Медицински университет - Тема 7

Моят син не учи в МУ, но и според него спорта отнема от времето за подготовка. Замислен е като разтоварваща дисциплина, но се получава така, че са зависими във времето от него. Трябва да го посещават и после да бързат за упражнения или след дълъг ден в лекции и упражнения да играят волейбол или баскетбол. Чувства се умората. Да не говорим когато пък изместят часовете в петък следобед или събота и студенти от други населени места не могат да пътуват. Понякога тежат тези дисциплини.

Хексе, не знам как стоят нещата за първи курс в ДМ, там и на брой студентите са по-малко, предполагам че просто ще трябва да си вземе упражненията с някоя друга група както е  по правилник, когато пропускат учебни дни, без значения от причините задължително упражненията се отработват. Лекциите не са задължителни и след първите дни почти никой не ги посещава. Моя ще се върне 2 дни преди началото на учебната година, затова писах че едва ще свари, предвид че българските летни стажове са наполовина като продължителност и студевтите стажували у нас имат към месец до новата учебна година. През февруари синът ми беше в Милано, върна  се 2 дни след началото на втория семестър и просто си взе упражненията с други групи, но в горните курсове им правят проверки за присъствие по-скоро по изключение, отколкото по правило и да не беше го направил, много вероятно  никой нямаше да разбере. Някои преподаватели са по-стриктни, други не... В началото преди клинното образование, преподаващите само университетските извън клинични   дисциплини повече следяха за присъствие, сега лекарите и асистентите в болницата не са толкова стриктни.


Димис да, на практика така се получава, спортът в университета е чисто отбиване на номера, с чиста съвест може да се нарече загуба на време, когато такова почти нямат. По правило, или поне в нашия случай  по най загубените дисциплини винаги преподавателите са от най заядливите, та нашите са си имали неприятни моменти докато бързат да се изнесат от спорт за да успеят да се доберат до следващо упражнение в друга сграда. В тези дни ходеше със спортен екип, защото нямаше време да се преоблече. Преди клиничната част програмаата на упражненията им не беше толкова разхвърляна както е сега в болницата и горе-долу нещата следваха едно след друго  с малки паузи между тях. Само тези които бяха на плуване посещаваха часове за спорт вечер към 19 ч. защото ползваха тренировъчна база на друг университет.

Интересно.... https://www.bta.bg/bg/news/world/1124291-izbuhnaha-protesti-v-in … studentski-izpit-

Раленкова, вече са възрастни хора, трябва сами да се оправят. Аз също съм на мнение, че задължителното, обикновено е отбиване на номер.
След толкова години школи по език, ще ме е срам за какво съм давала парите, ако има нужда да ги "занимават безплатно" от МУ.
Споменава за НЕ в МУ, но коментирахме, че евентуално, ако му припомни някои неща има смисъл, за смисъл трябва сериозен курс/уроци.
Още от училище чете научна литература на английски (атласи, био-енциклопедии) , не съм чула и приятелите/съучениците му да имат спънки с ползването на чуждия език - АЕ. Сега и в МУ ползват АЕ-материали.
Между другото, това с преводите на термините при англоговорящите си е норма, чисто като лаик го казвам, от няколко места съм го чувала.

Какво ще ядат, дали ще спортуват, изобщо начинът на живот ... каквото сме могли сме направили... признавам, че много от нещата се информирам в темата, той не ме занимава. Наскоро, около началото на тази сесия (6-та), за първи път видях студ.книжка (помоли да проверя в колата за нея) ... сетих се за "калинката".
От 1ви курс не живее в къщи, около веднъж седмично вечеря с нас и не си тръгва с кутии. Виждам го по-често, но само защото ни е съсед и понякога сутрин взима баща си за работа.

Десем, взела си ми мислите. Тъкмо това щях да пиша подробно и аз - ами не, не мога човек на 19 аз да го мисля за спорт, език, и какво ще запише в автобиографията си. От началото на втори курс аз живеех на квартира с гадже и последното, за което очаквах да ме мислят нашите е как си прекарвам свободното време и какво те мислят за това.
Дъщерята не живее с нас от втори семетър, виждаме се, понякога през ден, понякога в месеца веднъж, помага ми за прибирането на малката от разни занимания, но до там. Кутии с храна не пращам - понякога като си тръгва пита -  за мен една порция има ли в повече - винаги има, но ако си вземе тя (не е задължително и да пита), но аз не я затрупвам с предложения.

Беллора , ще може ли повече информация Еразъм. Щерката е в МУ Варна, гледахме предлаганите държави за обмен. Но не видях Япония, нито друга азиатска страна. Тя сега е в Полша, доволна е засега. За Испания може само за държавен стаж.

Каран, когато за пръв път е разглеждал възможностите със своя братовчедка в по горен курс, беше още първокурсник (сега му  предстои да запише пети) Тогава много се интересуваше от възможности на изток, не се сещам подробности от разговора ни тогава, прочетох, или той ми каза че е  инициатива на японското посолство. Но запомних  за този предварителен курс. По същото време се интересуваше много и от Санкт Петербург, ходил е като ученик и искаше някой ден да се върне там за по-дълго, но и за там вече нямаше възможност, явно че има промени през годините. Сега са само европейски държави и Турция. Останалото го знаете, избира от списъка, кандидатства и така... В момента е в малък град в източната част на Германия, а до Япония и Южна Корея се кани да пътува другото лято но като турист.