Онур Туна и Севда Ергинджи/Минали и бъдещи проекти и партньори Тема № 41

Планини, завои и едно дълго търсене
Капитанът посочва три неща, които разделят реките: планини, разклоняващи се пътища и изминаването на годините.

Сериалът ни предлага всяко от тях. „Планините“ са задълженията, които обвързват Джихан – кодексът на честта на рода Албора, задушаващата хватка на рода Садакат, а сега – и бракът, на който той се съгласява в името на семейството си. Още една планина се издига в 69-и епизод, когато Джихан остава с убеждението, че Алие се е омъжила за Енвер. „Разклоняващите се пътища“ са представени от Будапеща и всички онези врати, които тя е затворила след себе си. „Годините“ са онези, които зрителите наблюдаваха как отминават в продължение на три сезона.

В основата на всичко това стои една повтаряща се тема, която служи като движеща сила на тази история: те непрестанно се търсят един друг.

И двете реки са в състояние на търсене. Джихан търси – набирайки номер, който тя отдавна е сменила; заставайки пред врата в чужда страна, където тя се е преместила; или пресичайки стремглаво пътното платно между колите, за да стигне до сина си. Алие също търси – завръщайки се; пазейки колието и пръстена си през месеците на раздяла; приближавайки се към конака (имението), носейки радост в ръцете си. Нито една от двете реки не стои просто така, чакайки да бъде открита.

В анонса за 71-ви епизод това търсене придобива най-фината и интимна форма.

Той е забелязал, че нещо у нея се е променило. И все пак, не успява напълно да разгадае какво точно – та това е нашият Джихан, главата на рода; той не е особено вещ в разпознаването на бременност.

Там, където реките се срещат.

Историята на Капитана завършва със сливане; в този момент земята се изпълва с изобилие – изобилие, което той си представя под формата на плодовитост.

Бременността бележи първия случай в поредицата, в който потоците на Алие и Джихан се събират в едно тяло. В един разказ, постоянно ангажиран с въпросите за произхода – към кой род, име или кръвна линия принадлежи човек – детето, носещо в себе си и двата потока, предлага нов отговор на въпроса за принадлежността. Изобилието, обещано от Капитана, придобива човешки облик.

Сцената в болницата в 70-ия епизод разкрива високата цена, която Алие плаща, за да приеме това изобилие. Когато лекарят пита дали е дошла сама, тя отговаря: „Сама“ – дума, която отеква и се превръща в определящо твърдение за собствения ѝ живот. На лицето ѝ едновременно се изписват радост и самота; за жена, чиято цяла история е белязана от изкореняване, не съществува утвърден път, по който да получи такава блага вест.

Притчата придава посока на този момент: река Тигър е текла толкова дълго през сурова, безпощадна земя, а мястото на сливането вече е пред погледа – достатъчно близо, за да бъде усетено.

Море = Дениз
Притчата разказва за реки, които се срещат, преди да достигнат морето; същевременно двойката вече има син, чието име означава „море“. Именно Дениз е момчето в лодката, което изрича последните думи в историята – момче, за което собствените му родители са се превърнали в мит, но което носи крайната цел на всички води в самото си име. В тази „хидрология“ всичко, което произтича от Алие и Джихан, се влива в Дениз. Дете, кръстено на река Тигър, неизбежно би се вляло в същото това море.

Реката и морето са част от една обща водна система; нито една от двете части не е по-значима от другата. Реката тече, защото морето я привлича, а морето остава пълно, защото реките се вливат в него. Дете на име Диджле (Dicle) ще се присъедини към Дениз (Deniz) в една картина – която самото момче описва като „точно като мама и татко“ – в която всеки вече има своето място. Дениз заема своето място като морето, към което се насочват всички течения, докато аритметиката, която някога е прокудила Алие – а именно съществуването на Серхат – губи своето основание.

Име, което пуска корени
В това семейство имената се превърнаха в бойно поле. Албора наричат ​​Дениз „Джихан“ – жест, който чрез една-единствена дума вписва момчето в техния род. В първия епизод Алие отвърна: „Можете да го наричате Джихан, колкото си искате; неговото име е Дениз.“ Тя отстоя правото си върху единственото нещо, което една майка винаги има право да даде, и оттогава насам неизменно защитава това свое право. В 69-ия епизод тя се върна към тази тема от друг ъгъл. „Синът ми също е Албора“, каза тя на Джихан, приемайки фамилното име, но при свои собствени условия.

Дете, кръстено на река Тигър (Диджле), носи име, избрано извън логиката на родовата принадлежност. Диджле принадлежи на самата земя – на реката в региона, където живее семейството и където Алие, сезон след сезон, се бори да остане. За една жена, чиято най-дълбока рана е усещането, че е изтръгната от корен, име, почерпено от местните води, се превръща в начин да се „закотви“ някого към същата тази земя. С една-единствена дума тя подарява на земята дете, а на детето – земята.

Какво изисква приказката от тях
Историята на капитана обещава повторна среща, макар и да не уточнява кога точно би могла да се случи тя. Тази задача е поверена на реките – реки, които търсят и ще продължат да търсят. Съюзът, описан в приказката, е заслужен – заслужен чрез действия, на които всеки от тях е способен.

