Онур Туна и Севда Ергинджи/Минали и бъдещи проекти и партньори Тема № 41

📢Сниманията за новия сезон на "ДГ" започват през третата седмица на август...
📌"ДГ" започва новия си сезон извън Турция...
Първият епизод от новия сезон е задължителен за пропускане...
❗️Моля, имайте предвид, че това са спойлери, а не точна информация.

📣 Искахме да споделим с вас малко нова информация.

Бившият приятел на Аля, готвачът Енвер, ще се появи в сериала като партньор на Аля.

Джихан ще преследва Аля, но след като види Аля и Енвер заедно, ще се върне в Мардин, без да я вземе със себе си.

Когато Енвер се обърне към Аля с „любов моя“, Джихан и Аля ще се погледнат в очите. Джихан веднага ще си тръгне и ще се върне в Мардин.

Аля в момента не е бременна.

Енвер ще се появи като гост-звезда, което означава, че няма да има сюжетна линия, свързана с пристигането му в Мардин.

❗️Моля, имайте предвид, че това са спойлери, а не окончателна информация.

Глас зад кадър:
Малкият Кузей се наслаждава на ваканцията си и се възползва максимално от нея.

Асие: Кажи ми, уморена ли си? Работила си цяла зима.

Кузей: Честно казано, идването тук ме направи много щастлива. Уморена съм, но тук мога да се презаредя, да си почина и да се отърся от умората.

Глас зад кадър:
Кузей признава, че много му липсва целият екип на филма.

Асие: Липсва ли ти брат ти Озан?

Кузей: Да, много ми липсва Озан.

Асие: А сестра ти Синем?

Кузей: Да, много.

Асие: А брат ти Кай, който играе чичо ти?

Кузей: Честно казано, всички ми липсват. Не искам да изтъквам никого - много ми липсват всички.

Глас зад кадър:
Фетхие е известен с парапланеризма. Асийе пита Кузей дали би искал някой ден да опита.

Асие:
Когато кажеш „Фетхие“, първото нещо, което ти идва на ум, са парапланери. Виждаш ли ги в небето?

Кузей: Да, много.

Асие: Искаш ли да летиш?

Кузей: Искам... но летят толкова високо. Страхувам се.

Асие: Хайде да отидем да ги разгледаме по-отблизо. Може би един ден и ние ще летим. Знаеш ли, летяла съм и преди.

Кузей: Страхуваше ли се?

Асие: Изобщо не. Беше много красиво.

Кузей: Но е толкова високо...

Асие: Да, високо е. Но си в безопасност.

Кузей: Не знам... Все още е много високо.

Глас зад кадър:
Само между нас, Асийе обича подобни приключения. И точно тогава, парапланер каца наблизо. Те се приближават, за да разпитат пилота.

Асийе: Кузей иска да знае как е минал полетът.

Пилот: Здравей, Кузей! Как си?

Асийе: Той пита какво е било усещането да кацнеш.

Пилот: Чудесно. Ако искаш, можем да те повозим така някой ден.

Кузей: Много ме е страх.

Асийе: Казва, че е много уплашен.

Пилот: Повярвай ми, сестра ти Асийе също беше много уплашена в началото, но сега е щастлива.

Нека и ти го опиташ.

Асийе: Нека порасне малко първо.

Пилот: Възрастта няма значение. Дори сме возили тригодишни деца.

Глас зад кадър:
Асие се възползва от възможността да попита мъж, който току-що кацна.

Асие: Страхувахте ли се?

Пътник: В началото бях много нервна, но после се отпуснах напълно. Беше прекрасно.

Асие: Наистина ли?

Пътник: Да. Полетът беше кратък, но преживяването беше невероятно. Небето беше невероятно красиво, а гледките бяха просто великолепни.

Глас зад кадър:
Асие и Кузей гледат с възхищение как парапланеристите кацат. Да се ​​надяваме, че Кузей ще си промени решението и няма да иска да излита веднага.

Сега Асие предава Кузей в най-надеждните ръце - семейството му. Майка му, Тулай Ханим, баща му и по-голямата му сестра се приближават.

Асие:
Хайде да отидем при мама. Ето я! Виж, мама е тук. Сигурно е много уморена.

Мама: Да, уморена е. Но ваканцията беше прекрасна. Починахме си чудесно.
Вече сме тук от петнадесет дни.

Асие: А ето го и цялото семейство на Кузей: татко, мама и сестра. Каква сладка малка сестричка!

Мама: Дениз е на девет години. Толкова много ни липсваше и най-накрая успяхме да прекараме време заедно като семейство.

Глас зад кадър: Време е да се сбогуваме. Но Кузей казва такива думи, че Асие буквално се топи.

Асие: Е, няма да те задържам повече, скъпа моя. Сигурно си уморена.

Кузей: Почакай още малко, няма проблем. Много ми липсваше.

Асие: Какво ти липсваше? Интервютата ни?

Кузей: И те също... Но и ти.

Асие: О, Боже мой... След като казах това, искам да скоча в морето веднага! Наистина ли? Наистина ли каза, че ти липсвам?

Кузей: Да, много. Наистина ми липсваше. Наистина.

Асие: Липсваше ми... О, Боже мой! И ти също много ми липсваше.

Глас зад кадър:
Асие се сбогува с Кузей.

Асие: След това те целува. Приятна почивка!

Кузей: Благодаря ти! Приятна почивка!

И двамата:
— Чао!
— Чао!

(автоматичен превод)

LÖSEV (Lösemili Çocuklar Sağlık ve Eğitim Vakfı) е една от най-големите неправителствени организации в Турция, създадена през 1998 г. от д-р Юстүн Езер. Основната ѝ мисия е да осигурява безплатно лечение, образование и социална подкрепа за деца с левкемия и онкологични заболявания, както и подкрепа за техните семейства.
Организацията е изградила болницата LÖSANTE в Анкара, която е един от най-модерните онкологични центрове в Европа.
(от интернет)

💥😳В Албора ще влязат нови хора, способни да променят всичко. В живота на Наре ще се появи мъж с дъщеря – и след това нито сърцето ѝ, нито съдбите на околните ще останат същите.
❗️Моля, не забравяйте, че това са спойлери, а не точна информация.

Там е валяло силен дъжд

https://vk.ru/uzaksehir?z=video-198834522_456250851%2F4049403046 … -198834522_532244

Ж. — Мислите ли, че хората днес познават Озан Акбаб или героите, които изиграхте?

Озан:— След втория ми голям проект хората започнаха да ме разпознават по име. Това е точно етапът, до който всеки постепенно достига, когато следва определен професионален път. Но, разбира се, мога да говоря за това само като за общо явление. Няма правилно или грешно, няма плюсове или минуси. Тъй като този път се развива различно за всеки човек, можем да говорим само в общи линии. Би било погрешно да правим някакви окончателни заключения.

Ж.: — Бихте ли ни разказали накратко за сътрудничеството си с İyi Finance?

Озан:— След като сме на темата, да, аз също се възползвам от възможностите на İyi Finance. Това е полезно, защото е здравословна и достъпна система. Във време, когато е особено важно да бъдем внимателни със спестяванията си, сигурен съм, че всеки, който използва İyi Finans, казва: „Добре е, че тази възможност съществува.“ Освен това, тя дава на всеки, независимо от статуса му, възможност да осъществи мечтите си.

Ж.:— Разбира се, трудно е човек да опише себе си, но как бихте се описали вие?

Озан:— Има красиви думи от покойния ашик (народен поет и певец) Хюсеин Асланташ, които бих искал да споделя:

„Ние сме клони на едно и също дърво,
не сме празни – винаги сме пълни.
Всички сме роби на Аллах,
не се страхувам от хората, приятелю.
Понесох бремето на скръбта,
не се страхувам от каравана, приятелю.“

Ж.: — Връщайки се към актьорската си кариера: на какви критерии обръщате внимание, когато избирате сценарий и герой?

Озан:— Разбира се, най-добре е да избирате проекти, които са различни и се откъсват от обичайния калъп. Понякога сценарият не може да служи като пълно ръководство, така че екипът е от първостепенно значение. Ако екипът е добър, проектът ще бъде успешен. Във филмите и телевизията екипът е всичко.

Ж.:— Разкажете ни за процеса на идентифициране с герой, сливане с неговата история. Как преживявате това? Какво правите през този период?

Озан:— Наблюдавам как героят взаимодейства с други герои, отговорите, които дават. Тези отговори и начини на комуникация правят отражението на героя по-очевидно. Задачата на актьора е да представи това отражение с най-подходящото облекло, правилния външен вид и правилната хармония. Отвъд гласа, погледа и стойката, най-важното е да проникне в тази вселена, в този свят, в този момент и да може да се превърне в героя, който живее там. Някои хора просто позират, докато други се трансформират в герои. Не мога да позирам.

