Октомврийски бебчета 2026 💕

  • 15 785
  • 615
# 600
При нас има забрана и от зачеването не сме. Cry

Иначе първото така го предизвиках, да. Но трябва да има и оргазъм, за да провокира мускула да се съкращава.
Виж целия пост
# 601
За тапата и аз съм чувала от дни до 2 седмици след падането, така че не е най-сигурният знак, че почва скоро.

При мен няма такива индикации … имам си леко по-обилно течение, но няма такава слуз или кръв. А момичета малко странен въпрос, но правите ли секс ? Ние не сме от два месеца, а една лекарка на тоновете ме посъветва като разбра, че искам да предизвикам до колкото е възможно слизането на бебето, но малко ме е шубе Grinning
Аз нямам желание, откакто забременях. Правихме няколко пъти, но последните месеци не сме. Ако няма противопоказания, няма нищо притеснително, даже може да подпомогне естественото раждане. Конкретно за слизането на бебето ме съм чула да помага, знам, че подскачането на фитнес топка има ефект. Аз имам и си я ползвам редовно и бебето е вече доста долу, но никога няма гаранция дали е наистина от нея.
Виж целия пост
# 602
При мен няма такива индикации … имам си леко по-обилно течение, но няма такава слуз или кръв. А момичета малко странен въпрос, но правите ли секс ? Ние не сме от два месеца, а една лекарка на тоновете ме посъветва като разбра, че искам да предизвикам до колкото е възможно слизането на бебето, но малко ме е шубе Grinning
В начлото имах супер голямо желание напоследъка хич но правя там от време на време колкото уж да подбутна нещата хахаха ама не действа
Виж целия пост
# 603
Имам забрана за сексове, нямам обаче и особено желание в момента, чувствайки се като голям син кит.
Иначе предния път ми падна тапата сутринта, вечерта в 20 започнаха контракциите, в 8:12 сутринта родих.

Но тва с тапата е много условно, има жени по седмици карат без тапа, та …строго индивидуално.
Виж целия пост
# 604
Моят термин е 17 октомври Simple Smile
И моя 🙏💙😇
Виж целия пост
# 605

И моя.

Но имам дата за секцио 9 дни преди термин.
Виж целия пост
# 606
Леле, момичета как се чувствате като знаете деня и часа, когато ще ви сполети това прекрасно събитие? Като на обратно броене ли?

Аз съм цял ден с кафеникаво зацапване, но нямам кой знае какви контракции. Все пак се щадя и гледам повече да лежа. Иначе се чувствам много странно като зная, че момента наближава. Сутринта си поплаках от страх дори. Зная, че е нормална част от процеса, но все пак ми е свито сърцето, че трябва да оставя каката за няколко дни, че вниманието ми ще е върху бебето много повече в началото. От болката и неяснотата как ще протече процеса на раждане и т.н.
Виж целия пост
# 607
Леле, момичета как се чувствате като знаете деня и часа, когато ще ви сполети това прекрасно събитие? Като на обратно броене ли?

Аз съм цял ден с кафеникаво зацапване, но нямам кой знае какви контракции. Все пак се щадя и гледам повече да лежа. Иначе се чувствам много странно като зная, че момента наближава. Сутринта си поплаках от страх дори. Зная, че е нормална част от процеса, но все пак ми е свито сърцето, че трябва да оставя каката за няколко дни, че вниманието ми ще е върху бебето много повече в началото. От болката и неяснотата как ще протече процеса на раждане и т.н.
Оф душица. Прегръщам те същата ситуация е при мен ,онази вечер много плаках детето спи до мен аз я гушкам и рева като куче ,че не искам да я оставям и адски ме е страх от раждането как ще мине ,как ще се развие първото ми беше ужасно от първата контракция до раждането минаха два дена и сега чного се тормозя да не е пак така родих преди 1г и 2 м ,но грам не помня чувството …
Виж целия пост
# 608
Здравейте!

Записвам се при вас, защото май ще чакаме бебето но октомври,  а не ноември Blush

Честито на всички майчета и бебета, да сте много здрави!

Напоследък чета за секциото, има ли неща, които да облекчат възстановителния процес? Всеки съвет ще е в огромна полза Hug
Виж целия пост
# 609
Аз си дадох зор и веднага се раздвижих след секциото. Ходене колкото е възможно,  дават и свещички, които действат. Но трябва време.
Ние сме си вкъщи, обаче на мен емоционално много ми идват всички неща. Хормоните ме побъркват и по цял ден ми се плаче и се разстройвам.
Виж целия пост
# 610
На нас не ни даваха да ставаме 24 часа след секциото. Като ме поотпусна упойката почнах да си движа краката и няколко пъти се изправих на лакти и после седнах в леглото. Но истинското ставане и ходене бяха на следващия ден като дойде рехабилитатора.
Виж целия пост
# 611
Всичко необходимо да е възможно най-близо на шкафчето. Водата да е в малки бутилки, зарядно, телефон, шоколад, превръзки, лигнин и всичко от първа необходимост да е там, за да е удобно. Мен също ме раздвижиха на следващата сутрин, защото бях следобедно секцио, иначе на 6 час ги вдигат. Първото ставане е най-кошмарно, но се стегнете и се движете максимално, колкото може увеличете крачките с всяко ставане. За най-бързо възстановяване наистина помага само и единствено движението. Първите 2 дни са най-тегави, след това всичко отшумява.
Виж целия пост
# 612
Аз си дадох зор и веднага се раздвижих след секциото. Ходене колкото е възможно,  дават и свещички, които действат. Но трябва време.
Ние сме си вкъщи, обаче на мен емоционално много ми идват всички неща. Хормоните ме побъркват и по цял ден ми се плаче и се разстройвам.

Съчувствам и те разбирам. Когато се роди първото ми дете преди вече 2 години и 4 месеца, първите две седмици бях абсолютно кълбо от емоции, изобщо не бях на себе си и хормоните ми разказаха играта. Бях все притеснена, тъжна и плачеща за щяло и нещяло. Но наистина смятам, че е нормално. Особено ако и като човек си по-емоционален. А ако е и първо дете - трудно си е. Стискам палци и се надявам скоро да се нормализират хормоните и да се насладите на моментите, които предстоят. Успех и кураж! ❤️🤗🍀
Виж целия пост
# 613
Много благодаря! Точно така е, аз съм си емоционална,  всичко ми е ново, до онзи ден щъках безгрижно, а сега човечле зависи от мен. Доста е за приемане. Но не го правя с оплакване ..
Виж целия пост
# 614
Честно казано и аз се притеснявам как ще ми се отрази психически. В петък за последно бях в офиса и от тогава още не мога да повярвам, че от утре няма да ходя и такава депресия ме е ударила … Някак си много се променя живота на жената след появата на човечето, вярвам и знам, че това е смисъла на живота, но явно хормоните си оказват влияние и това, че ще е първо бебче със сигурност , всякакви притеснения ме обземат дали ще се справя и подобни Tired Face
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия