Социална батерия

Публикувана: 11 юли 2026, 11:54 ч.
Последно мнение: 12 юли 2026, 23:41 ч.

1 660
31

Нарцùса - Почетен член

Нарцùса

Почетен член

# 15 11 юли 2026, 18:21 ч.

ММ е така. При него е малко по-друга причина - той няма колеги да дели офис, пътува сам до работа. Като пита в петък вечер къде ще излизаме уикенда, настръхвам. Събота и неделя са ми дни за почивка, а почивката за мен е дивана, ютюб и толкова. Излизания предпочитам през седмицата, докато съм набрала инерция - оптимално в обедната почивка, може и след работа, но искам да съм вкъщи в разумно време за душ и лягане като за 7 часа сън.
От поколението, което масово започна да ползва интернет, съм. С хора не общувам за информация, а повече за споделяне и разтоварване. Забелязвам последните години, че повече другите разтоварват пред мен, моят ред не идва. Резонно започнах да се питам - ако моите проблеми не вълнуват никого, защо на мен трябва да ми пука за чуждите? Което допълнително помага за разреждането на контактите.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 16 11 юли 2026, 18:30 ч.

Абсолютен екстроверт бях, с приятели, компании, но с годините, особено сега съм станала абсолютен темерут. С колегите от немай къде, роднините само като се налага. Мъж ми, дъщеря ми, толкоз. Предпочитам в къщи, сериалчета, книжки, а общуването ми е във форума и ми е достатъчно.

Виж целия пост

Алекс:)

# 17 11 юли 2026, 19:22 ч.

Аз работя с много хора, понякога за кратко време стават над 400 човека, след това намаляват и отново броя им се увеличава и така 12 часа. Действа ми енергията на тълпата, понякога енергията е позитивна, тогава е лесно, но когато хората са уморени и изнервени, страшно много се напрягам. Отделно, че винаги има заядливи хора, които не могат ако не съсипят деня на другите. Стаите ни имат врати които никога не се затварят, дори да вляза и да седна за малко да съм сама и заредя батериите, винаги се намира някой да влезе да пита нещо, да иска нещо.
Хубавото е, че съм на смени и имам два дни в които да заредя за следващите два. Опитвам се да сведа до минимум социалните си контакти извън семейството. Пращам детето на детски мероприятия с баба й. Мъжът ми понякога се съгласява да излиза без мен.
Напоследък често се качвам в колата и така без посока хващам пътя за някое село около София. Обичам да шофирам, това ме успокоява. Сама съм, пускам си музика, не ми се налага да общувам с никого. Така открих много приятни села наоколо. Открих фурна с вкусен хляб, в друго село попаднах на жена която продава продукция от градината си, и домашни яйца си намерих в едно село.

Виж целия пост

# 18 11 юли 2026, 19:51 ч.

С времето човек се учи да си пази личните граници и да избягва хора, които го изтощават. Спокойствието става най-желаното нещо.
Обичам да съм сред хора, но такива които ценя, с които си допадаме. Не са много. Тълпи от непознати не понасям.
Социалната ми батерия с годините започва бързо да пада и срещна ли някой, който така се опитва да ме "източи" откровено и без никакви угризения обръщам гръб и се отдалечавам.

Виж целия пост

Sunshine_Reggea

# 19 11 юли 2026, 21:42 ч.

При мен "батериите започнаха да падат" най-вече от колеги.
Близки сме, радвам се, че работя с хора, с които си имаме приказка. Но понякога имам чувството, че малко почва да се преминава границата, някак разговорите започват да приличат на приятелски и то между близки приятели. И започнах да се дистанцирам леко, отишли сме, за да вършим работа все пак. Да, хубаво е, че можем да отидем на тиймбилдинг и да спретнем жесток купон, супер, мерси.
Вече два пъти чух "Х или У много мълчи напоследък, не ме кефи". Много неприятно впечатление ми направи и още повече запредпочитах да съм темерут пред тях. Сори, нот сори.
Приятелят ми си знае - прибирам се от работа и 30 минути имам нужда от рестарт. Малко тишина, малко пренастройка.
С такива неща вече не правя компромис. Който каквото ще да мисли (без приятелите и приятеля ми, те си ме знаят). Понякога най-хубавите ми уикенди са прекарани в готвене на нещо по-засукано, сервиране, хапване и разговори с човека до мен.

Виж целия пост

Почетен член

# 20 11 юли 2026, 22:52 ч.

Явно има значение човек дали има колеги, дали работи с много хора, с клиенти, или е сам.
И също доколко му е окей сред хора, тоест дали е интроверт или екстроверт.
Аз си обичам хората. Не ме дразнят, не ме натоварват. С годините установих, че притежавам безкрайно търпение. Всъщност може би ще има край в един момент, но засега всичко е наред.

