви изписва? При нас изписва това: Не сте класиран на 1 етап на класиране“. Ми няма как да изписва друго, като не е излязло класиране.
„За всяко желание, а ние имаме 22, прикачих 22 пъти медицинското. Нали така?“ Така си е, нека да има повечко!
„Хора, бутонът „класиране“ го няма! Ужас!“
„Да ви попитам, ако не сме участвали в първо класиране, може ли да подадем за второ или чак за трето може, а?“ Туй и аз не го разбрах, честно.
„ Ще откача, казвам ви!“
20:00 часа
Излезе колонката с балове във Варна! Софиянци вече нащрек са! Решаваме, че към полунощ ще има класиране. Нареждаме масите с мезета и почваме да си викаме „Наздраве“. Направо си станахме близки, няма такъв екшън. Вече гледам едно -седем, трудно натискам с гноясалия вече пръст, но не се отказвам тъпо и упорито. Вече усещам как съм се уморила за утре. Ама сърца нямат ли тия от туй пусто министерство бе! Изпукахме де що има, протези и перука трябва да слагам, те ми се мотат! Какво ти класиране, живо осиране! Ни смея да гъкна, ни до тоалетна да отида. Таман се наканя и телефонът издрънка. Айде пак обратно, че да не опущя нещо. Към 2 през нощта разтурих седянката. Но! Предупредих всички немедленно да ми се обадят, да пратят гълъб, дрон, самолет, каквото имат на чалъм, че да видя и аз. За всеки случай навих будилника да звъни през 15 минути. След второто издрънчаване мъжът ми ме изгони на терасата при овцата да си блеем двете. При изгрев слънце/ все едно самодива ще ставам/, рошава и страшна, седнах направо с ракията на компа. Чукнахме се виртуално с кой лягал, кой хич и зачакахме на финалната права.
В 10 : 00 се почна трудно влизане в тая пуста система. Значи качват великото класиране! Урааааааааааааа! Тъй да вляза, иначе да вляза, не ще и не ще! Да взема да объркам нулите във входящия номер в тоз калабалък! Мойш ли ме забрай! То няма как да ме запомниш! Накрая влизам и леееекинко надзъртам с едно око. Заветният бутон „Класиране“ се пъчи гордо насреща ми. А да натисна, а се откажа. В крайна сметка престраших и изревах страшно! Младежът дотърча със залепнали очи да види дали не падам от терасата.
- Ко става, брат?
- Класиран си, майка, класиран си!
- Ааааа, туй ли било? И къде съм класиран?
- Хич не видях, ама си класиран! Утре в 6 часа да си станал и сме се строили пред училището, че да не изтървем мястото!
- Ти не си наред, нали знаеш? Аз си лягам.
И оттам подпалих телефона. Похвалих се на половината град, околията и чужбина. Постарах се и да видя къде аджеба сме класирани. Само баща му ме попари още с първото изречение:
- Честито, жена! Почвай да учиш за мястото, дето са ви приели със сина ти!
Овцата на терасата ме гледа жално, обаче няма връщане назад! Ще правим курбан, водосвет, кръщене, чардак и миропомазване. Попът е цанен, ресторантът запазен! Ако видите заря довечера и 300 души да пускат бели гълъби, да знайте ний сме! Дайте ми вече тоя нож да се застрелям в коляното!