Говорене на два езика

Аз честно казано никога не съм се надявал да говори български на ниво разговорно. Реалист съм. Просто няма как като само аз съм носителя около нея. На жена ми, която е двуезична, вече не й стигат думи на майчиния език, нищо че и двамата й родители са носители на езика и са й говорили на него като са емигрирали в САЩ, а и е прекарвала време в родината им като дете. Няма ли практика, забравя се.

Аз ще съм доволен да чете на кирилица - за това ще настоявам да научи и някакви прости изречения и правила да запомни като порасне. Не съм се отказал, но по-скоро ще искам да наблегне да по-практични неща - я други езици, я други неща. Тя е американка. Не живея в заблуда каква ще се чувства най-вероятно.

Аз не те навивам да настояваш за българския като хер фелдфебел и националната идентичност няма общо, спред мен.
Българският може да ѝ бъде най-голямото добро, което можеш да ѝ направиш като баща и да е нещо само ваше си. Отделно, че ще хване лексика и граматика от славянските езици, може да ѝ е само от полза.
Не познавам натурализирани немци пт различни националности, които да не съжаляват, че не са научили децата си на родния им език.

То граматиката на българския аз съм започнал да я забравям, камо ли нея да я уча. Ще опитвам разбира се, но не ми е самоцел. То така или иначе, на майка й езика ще е втори, българският ще е трети. Нямаме българи около нас, но живот и здраве след година-две ще е по-различно, та ако има българско училище може да ходи след време. Само ако на нея й е интересно.
Според мен идентичността има общо с езика. Езиковата принадлежност е един от фундаментите на идентичността. Не говоря за езиците, които учим като възрастни разбира се. Има българско име. Езикът ще е бонус, ако го има.

Напълно подкрепям- българският има много много по-голяма роля в мозъка, отколкото можем тука сега да си изпишем във форума.
И тук изобщо не става въпрос за криворазбран патриотизъм, а за чиста биология-реално помага на интелектуалното развитие на детето.
Българският език е уникален фитнес за мозъка, разширява аудиодиапазона на ухото ,а говорния апарат на българина невероятно гъвкав.
Само да кажа, че в скалата на звукоопределянето, българският е сред най-полезните езици.За пример- един руснак с много усилия може да стигне звукоизвличането в англисйкия , така че да говори без акцент, но е по-възможно да не успее. Ще успее във френски, но в португалски- също е по-вероятно да не успее.

Настояването не означава диктовки по цял ден. Настояването е твоето желязно правило-с татко се говори само на български. Дори тя да ти отговаря на английски, ти продължавай на български.

Идентичността има общо.
Моите се смятат за португалки.
Но, в инстаграм са с двете знамена/ имат и бг идентичност/, и никой не ги е карал да го правят.

Интересно. Прочетох няколко пъти за доминантни езици във форума - като немския се цитираше за такъв. Как се определя кой език колко е "полезен" по тази скала? Има ли някакви научни изследвания по въпроса, кой език как работи в/у детето?

Татко Непохватко, има надежда за детето с такъв грамотен баща.😉
Моето като неше малко изчетох форума, попаднах на една млада жена от смесен брак между българин и германка, която е започнала да учи български като тийн след ранната смърт на майка си, защото не е искала да е единствената, която не разбира, като идват в България. Баща ѝ е бил против да вкарва време и усилия в българския. Отчитам,  разбира се, къде е Германии къде е Америка като разстояние, но много ме вдъхнови тогава.

Доминантен е езикът, който детето предпочита, и избира за водещ.
Нищо повече.
При нас е португалския, при деца отглеждани в германия, разбира се, ч е енемския.
Ето  ти пример- доминантен португалски, разбира, чете и пише на бабите си на български, но с мен не

В една тема (не помня коя) наскоро прочетох мнение, че немският е силен език и подтиска останалите. Въпросът ми беше има ли езици, които се приемат за такива доминиращи езици
А има ли такива езици, които по-добре развиват анатомията отговорна за формирането на звуците така, че проговарянето на други езици става по-лесно? Аз не бях чувал, че има такива езици, но доколкото те разбрах, българският е един от тези езици. Има ли други такива езици?

Ето какво ми отговори Клодчо. Поне част от отговора.
The phonological richness idea
The most credible version of your question concerns the sound inventory a child grows up with. Every language uses a subset of the sounds humans can produce. Babies are born as "universal listeners" able to distinguish virtually all speech sounds across all languages, but by around 10–12 months they undergo "perceptual narrowing"—they get better at distinguishing the sounds that matter in their native language and lose sensitivity to distinctions that don't.
This is where the interesting part comes in. Languages with larger or more varied phoneme inventories expose children to more sound contrasts during that critical window. For example:

A child raised with a language that distinguishes many vowel qualities, tones, or consonant types keeps more of those perceptual and articulatory abilities "alive."
A classic example: Japanese doesn't distinguish /r/ and /l/, so Japanese speakers often struggle to hear or produce that contrast later. A child whose native language does make that distinction won't have that particular hurdle.