Виж целия пост

B

Потребител

# 21 12 юли 2026, 05:58 ч.

Всеки има нужда от лично пространство и от качествени контакти. Социалната свързаност не е брой срещи или чатове, а дали връзките покриват нуждата ни от смислена човешка близост. Затова можем да сме сред хора и пак да се чувстваме самотни.
Аз се замислих за трудните преживявания на загуба на любими хора. Когато си отиде много близък и ценен за нас човек, не губим просто “контакт” — губим уникална функция и качество на връзка (подкрепа, разбиране, принадлежност) — като да изгубиш основното “зарядно” на социалната батерия. Заместител няма; с времето се изграждат нови опори с различна роля. Това изменя живота. Старият не може да се върне.
В една сесия, която слушах, говориха за разликата между самота и социална изолация. Човек може да е сред много хора и да се чувства самотен (абстрактно) и човек може да има само няколко качествени връзки и да не се чувства самотен.
Според мен обаче този човек с малкото качествени връзки като основа на соц. живот е много уязвим , защото хората си отиват. Писах го горе.
Би трябвало да има някаква междинна стратегия. Трябва да можем и двете . Или трябва да се учим на това.

Виж целия пост

Потребител

# 22 12 юли 2026, 07:45 ч.

Не обичам да общувам с много хора, не бих се върнала и да работя в офис по тази причина. Обичам да общувам само с определени, обичам да ми е спокойно. Хобитата ми също са по-интровертни, както и хората, с които ги споделям, така че съм намерила златната среда за себе си.
Мъжът ми е екстроверт, неговите хобита са свързани с много хора.

Виж целия пост

Потребител

# 23 12 юли 2026, 09:27 ч.

Мисля че локдауна по време на Ковид необратимо промени нагласите на много хора. Аз съм от голям град и съм свикнала с постоянния трафик, тълпи от хора и т.нар. градски шум. Обаче след първата изолация нещо в мен се пречупи. Сега всичко това, което преди беше незначителен фон, започна да ме напряга. Усещам се как имам нужда от все повече уединение, а за срещи с хора избирам по-спокойни места. Отчитам също, че и възрастта е фактор. Едно е 20+, друго е 30+. Сигурно на 40+ ще е още по-различно.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 24 12 юли 2026, 09:40 ч.

Имай предвид, че се изтърколиха и 5-6 години от тогава и си с 5-6 години по-възрастна. След още 5-6 ще забележиш и други промени, без да е имало локдаун.

Виж целия пост

ЗЛОДЕИДА

Редовен потребител

# 25 12 юли 2026, 10:16 ч.

И аз го свързвам с Ковида, но и със социалните мрежи.

Виж целия пост

Spring again

Потребител

# 26 12 юли 2026, 10:33 ч.

За намаляване на стреса може да пробвате да се натоварвате физически с упражнения, фитнес, да дишате дълбоко и да си вземате душ. Тези средства на мене ми помагат при претоварване с общуване.

Виж целия пост

BigCityNights

Потребител

# 27 12 юли 2026, 10:54 ч.

От 15 години работя без да общувам с хора и без да излизам от къщи. Обичайно всичко и всички ме отегчават жестоко. Чудя се дали щеше да е така ако не прекарвах толкова време сам.

Виж целия пост

Sunshine_Reggea

# 28 12 юли 2026, 11:01 ч.

Цитат на: Spring again в нд, 12 юли 2026, 10:33

За намаляване на стреса може да пробвате да се натоварвате физически с упражнения, фитнес, да дишате дълбоко и да си вземате душ. Тези средства на мене ми помагат при претоварване с общуване.

Мен като ме хванат лудите, и се прибирам пеш от работа, ако времето го позволява. Хем правя повече крачки, хем главата ми се проветрява.
Преди ако някой ми го беше казал това, щях да реша, че съм полудяла.

Виж целия пост

Потребител

# 29 12 юли 2026, 13:46 ч.

Цитат на: Esmee в нд, 12 юли 2026, 09:40

Имай предвид, че се изтърколиха и 5-6 години от тогава и си с 5-6 години по-възрастна. След още 5-6 ще забележиш и други промени, без да е имало локдаун.

Да, имам предвид и това, като се вижда от написаното в края на първия ми коментар.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Търся съвет след 6 годишна връзка

1 490
49

Лични и семейни отношения

Сложени отношения

733
23

Лични и семейни отношения

Какъв е този нов тренд в запознанствата?

7 443
193

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.