Социална батерия

  • 708
  • 18
Моята на тези години вече губи заряд скоростно. От излизане до прибиране вкъщи ми се налага някаква комуникация с много хора - от да се опитвам да избегна сблъсък до разговор. Не съм интроверт, дори се радвах преди на места с тълпи, които уж екстроверти определят като дразнещи. Обаче напоследък вече всички ме дразнят. Завиждам на хората, на които не им дреме и си плуват.
Имате ли социална батерия и какво ви е зарядното?
Виж целия пост
# 1
Мен от доста време всички ме дразнят.На работа работя с хора и доста си мълча и вкъщи просто искам тишина.
Понякога се сещам,че еййй не съм излизала с приятел от 100 години,но в същото време една среща на един-два месеца ми е достатъчнаь
Виж целия пост
# 2
Има голяма разлика да не обичаш тълпите и да си интровертен тип. Аз примерно, по начало никога не съм обичала твърде шумните места и пълни с много хора, задушават ме. Обичам да ми е по-спокойно, което далеч не означава, че не обичам да общувам и да имам хора покрай себе си. Не съм саможива по природа. Обичам като седна на маса да не е с гръмогласни хора (дори и един-двама да са), с които трябва да се надвиквам, когато искам да кажа нещо. Иначе за какво да съм там! Това тяхното е неуважение към останалите, сякаш искат само те да говорят. Предпочитам по интелигентните компании и мразя да седя с пияници.
Но, има и моменти в които нямам настроение, изморена съм, и не ми се говори с никого.
Виж целия пост
# 3
Добре ми е зарядното.
Работя с хора, общувам с близки, виждам се с приятели.
Хигиена в общуването и отношенията.
Разни вампири ги прескачам просто.
И другото важно - давам си достатъчно време със себе си.
Виж целия пост
# 4
Екстроверт съм. Но, да, има моменти, в които усещам, че вече не ми е до никого. Свикнах да се извинявам възпитано, че съм изморена и имам труден период в офиса, и да се оттеглям
Виж целия пост
# 5
Все по-често се усещам, че се изморявам от срещи даже с близки хора ако продължат по-дълго. И все повече се усещам колко сме си самодостатъчни с половинката и можем да минем и без други хора.  Виж един без друг ни е трудно даже и за кратко.
А тълпи не обичам. То затова вече сериозно редуцирахме пътуванията по забележителности - от тълпите човек изобщо не може да им се наслади.
Виж целия пост
# 6
Работата ми налага постоянна комуникация с хора - приятни, неприятни ... всякакви - повечето тарикати и отворковци.
Та - мене отдавна всички ме дразнят, та в това отношение без фитнес съм умряла - до сега да съм се пропила или да съм влязла в лудницата - отивам в злата, басейна, залата за йога - разтоварвам нервата и пак съм човек.
Виж целия пост
# 7
Абе преди минавах през пълен мол или Витошка като зрител и се кефех на жуженето на хората. На Слънчака алеята на Кубан - гмеж, ходех вечер баш в тълпата, защото ме зареждаше. Сега имам чувството, че съм в коридор с препятствия и ми е супер натоварващо. Прекалено осезаема е разликата.
А лошото е, че след такова натоварване не искам даже с близките да се виждам и говоря, какво остава с някой колега, просто познат или съсед. И близките съответно ми пускат коментари с общ смисъл, че се превземам. А сериозно имам чувството, че вече само в тоалетната имам малко време.
Виж целия пост
# 8
Аз предпочитам да си почивам вкъщи с животинките. Вече не излизам с никого и никъде. Харесва ми да сме само двамата с мъжа ми. Имам 2-3 истински приятелки доказали се с времето, но и тях виждам през няколко месеца. Спокойно ми и ми е добре така. Май нямам социална батерия въобще.

Много хубава тема.
Виж целия пост
# 9
Аз съм силен екстроверт и винаги съм сред хора. Признавам си, че съм имала моменти на много общуване, които са били примерно работа, университет, тренировка в група, после още нещо и като се струпа така после имам нужда от ден на дивана. Обаче сега това ми липсва адски много, защото съм с бебе на 3 месеца и животът ми се върти около нея. И аз ли не успявам, детето ли ми е такова, че много неща се налага да правя без нея, не мога да я мъкна с мен и контактите ми са ограничени. Откакто не работя пък съвсем.

Иначе ме дразни простотията в тълпите, често хората са прости и невъзпитани, това ме дразни.
Виж целия пост
# 10
Аз се дразня много на съседите ми и си гледам камерата преди да изляза дал7 са навън. Лошото е, че ме чуват и доксто заключа са излезли и ми говорят някакви неща.
Виж целия пост
# 11
Моята на тези години вече губи заряд скоростно. От излизане до прибиране вкъщи ми се налага някаква комуникация с много хора - от да се опитвам да избегна сблъсък до разговор. Не съм интроверт, дори се радвах преди на места с тълпи, които уж екстроверти определят като дразнещи. Обаче напоследък вече всички ме дразнят. Завиждам на хората, на които не им дреме и си плуват.
Имате ли социална батерия и какво ви е зарядното?
Много зависи от хората, с които общувам.
Тълпите не ме натоварват, там съм най-незабележима.
Но преди месец приключих със срещите с жена, на която първата фраза е "как си се облякла", втората " тая какво е облякла".
Вече нямам батерия за такива особи, с нос в чуждия живот.
Виж целия пост
# 12
Винаги са ми падали батериите, но носех в чантата резервни.
Започнах нарочно да ги оставям вкъщи. Вече не искам бекъпи. Започнаха да ми тежат.
Виж целия пост
# 13
От 5 години разредих излизането с хора. Рядко ходя по магазини. Майка ми доста излиза с хора. Опитах да излизам с нея и нейните приятели, но разговори между 10 човека ме натоварват. Основно излизам сама и общувам с хора само по работа.

Мисля, че времената са други и вече нямаме нужда да общуваме с хора за да получаваме информация. И постепенно се затваряме.
Виж целия пост
# 14
С годините започнах да предпочитам след работа да се прибера направо вкъщи и да не излизам. Събота и неделя са ми основните излизания и то гледам да не са по цял ден. Работя с много хора, ежедневното говорене на работа започна да ме уморява. Определях се като екстроверт, вече съм някъде посредата, в посока интроверт.
Мъжът ми винаги е бил силен екстроверт и докато на млади години си пасвахме, започваме да се разминаване в желанията за излизане и общуване. Той все иска да излизаме, да се разхождаме, събота и неделя ако може, цял ден да сме навън и сред хора. Аз нямам проблем с това да излиза без мен, но той иска винаги да съм с него и мърмори като отказвам. Само че енергията ми не стига - нещо, което той не може да разбере, понеже преди не бях така.
Само когато пътувам, мога по цял ден да съм навън, сред хора, да обикалям шумни улици, да слушам глъч, да водя разговори.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия