На море в Гърция 2026 - III

Здравейте! Изследването излезе - детето има импетиго. Бактериална инфекция, причинена от стафилококи. Солената вода е допринесла за разнасянето из тялото. Вероятна причина е заразяване от друг човек, зарезено спално бельо, басейн или какво ли не...
Ще се оправи, но явно доста агресино се е  разпространило. Междувременно и на съпруга ми и на мен се появиха същите рани.

И ние сме от Варна и се организирахме за малко бягство на Тасос.
https://dolphins-thassos.gr/ тук ще сме за трети път, 49 евро за двама.

https://www.grecotel.com/egnatia/

Продължаваме към единствената част на Пелопонес, която ни беше непозната и сме минавали само транзит - Кипарисийският залив на западното крайбрежие, или частта между Войдокилия и Килини. Courtesy to тийнейджърката, която все още се навива да идва с нас, но само ако няма дълги фериботи и "много местене". Затова поредна почивка на континента. Избрах къщичка на плажа Яницохори. Имахме си огромен, безкраен плаж с два малки бийч бара (нашият беше Kalola) с по трийсетина шезлонга, дюни с кедрова гора, през които минавахме от вилата до плажа. На 1 км е едноименното село, но беше доста ошмулено и дори не слязохме там да видим единственото магазинче и две малки кръчми за кафе, гирос и други базови нужди.
На 10-20 минути с кола наоколо имаше прекрасни таверни - в Захаро, Каковатос, Кипарисия,цените навсякъде бяха повече от приемливи. По-хубав плаж от нашия обаче не открихме. Нито по-хубав двор, макар че в първите дни ни преследваха пълчища комари и да седнеш дори за минута в тая райска градина, без да се накиснеш в облак репелент, бе силно рискова работа. После вятърът се промени нещо и вече не ни тормозеха гадинките.
През дните беше адски горещо и едва ни стигаха сили да се замъкнем до плажа под сенките на бийч бара, активизирахме се вечер. Иначе на около 1 час с кола могат да бъдат посетени комплексът в Олимпия, на север, и разкопките на Антична Месиния, на юг.
Наше село е точно на границата между областите Илия и Месиния. Районът е земеделски и доста глух, но зелен въпреки горещото лято заради влагата от Йонийско море, която планините спират да се разнесе към вътрешността и остава в крайбрежната зона. Природата е прекрасна, но няма особено живописни и развити селища. За сметка на това има изоставена жп линия от Патра до Каламата, която на места минава съвсем до плажа. Има и водопади на река Неда на около час път с кола във вътрешността (плюс малко преход накрая), която се вливаше в морето именно нашия плаж, но в края на лятото нивото на водата не е кой знае колко зрелищно.

Плажът беше пълен с означени гнезда на костенурки Карета, но нямахме късмет да видим излюпването на нито едно котило. За сметка на това всеки ден ни бяха осигурени страхотни залези:
















И безкрайната градина:








На отиване, както писах, минахме през атинската магистрала до Ламия и после през Парнас към Галаксиди и Коринтския залив. На връщане обаче не смогнахме за избегнем Егнатия Одос и безумните стеснения и ограничения с 60 км/час в почти всеки тунел и мост, които ни скъсаха нервите. Наистина е адски неприятно. Известна утеха бяха рибните таверни попътно в Амфилохия, където скаридите ги вадят направо от водите на Амвракийския залив и са несравними с нищо друго в Гърция.

Параход благородно завид!

Параход, страшно идилично изглежда - все едно сте били на пролет преди активния плажен сезон. Градината е прекрасна!

Наистина е много спокоен районът. Само първия ден, в който пристигнахме - беше неделя - имаше повечко гърци на плажа. Чужденците са малко, само и единствено немци - виждахме ги основно в по-хубавите ресторанти, които посещавахме. Не може да се каже, че е много развито или интересно като забележителности и инфраструктура, но пасторалната идилия на района е завладяваща.
Пропуснах за зехтина да кажа. Тази година е от тук https://maps.app.goo.gl/W7sLF61kMVeSVAFv7. Семейство Псарос са гъркът Йорго и молдовката Оксана. Сайтът и малките им разфасовки изглеждат на пръв поглед префърцунени и скъпи, но 4-литровата тенекия е 32 евро (по 8 на литър), а като видяха, че питаме на гръцки и плащаме кеш, стана 30 евро плюс подарък
За сравнение, миналата година до Каламата купихме по 10 евро литъра домашен зехтин без никакви етикети и акредитиви, пак си е много хубав, де. Този още не сме отворили да пробваме.

Параход, благодаря за разказа и снимките. Ще си запиша и това място за зехтин. Минавали сме само досега през местата, където сте били.
Ние се мотахме из Пелион. Този път купихме зехтин от [тук. Взехме за нас 5л тенекийка по 7е/л, а за за приятели взехме 1л/8е. После пробвахме от литъра им - хареса ни.

И ние тъй, само бяхме минавали

Промири ми е много симпатично селце насред нищото, веднъж отседнахме там за една нощувка, с ММ му викаме "най-чистото село", площадът е по-чист от хола ми! Може би защото не минават коли. За съжаление, обезлюдено като много други, които не са на морето, разни магазинчета и признаци на местен живот са затворили след кризата отпреди 10-15 години, но голямата им църква и единствената таверна поемат доста сватби и кръщенета.
Зехтин обаче там не сме купували. На Пелион сме вземали един от Ано Лехония по препоръка от форума, хубав е, но и скъпичък. Макар че цените паднаха в последните две години заради добрите реколти, преди това имаше ръст навсякъде по Средиземноморието.

Зехтин взехме от този магазин в Argalasti. 7 евро литъра. От съботният пазар взех и още един 1 литър био зехтин за 10 евро.

Нашето моренце приключи , но за съжаление не можахме да видим почти нищо от  Пелион. На малката и ставаше лошо от завоите и повръщаше. До сега не бяхме пътували на такъв терен и не го бяхме предвидили. Но и на мен ми ставаше лошо по завоите. Ще се върнем някой ден, когато е по-голяма и ще пообиколим. Хорто ни хареса, въпреки че е доста малък. Едната вечер се качихме до Lavkos и също ни грабна. Подготвяха се за празненства, но имаме вечерен час и не можахме да останем. Имаше една сергия с халва, но по-различна от тази, която познавам тук. Беше като желе с вкус на карамел и ядки. Хареса ни. Нямаше как да пропуснем и Николета. Имаше нещо като меню написано на една дъска, но пак си водеше клиентите вътре. Поръчахме няколко неща, сред които и кюфтета с тиквички. Не бях яла такива до сега. Ако не бъркам бяха с нахут и тиквички, но много ни хареса. Малкото зверче обаче нищо не хареса от нито една манджа и караше основно на домати.