Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Защо има две сходни теми за диета без глутен и казеин?
Какви методи могат да се използват за преодоляване на хранителна непоносимост?
Какви са някои методи за преподаване на децата да казват „аз“ или „мое“?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Защо има две сходни теми за диета без глутен и казеин?
-
Какви методи могат да се използват за преодоляване на хранителна непоносимост?
За преодоляване на хранителна непоносимост могат да се използват различни методи, като постепенно въвеждане на храна в продължение на две седмици, игра с храната, масажиране на устата и поведенческа модификация. Тези техники имат за цел да стимулират интереса към храната и да помогнат за преодоляване на непоносимостта.
-
Какви са някои методи за преподаване на децата да казват „аз“ или „мое“?
За преподаване на децата да казват „аз“ или „мое“ могат да се използват различни методи, като търкане на връв между дланите, което се препоръчва като начин за преодоляване на този стереотип. Освен това играта с букви и цифри, както и обучението на децата да изразяват своите нужди и желания, са полезни методи за развитие на езика и комуникацията.
-
Как мога да науча детето си цветовете?
-
Какви са някои начини за справяне с нощните пристъпи и разходки на детето?
Ремонтират сега:)
Извинявайте,ако съм ви натоварила с историята си. 
Не че някога ще свикнем с тая мисъл, но поне сме възприели и разбрали проблемите на децата ни. Работи се с тях, правим каквото можем. Миналата година по това време се лутах, не знаех аз ли съм, на мен ли се случва...изпадах в депресии от всяко новопрочетено нещо, свързано с тази диагноза. Трагедия е, че има толкова много деца с такива проблеми, от аутистичния спектър, но хубавото е че тук обменяме опит как да се справяме с различните ситуации. 
. 
Плака много и болката беше силна. Което и донякъде ме радваше /гледайте каква съм майка съдистка/, защото като си разцепи брадата не плака и се притеснявах доколко е чувствителен.
Ах, горкото. Явно децата имат имат различен праг на търпимост на болката. Мири примерно не понася болка. Удари ли се някъде и почва да плаче. Има примерно някой път когато не обръща внимание на падането си, но то ще е ако е паднал по време на игра и да бърза да стане пак да играе.
. 
