Тръгването на училище от 6 години

А има ли изискване детето да е над 6 г. и 6 м.? Четох го някъде...

Аз съм против. Децата и безтова порастват много бързо. Не му "изяждай" последната година безгрижно детство. По-добре потърси алтернативна детска градина. Или подготвителен клас в някое близко училище.

Моето мнение е, че е рано. Детето си е дете, после много години ще учи и ще се бори с живота, нека им подарим още една година безгрижно детство. 

Моето дете е на 7 години от утре...Въпреки хилядите упреци на "общественото" мнение, детето изкара една пълноценна за развитието си година в първи клас. Научи се да чете, да пише, да смята, намери приятели и се чувства щастлива, има самочувствие че може повече от преди. На игрите "ученето" по 1 час максимум на ден не се е отразило, дори допълва картините си с текст и прави свои комикси, и е доволна от моженето. Ако желаете ще ви изпратя файл на лични с копие от първата и последна тетрадка по български език, която е попълнена от нея в клас без "родителската" амбиция, а що се отнася до смятането до 20, едно 6-годишно дете може да се справи чудесно.Кой е намерил трудност в това?

Дъщеря ми след няколко дни става на 6г., но няма да я пращам на училище, ще изчакам до догодина  Аз съм била първокласник на 6г. и 3м., и според учителя ми съм била "единственото дете, което се разхожда в час" 

Аз съм тръгнала на училище на 6г. 5м. Научила съм се да чета и пиша на 4, таблицата за умножение на 5.. Е какво да правя в детската градина.. И майка ми ме е пуснала, за което съм й много благодарна   
Разбира се, че всичко зависи от детето.. Но живот и здраве и аз смятам моето да го пусна от 6 г. .. Това за "изживяното детство" е пълна глупост, според мен 

Ето, моят "шестгодишен" първокласник вече завърши първи клас със специална диплома за първо място от конкурс по математика за първи клас. Не сме кой знае колко амбициозни- нито аз, нито баща му, нито той. Както вече писах излишно е тропането на едно място за дете, което в подготвителната група вече чете и смята. Много сме доволни- и ние, родителите, и хлапето от този избор.
 Преди обед посещаваше училище, след това си пишеше домашните и след 16.00 часа излизаше да играе с децата, имаше много свободно време, по- добре му беше, в сравнение с градината, тъй като тя свършваше късно и нямаше кога да излезе да се наиграе свободно. Между контролираната игра под надзора на учители и родители и свободните игри няма почти нищо общо. Даже сега ми сподели, че вече му липсвало училището. Съучениците му не живеят на нашата улица, по- далеч са и му се играе пак с някои от тях. Цяла година ходи с желание, доволни сме и от първата учителка. Мога да кажа само хубави неща за училището въобще.

Мисля,че още една година без училище си е още една година безгрижно детство!Аз не бих пуснала дъщеря си на 6!(Макар че аз съм от шестгодишните първолаци и за мен беше много хубаво,че завърших с една година по-млада от останалите )

Детската градина или училището не са само места в които трябва да се научи азбуката или таблицата за умножение. Тези знания може да ги получи и от родителите си. Средата много формира детето. Аз лично не съм за форсирането на нещата. Имах случай в клас на колежка записаха дете на 5 години и половина, поради същите причини, че е много по-зряла от другите деца в детската градина, а и майката беше бременна, та да съчетае нещата. Личеше, че детето е по-малко. Не на ръст или тегло или интелект. То искаше да си полегне следобед, да поиграе, ставаше му скучно в края на часовете. Именно затова се и дозират заниманията в детската градина-15 мин, 20 мин, 25, най-много 30 мин, за да достигнат в 1-ви клас 35 мин.

Моят син ще бъде първокласник. Няма да има 7 години, роден е декември. Всеки месец е от значение и понякога личи при децата. Ако има възможност, бих го отложила за догодина. Но няма. Познава буквите, почти пише под диктовка, смята със сметало. Има много неща, които може да научи. Вярно е, че повечето деца, които постъпват в 1-ви клас, знаят да четат и смятат и материала в първите месеци им е скучен. В този случай всичко зависи от педагога, защото той може да направи всяка дейност интересна... ако желае...

Помисли добре.

Дъщерята малката завърши 1клас заедно с набоа на сестра си-2000.Малката на 15.09.2006 беше точно на 5г. и 10месеца,имаше деца с по 2г. по-голями от нея но детето се справи отлично дори много по-добре от някой съученици.Не съжалявам за избора си-детето щеше да боксува една година на предучилищната,защо

Както всяко нещо и това зависи от детето!
Спомнете си мами как някои бързаха да махнат памперса на годинка, а други чакахме детето "да стане готово".
Аз съм на мнение, че ако нещата следвт естествения си ход, подпомагани, но не наслвани всичко ще е наред.
За съжаление малко неща могат да се вършат вършат така в нашето ежедневие.
Сина си дадох на 1,2м в ясла /принудена от необходимостта да освободя гледачката и да работя на 100%/. Тогава там беше предния набор т.е деца на по 1,5 г. След една година, когато вече "дойде" неговия набор и изписаха 3годишните се оказа, че той помага на лелите да гледат бебетата. И понеже го взимах късничко, често го заварвах да подрежда играчки, столчета.... Предстоеше му още една година в яслата, започвайки от нулата, а той се обслужваше сам вече. Затова в момента в който навърши три вече го прехвърлих в първа група, но пак е с предния набор. Не виждам смисъл да го връщам назад, засега ще продължи така. Ако като завърши трета група пак е така, записваме подготвителната вече и тръгва септември на 6,8г. Ако му е трудно ще тръгне на 7,8.
Напълно подгрепям майките,които съветват да се пита детето.
Смея да твърдя, че умея да разбирам детето си и вярвам, че заедно с него ще вземем правилното решение.
Некоректно е да се слагат епитети "болни амбиции" съдейки само по два реда пост или по едната среща на площадката.
А и ако детето ти е родено на 5 яниури с колко по - малко е от това родено на 29.12

когато записвах голямата за 1клас решихме да ги дадем заедно първо се допитахме с детето след това с госпожата,а накрая ходихме и на комисия да се види нивото на детето а то милото им скри топката.Като започна 1кл.все я питах да ли съжалява,че е най-малка в класа а тя беше много щастлива,че е ученичка и,че нейната госпожа Стоименова е най-готината учителка.А сега е доволна,че знае да чете,смята и прочие а нейните набори тепърва ще  започват.

Не съм съгласна с виждането, че тръгването на училище е равно на "свършване на детството". Това понякога се повтаря като някаква магическа мантра, без да е подплатено с нещо съществено.

В Англия децата тръгват на училище от 5г, а в частните училища-от 4. Не мога (още) да правя оценка на системата на лични наблюдения, защото Калина (4г) тръгва "наесен с песен".

От 3 годишни тука се смята за препоръчително (не е задължително) да посещават някаква предучилищна подготовка. Калина ходи на Монтесори предучилищна, и е научила, за моите разбирания и очаквания (аз съм с ниски очаквания), мнооого неща: може да чете кратки думи, да брои, събира и изважда (малки числа), рисува добре, изрязва добре, учат ги на танци; под формата на игра учиха за най-разнообразни теми като континентите, страните в Европа, насекомите, праисторическата ера и какво ли още не. В началото се подсмихвах иронично, като например имаше опит за учене на планетите, или като почнаха малки урочета по френски (там изцвилих даже).

После обаче видях, че всяко дете запомня/усвоява/осъзнава за каквото то си е готово; Калина например като някакъв сюнгер попи много неща, които аз не бих си и помислила да я уча. Значи тя е имала любопитството и готовността, които аз не бих видяла, ако си беше седяла в къщи.

Тези неща не са моя заслуга, такава е системата; просто исках да кажа, че "училище на 7" не е единственият възможен модел, и по-плавният преход от чистата игра към осъзнаването на някои неща и създаването на ранни навици (за наблюдение, възпроизвеждане, запомняне, импровизация и т.н.) също е валиден модел.

В събота минахме покрай старата детска градина на сина ми. Той веднага извика- "Колко гадно беше в градината!", което ме очуди, тъй като когато я посещаваше не беше толкова навит, че е зле. Като поговорихме той ми сподели колко по- хубаво било в училище, дето си играели и там и по цял следобед пред блока и най- важното- дето никой не го карал да спи на обяд и да се храни.
С училището въобще не свършва детството, дори то дава простор за развитие и разнообразяване, както и за повече самостоятелност.

 ясно е,че има деца които могат на 5 г много неща,а в същото време и такива на8 които не могат добре да четат например .
най добре си е детето да си е с набора.
В училищна възраст има доста неща за които не класа а набора се гледа и тогава може детето да се почувства не в свои води.
Един прост пример ще Ви дам.-Моята дъщеря ходи на плуване от първи клас.Тренира с едни и същи деца вече 4 години.От миналата година републиканските състезания в които участват са по набори и ако я бях дала по рано на училище  тя щеше да е в пети клас и ще трябваше да се състезава и да ходи по лагери с деца които не познава.Друг пример-Записах я това лято в една детска академия в която децата се разпределят също по години, а не по класове.Те са няколко приятелки от един клас,но едното момиченце е по малко/тръгнало по рано/и него не го взеха.Голям рев падна и големи разправии след това.Мога да ти дам доста такива примери при които се разделят децата на набори.Та дъщеря ми също е родена през февруари.Знаяше перфектно да чете и пише.Още в предучилищна решаваше задачите с повишена трудност от изходното ниво по математика за 1 кл.Тя беше готова не в първи а направо във втори да постъпи ,но аз прецених,че по добре да си я оставя с набора,а годината да си я оползотвори за други полезни неща.Ходеше до обяд на детска градина/повтори 4 гр/и след обяд я водих при една моя позната учителка,с която учеха английски,занимаваше я с театър и други интересни  за нея неща.Не съжалявам нито за миг за това,че не я дадох по рано на у-ще/ТО НЯМА КЪДЕ ДА ИЗБЯГА/