06.07 – 12.07 – Седмокласници 2025/2026 – Време е за подаване на заявления

Срещнали се вълкът, заекът и хамстерът и решили да си поиграят на индианци.Вълкът се изпъчил и казал:– Аз съм голям и страшен, затова индианското ми име ще бъде „Вуй – Големият вълк“!Заекът подскочил радостно:– Аз пък съм бърз и хитър, моето индианско име ще е „Зуй – Бързият заек“!Хамстерът се замислил, почесал се зад ухото и отсякъл:– Аз в тая игра няма да участвам!

Study of Mathematically Precocious Youth (SMPY) – най-вече статията Life Paths and Accomplishments of Mathematically Precocious Males and Females Four Decades Later.
Проследяват хора, които на 12–13 години са били в горния 1% по математически способности. Изследвани са 1650 души.

When Lightning Strikes Twice: Profoundly Gifted, Profoundly Accomplished
Тук са изследвани хора с изключително високи когнитивни способности (IQ ≥160), приблизително горния 0.01% от населението. Проследени са 259 души.

Project Talent
Проследява около 440 000 ученици с различни академични постижения и изследва множество фактори – когнитивни способности, интереси, личностни характеристики, социален произход и последваща реализация.

Накратко изводите:

1. Съществува ясна корелация между академичните способности/постижения и последващата реализация в живота (като изследванията разглеждат различни критерии – образование, научни постижения, професионален статус и др.).
При хората от горния 1% по математически способности вероятността за достигане до определени елитни академични позиции е значително по-висока от средната – например около 4% достигат до позиции с академичен tenure.
При хората от екстремно високия диапазон (IQ ≥160, приблизително горния 0.01%) този процент е около 7–8%.

2. Въпреки това няма автоматична гаранция, че високите академични постижения ще доведат до изключителна професионална реализация или висок социален/икономически статус.

3. Що се отнася до ръководни позиции и бизнес успех, има и други фактори, които оказват силно влияние върху последващата реализация – произход, лидерски качества, личностни характеристики, социални умения, практическа интелигентност, мотивация и др.

За жалост липсват обратните изследвания – какъв процент от хората с най-високи професионални, научни или икономически постижения са показвали академични резултати в горния 1% като деца.

Също така липсва достатъчно детайлно разслояване на тестовите групи, за да се види дали например има значителна разлика между горния 1% и горните 10%, както и между горните 10% и горните 20–30%.

Проблем е и че различните изследвания използват различни критерии за успех – едни измерват образование и научни постижения, други професионален статус, трети лидерски позиции – което не позволява напълно пряка съпоставка.

Във всички тези изследвания обаче има един общ извод – дори сред децата с изключителни академични способности и постижения няма 100% реализация над средното ниво за страната. Няма дори 90% достигане до елитни академични, професионални или управленски позиции.