Ж.: — С какво се храните и откъде черпите вдъхновение? Каква роля играят природата, вашият вътрешен глас, емоциите и интуицията в това пътуване?

Озан:— Цялото ми минало е единственото средство, което винаги ми е показвало пътя. Ако под природа имаме предвид жизнената среда, в която живеем от момента на раждането до тази възраст, тогава всяка стъпка в нея е безценна. Ползвала съм се от всеки момент, всеки човек и всяко място по свой начин и отраженията на всичко това са ми донесли огромна радост. Актьорски работилници, курсове по актьорско майсторство, обучения — това е само до известна степен... Останалото е самият живот.

Ж.:— В Турция популярността на актьорите вече се измерва не само с работата им, но и с видимостта им в социалните мрежи. Съзнателно ли избирате да стоите извън тази игра?

Озан:— Очакванията ми от социалните мрежи никога не са били обвързани с броя на последователите или големия брой харесвания. Не ми харесва особено да показвам моменти от живота си, изпълнени с храна, партита и забавления. Смятам за по-искрено да споделям ежедневието си, хората, с които прекарвам много време, и обикновените моменти, които означават нещо за мен. Защото това е, което наистина ме отразява – не това, което се очаква от мен или от някой друг.

Може би затова не съм толкова видим. Въпреки че не се стремя непременно да бъда видим.

Ако исках да предложа живот, който отговаря на научените норми и очаквания, нямаше да съм тук днес. Нямаше да съм тук, защото вече 44 години хората постоянно изискват нещо от мен – и продължават да го изискват. Справям се добре и така

Ж.:— След десет години, бихте ли искали хората да ви опознаят повече като актьор или като разказвач?

Озан:— Отворен съм за всички пътешествия, свързани с актьорството. Защото разказването на истории също изисква размисъл в даден момент. Не искам да се отделям от този размисъл и от актьорството за дълго, ако е възможно. Искам да бъда едновременно писател и разказвач. Все още имаме дълъг път пред себе си.

Ж.:— Какво ви вълнува най-много в актьорството?

Озан:— Най-привлекателният аспект на тази професия е постоянното навлизане в различни светове, срещата с различни герои, преживяването на различни емоционални състояния и откриването на начини за изразяване на едно и също чувство чрез различни герои.

Откриването на нещо ново е много важно. Способността да започваш отначало, отново и отново, и фактът, че всяко начало принадлежи на различен герой и различен свят – това е, което дава на човек чувство на вълнение и вдъхновение.

Ж.:— Театър, сериали и кино – какви различни впечатления и следи оставят те върху вас?

Озан:— Адресатът на този въпрос всъщност е самата публика. Театърът има специална атмосфера, докато сериалите и киното са напълно различни. Но всяко има своето специално място. Театърът и киното заемат специално място в сърцето ми. Ако театърът е купол, където можеш да накараш публиката да усети дори дъха ти и е задължена да бъде в момента тук и сега, то киното предлага съвсем различно преживяване – с различните си жанрове, подходи и актьорски философии.

Ж.:— Има ли роля с неочакван обрат, която мечтаеш да изиграеш?

Озан:— Може би има, но тъй като не мога да предвидя какво ще срещна, все още не мога да кажа нищо.

Ж.:— Какво най-много кара човек да забрави славата? И за какво особено държите, за да не забравите?

Озан:— Много се страхувам да не загубя искреността си, да живея така, както ми казва душата ми, да играя, да се смея и да виждам – наистина. Надявам се никога да не забравя това, никога да не изпадна в арогантност или да се разглезя. Гордостта е голяма тъмнина и не искам да изпадна в нея. Защото ще бъде трудно да се измъкна.

️✨️ Очакванията ми от социалните медии никога не са били голям брой последователи или високи харесвания. Също така не обичам да парадирам с моменти на храна, партита и забавления. Смятам за по-искрено да споделям ежедневието си, хората, с които прекарвам много време, и моите, както мисля, обикновени моменти. Защото те напълно отразяват мен – не това, което другите очакват, нито някой друг. Може би затова не съм в полезрението на обществеността – въпреки че нямам желание да бъда.✨️

Ж.:— Какво мислите, че днешните телевизионни зрители вече не толерират?

Озан:— Безинтересни истории, неискрена актьорска игра и проекти, които остават под определени стандарти. Защото зрителите вече са способни да разпознаят качеството с един поглед. Трябваше да сме достигнали това ниво отдавна и за щастие успяхме да го постигнем.

Ж.: — Как определяте успеха? По какви критерии измервате собствения си успех?

Озан:— Всъщност определението за успех се променя в зависимост от това какво правим. Но за някой, който е достигнал до хората чрез актьорството, мога да кажа, че успехът се отразява на улицата, в реакциите на хората.

И, честно казано, досега всички проекти, в които съм участвал, са били успешни — благодарение на творческия екип, актьорския състав, сценария и качеството. Никога не съм получил нито един отрицателен отзив за някоя от моите творби — дори от един зрител.

Разбира се, не включвам тук тези, които оценяват от политическа гледна точка, критикуват през призмата на догматични идеи или заемат предварително определена страна.

Ж.:— Какво означава щастие за вас? Бихте ли казали, че в момента сте в щастлив период от живота си?

Озан:— Разбира се, мога да кажа това. Слава Богу, аз съм в щастлив период от живота си. Способността да постигате и поддържате успех в работата, да поддържате мир и хармония у дома, да сте здрави, да имате добри взаимоотношения в социалния си живот и да бъдете човек, за когото ще си спомнят с умиление – всичко това прави човек щастлив и му дава усещане за щастие.

Добрите отношения с шефа ви, доверието на хората, с които работите – всичко това също ви кара да се чувствате добре.

Накратко: невъзможно е да бъдете типът на всеки, но човек винаги се стреми да бъде възприеман като добър, надежден и достоен за доверие човек. Да бъдеш известен с тези качества го прави щастлив.

Ж.:— Кой звук ви лекува най-много: природата, тишината, музиката или гласът на някой близък до вас? Или какво чувство предизвиква всяко от тях у вас?

Озан:— Всяко от тях има свое специално място. Но истинската сила на изцелението започва, когато всичко това заедно създаде хармония. Ето още един пример за щастие за вас

Ж.:— Обичате ли да се откъсвате от всичко, да прекарвате време сред природата? Какво чувствате, когато сте там?

Озан:— Много я обичам. Разбира се, не мога да си представя живота без природата. Земята ме привлича, сякаш ми намига; тя има свой собствен чар. Тя ми позволява да прекарвам време, тя ме подхранва, тя ме отнася, тя ме кара да мисля, да мечтая, тя ми дава възможности — тя е като майката на всички неща. Невъзможно е да се живее без нея.

Ж:— Какво е вашето измерване на един наистина добре изживян ден?

— Душевно спокойствие, професионален успех, няколко телефонни обаждания, които помагат за облекчаване на меланхолията, намиране на време за релакс, живот без тревоги, когато хората, които ви обичат, изразяват любовта си към вас, и в края на деня, здравословен дъх.

Озан:✨️„Душевно спокойствие, професионален успех, няколко телефонни обаждания, които помагат за облекчаване на меланхолията, намиране на време за релакс, живот без тревоги, когато хората, които ви обичат, изразяват любовта си към вас, и в края на деня, здравословен дъх; това е кратко описание на един добре изживян ден…“✨️

Ж.:— Кога мислите, че човек започва да живее в хармония с живота?

Озан:— Трябва да живеете по начин, който приема вашите очаквания без арогантност, без да мислите, че трябва само да получавате, без да планирате да вземате, без да давате нищо, без да живеете с нагласата „всичко е само за мен, за мен и за мен“. Трябва да признаем, че наред с радостта (сефа) има и трудност (цефа), да уважаваме правото на живот, да не пренебрегваме етичните и моралните принципи, да не приемаме, че само нашите идеи могат да бъдат най-правилните и да можем да приемаме дори грозното като една от красотите на живота.

Нека дори го обобщя с една красива фраза:

„Да! Искам да съществувам напълно свободно,
Да се ​​смея от сърце, да изглеждам както си поискам,
И да говоря силно и с песента си,
Да обърквам враговете си и да радвам приятелите си!

Никога да не мисля за пари, за кариера,
И, подчинявайки се на скъпата химера,
Да летя дори до луната, да изпълня всичките си мечти,
Да дишам целия въздух, да се гордея с цялата свобода,
Да живея живот в едно с магьосницата природа,
Да култивирам градината ми, да обичам цветята ми!“

С други думи: никога не бъди паразитен бръшлян. Нека ръстът ти не е като този на върба.
Ако листата ти не достигат до облаците, каква е голямата работа?

Сирано дьо Бержерак