ДВАНАДЕСЕТИ клас 2025/2026 - Тема 6

Не знам нищо за младежа на Вилиан, но това, че дадено дете е амбициозно, мотивирано и има качества, далеч не означава, че всички са такива и могат с лекота да се справят с живота. Аз ще съм безкрайно доволна и благодарна на бакалавърска степен от ТУ и работа, която го удовлетворява в бг. Въобще нямам очаквания за нещо повече, за мен и това е програма максимум и подарък на съдбата.

Вяра, благодаря, но това тогава си беше негово решение отново във връзка с възможността да се развива в плуването като съчатава с добро образование. Минах и през този ад да се тревожа нон стоп дали се е прибрал, дали е ял, дали е болен ... Наскоро в разговор каза, че това е била най-правилното и най-доброто решение за него тогава и грам не съжалява независимо колко му е било трудно. Хубаво е когато човек, правейки си равносметка, оценява вложените усилия и резултатите от тях.

Не ми харесва когато някой убедени и убедително се изкаже, че ученето в чужбина е само "мода".
Всички знаете за нашите проблеми миналата година. Единици са, но някои са просто принудени да бягат навън.
А реализацията също не зависи от това дали си учил тук или там.

Съгласна с Вили, но според мен майките на децата, които изкарват максимума на тестовете и се борят, не разбирате че за другите родители дори среден резултат е максимума на усилията, които са положили. Не го казвам да нападам, а че с лека ръка се дават съвети за чужбина, а не се отчита, че не всеки би се справил, даже доста от младежите не завършват, не си намират хубава работа и въобще нямат добър живот. Ако си бяха останали в бг, щяха да са много по-добре.

Yellow flower 12, то не е толкова дали едно дете изкарва максимума на тестовете и е отличник или не, а по - скоро дали детето има желание да учи в чужбина. Моите и двамата избраха да останат тук. Младежът имаше до към 10 клас амбиции да учи в Австрия, но си намери гадже и заради нея остана и не съжалява въобще. Девойката също искаше да учи в чужбина, но след като гледа, ходи на консултации, търси информация сама стигна до извода, че ще й е най - добре да учи архитектура тук и евентуално след 5 години да учи още една магистратура навън (но това са някакви много далечни планове) Ще видим след време, дали избора й да остане в България е бил правилен.

Последните години няма чак такъв наплив за чужбина, какъвто имаше преди десетина години, поне моите наблюдения са такива. Причините са комплексни, но една от причините е, че в бг е по-лесно образованието, имам поглед върху фармация в Австрия и фармация в СУ. Детето в Австрия разви гастрит от притеснения, детето в СУ си е по-спокойно.

Ако последните коментари са провокирани от тези мои думи:

се извинявам на всички, които са се почувствали засегнати. Имах предвид точно (и само) деца, които отиват да учат в чужбина, само защото следват тренда, нямат рационална идея защо го правят, нямат план за по-нататъшна реализация и в крайна сметка се връщат разочаровани, а нерядко и с психически травми.
А нямах предвид, че всички, които отиват да учат в чужбина...

По същият начин е и оценяването в УНСС. С тази разлика, че няма QR код, а пускат присъствени списъци. Не всеки път, но не знаеш кога ще пуснат. Не се знае и кога преподавателят ще пусне списък с теми за презентации и проекти. Ако не си баш на тази лекция, нямаш възможност да представиш проект или презентация и рискуваш да не те допуснат на предварителен изпит. При други преподаватели семестриалната оценка се формира от участието по време на лекции и упражнения, проект + тест през семестъра. И, ако нямаш определен брой точки от тези три неща, не те допуска до предварителен изпит.

Мисля че когато използва думата "мода" Мишоне го направи по малко  по-различен начин. Не като "мода да се учи в чужбина" в противовес на това да се учи в България, а като повишен интерес към място за образование  по едни или други причини (такива винаги има). Примерно "мода" да си студент в Великобритания преди брезит ( на първо четене се сещам за студентските заеми при едни доста добро обучителни програми и възможности за релаизация). "Модата" за университети в Холандия , след Брекзита, които "глънаха" вълната на тези които вече не можеха да учат във Великобритания, а холандия предлага доста стабилна подготовка и при приложни и при академични университети, паралелно държавното обучние е с напълно поносими такси ( ако ги има).  Зад тези "моди" стоят напълно социално-обясними фактори и те няма нищо общо с това да "изпратиш дете в чужбина за да се хвалиш къде е завършило". Както казах повишен интерес към Испания в момента - многобройно много разнообразни университети, отбелязах и колаборации с университети в Италия, САЩ, възможно е и други държави. Повишен интерес към италиански университети (като Мишоне  даде за пример Бокони) заради стабилната образователна основа и силната социална политика при "висшето" образование в Италия. Предвиждам засилен интерес към Германия, защото забелязвам че редица британски университети се ориентират към Филиална политика, а цените на обучение извън великобритания са значително по-ниски от тези ако учиш във Великобритания а британските ( и ирландските да отбележа) университети са класически силни в някои области.  Изборът на чуждестранен университет е комплекс от много фактори. И най-малкия е "модата". Поне за масовия студент е така.

Просто майка, аз имам други наблюдения за УНСС от мои познати, чиито деца учат там различни специалности или пък  завършиха. Но ще се въздържа от коментар.
И не се чувствам по никакъв начин обидена или засегната по темата. Аз споделих какво е положението с голямото ми дете. Мога много още да пиша ѝ за условията в кампуса, и за храненето, за спорта, за стажовете и за това колко много има да се учим в много отношения, но това съвсем не значи , че всичко е "цветя и рози".
Колкото до наборката, там се нагледах на бутане и тикане на деца на тоя и оня и по програми Еразъм, и неглижиране на стотици отсъствия, и толериране и подаряване на оценки. Видях детето ми толкова съкрушено и неудовлетворено, колкото не пожелавам на никого. Дълго обмисляхме(защото и ние като родители участвахме в това) кое е най-доброто за нея от гледна точка на собствената ѝ натура, характер, способности, умения и желания и нашите финансови възможности. И мога спокойно да кажа, че издръжката ще е същата каквато би била в София при много по-добри битови условия, в държавата,  която има различен подход към обучението, с топ ранкинг. Но за мен най-важното е детето ми да е удовлетворено и щастливо. Само за сведение когато отишла да си види ДЗИ-то по БЕЛ, учителката която пет години им обясняваше, че са малоумни и некадърни по български вместо да я похвали, че има 29 точки на есето ѝ казала, че са ѝ дали много и не ги заслужават. При това без да е чела въпросното есе. Ето на това му казвам да те стимулират  за труда. От това "удовлетворяващо" признание на усилията искам да избавя детето си.