So a language with a rich phonemic inventory could plausibly give a small head start on producing sounds found in other languages. But—and this matters—no single language contains all the sounds, so every child ends up missing some contrasts regardless.
The bigger, better-supported factor: multilingualism itself
Here's what the research much more strongly supports: it's not which language, but how many. Children raised bilingual or multilingual show measurable advantages in later language learning, including:

Retained sensitivity to non-native sound contrasts
Better "metalinguistic awareness" (understanding language as a system you can manipulate)
More practice with the general skill of switching between linguistic systems

A monolingual child with a "rich" language generally has less of an edge than a bilingual child, even if neither of their languages is particularly sound-rich. So if the underlying goal is "set my kid up to learn languages easily," exposure to more than one language early is far better supported than choosing a single optimal language.
Languages sometimes mentioned in this context
People occasionally point to specific languages as good "foundations," usually for these reasons:

Languages with large sound inventories (some Caucasian languages, certain click languages, or tonal languages) for phonetic breadth
Russian or Arabic for consonant clusters and sounds that trip up English speakers
A tonal language (Mandarin, Vietnamese) for preserving pitch sensitivity, which helps with prosody and even musical pitch perception

But these are mostly reasoned arguments rather than conclusions from studies showing "kids raised in language X learn foreign languages faster." That specific longitudinal research is thin.

справка гугъл -Немският не се счита за език с особено богата фонетика. Той има някои специфични звукове (като ch в ich и Bach, както и увуларното r), но не е известен с това, че развива говорния апарат повече от други езици.

Българският е сред езиците с богата артикулация.
много съчетания от съгласни ("взрив", "стръв", "впряг"), които изискват добра артикулация;
звукове като р, л, ч, ш, ж, ц, които тренират различни позиции на езика.
 Не е уникален - подобни качества имат и полският,словашки,чешкият, арабският, хинди и още редица езици, всеки по различен начин.
Но, ти имаш достъп до българския

Татко непохватко, не виждам да си забравил граматиката въобще. А малката роднини в България няма ли? Не е ли важно да може да говори с тях?

А за книгите на английски - на тази възраст "четенето" е основно гледане на картинки. Ние имаме много книжки на английски и аз и ги "чета", като говоря за картинките или пък направо превеждам. Даже и баща и си измисля разни неща, като и чете книжките, а на него английският му е роден.

Още един татко-непохватко тук. И моят съвет е да и говориш колкото може повече на български. Нищо, че няма с кой друг да го говори там. И синът ми говори български само вкъщи, обаче както казах по-напред - на едно ниво му е с немския в момента (на 4 години). Имаме и близки приятели - французин и испанка, тяхното също е на 4 (ние от децата се познаваме де). Та там бащата говори на френски, майката на испански, в градината на немски. Детето е като някаква машина. Понеже малко поназнайвам испански, съм си говорил с него. Говорим, говорим на немски и без да го предупреждавам, по средата на изречението сменям на испански. То без да реагира по никакъв начин, продължава и то на испански. Ако знаех френски, щях да сменя и на френски.

Аз ще споделя само личен опит. Имам момче на 3г и половина. Детето ни е триезично,  български, турски ,немски, живеем в Германия. Най-много се ядосвам на ММ ,че не говори на детето на турски ,както беше обещал. Вкъщи се говори на български , като на ден поне един час и аз му говоря на турски , всичките ни роднини знаят и български и турски. Детето проговори на български. Моя опит с моя син е ,че езиците изобщо не го объркват , проговори си дори рано за възрастта. Аз не мога да преценя много ,но всичките ни приятели българи казват ,че говори не като 3г дете , а като голям човек. Ония ден обесняваше на баща си какво означава прокурор , каква му е работата. На турски също се справя ,макар и не както на български , ходи на градина , съответно се справя и с немския. Това което съм забелязала при родителите ,независимо с колко езика ,е не че езиците са проблем ,а в очакванията на родителите + подхода на самия родител. Имаме познати ,чийто деца говорят само местния език , просто защото вкъщи са само пред екраните и то от бебешка възраст. Занимания , книжки и много говорене му е майката. Разбира се това Детето, ако няма друг проблем. На година и половина и бау е дума и мяу е дума , та ако направите един списък съм сигурна ,че всъщност Детето си казва доста повече отколкото предполагате. Езиците са богатство, колкото повече ,толкова по добре. Малките деца ,не учат езици така както ние възрастните. Сина ми знае неща на турски ,които като го питам какво означава на български му е трудно да преведе ,но ги използва активно и на място. Свободно може да проведе разговор на турски ,макар и не както на български. Това което ми направи впечатление е ,че напредна с турския покрай други деца. Децата се учат от деца. ММ като говори на турски на малкия му превежда всяка една дума ,съответно на него му писва и се обърква ,докато с мен говори много по свободно. Аз също смятам ,че българския е много важен. Много по лесно ,ще учи славянски езици за напред. На площадка си е играл с македонче, разбраха се супер , само дето сина ми доста често поправяше детето, защото не разбираше, че то не е българче 😅 Учителка от българско училище ми каза ,че той си е направо за първи клас. На година и половина според мен е най-важното да разбира какво казвате и да изпълнява. Като кажете "подайте червената топка под масата " да разбере какво му казвате. Пак казвам, на година и половина и бау, мяу са думи ,дори да не ги смятате за такива. Ще следя темата с интерес

Много ми е полезна темата. Ще пиша как се развиват езиковите способности на шушката.