Действието на Алия е акт на утвърждаване. Нейното минало е поредица от заминавания – решения, взети в изолация, въз основа на непълна информация и оповестени едва след като са се случили; такива са окончателното ѝ напускане или бременността ѝ, за която тя така и не проговаря. Нейната стъпка напред е да проговори – да заяви, преди всичко останало, че остава, така че детето да се появи в контекста на един вече направен от нея избор. По този начин състоянието на „самота“ се преобразява в ситуация, която включва и втори човек.

Действието на Джихан е акт на разграждане. Задълженията, които го обвързват, са наследени и наложени; те идват, придружени от лексиката на „честта“ – в която за неговите собствени желания няма място. Неговата стъпка напред е да разговаря с Алия – със собствен глас, свободен от упрека, който иначе би могъл да оцвети думите му – и да ѝ каже, че тя е единствената му истинска реалност, и че нито брак, нито име, нито дом имат по-голяма тежест от това.

Реципрочният ход, който фендъмът чакаше, е сливането на тези две пътешествия. Всяка река трябва да напусне собственото си корито в един и същи момент; нито една от тях не може да си позволи да чака другата да направи първата крачка – независимо от личните ни мнения за това кой *трябва* да направи тази първа крачка.

Сигурността на една приказка се крие във факта, че търсенето е споделено: всеки въпрос, който Джихан задава, и всеки отговор, който Аля накрая дава – и обратното – ги доближава и двамата малко по-близо до точката, където водите им се срещат.

Когато реките се сливат, казва капитанът, животът става красив.

В тази история този живот вече включва момче, кръстено на морето – и може би скоро ще включва и дете, кръстено на реката, която тече край него.

...държащи се за ръце с родителите си.

✍️ Nela_Nin

• Сцена с участието на Джихан е заснета в джамия.
• Вчера е заснета сцена, свързана с отвличането на Алия.
• Предстои емоционална сцена между Алия и Джихан.
• В стаята на Джихан е внесено бебешко креватче.
• В 73-ти епизод Джихан и Алия ще отидат в болницата, за да разберат пола на бебето.
• Картал ще даде заповед да се отърват от Мирза.
• Еджмел и Картал ще бъдат на една страна.
• Джихан ще спаси Алия след нейното отвличане.
• Алия ще каже на Садакат: „Заради теб изложих детето си на опасност“. Освен това ще възникне конфликт между Садакат и Джихан.
📌 Спойлери
• На Берфин (Фериде) ѝ остават още 5 епизода.
• Все още не е ясно дали Енвер ще напусне сериала.
• Картал ще убие Мирза (❌).
• Предстои сблъсък/откровен разговор между Джихан и Алия.
• Джихан и Алия ще сключат брак.
• Заснета е много красива сцена с участието на Джихан и Алия.
• Между 72-ри и 74-ти епизод ще има сцена с целувка между Джихан и Алия ❤️‍🔥.
• До края на 71-ви епизод Джихан със сигурност (100%) ще разбере за бременността.
• В 71-ви епизод Джихан ще научи за фиктивния брак.
• Алия е отвлечена; сцената с нейното спасяване се снима днес (снимачният процес все още тече).
При спасяването на Алия ще присъстват:
* Джихан и неговата охрана.
* Мирза и неговата охрана.

• Садакат ще направи ДНК тест на Джихан, както видяхме в трейлъра, и когато резултатите се появят, тя ще открие, че Джихан не е неин син, което ще доведе до внезапен сърдечен удар, парализиращ временно половината от тялото ѝ.

• Аля ще бъде отвлечена и отведена в района на Хасанкейф, където ще бъде държана в пещера или на изоставено място.

• Джихан и неговите хора ще търсят Аля навсякъде; Енвер също ще се присъедини към търсенето.

• Картал беше видян в сцени, заснети в района, където Аля беше отвлечена.

• Сцените за спасяването на Аля бяха заснети днес.

• Хората на Мирза, Джихан, Енвер и Картал, бяха на снимачната площадка.

• Кая и Кадир ще се срещнат с някого на границата. Ще има сцени с уоки-токита и други подобни между тях.

• Споменахме, че мъжът, когото Кая ще срещне на границата, е нов член на актьорския състав, възрастен ага. Този герой беше видян и в сцените на Хасанкейф.

• Заснемането на сцените с отвличането ще бъде продължително: вчера продължи до късно през нощта, а нощни сцени бяха заснети и в квартал Калебашъ.

• Вчера и днес в стаята на Джихан бяха доставени нови мебели, особено нашето креватче, а в епизод 73 се връщаме в стаята си.

Защото Аля не може да каже: „Пак се жертваш. Пак позволяваш на бремето на задълженията ти да те смачка.“ Тя прибягва до груби, нараняващи думи.

И тъй като Джихан не може да каже: „Изгубен съм без теб. Хвани ръката ми, не ме пускай. Помогни ми да се издигна от тази яма, в която съм паднал“, той завършва всичко с: „Ти винаги избираш да си тръгнеш. Мислех, че ти ще си този, който ще прекъсне този цикъл. Край на любовта, край на загубата.“

И двамата казват нещо съвсем различно от това, което наистина имат предвид, и чуват нещо съвсем различно от това, което другият се опитва да каже.

И може би това е най-сърцераздирателната част от всичко: точно в момента, в който най-много се нуждаят един от друг, те се превръщат в хората, които най-много се нараняват.

За да намерят изход от това, първо трябва да спрат да се борят един с друг. Защото истината е, че никой от двамата всъщност не се бори с другия. И двамата се борят със собствените си страхове. Но продължават да насочват целия гняв, болка и безпомощност, които тези страхове създават един към друг.

Защото пътят напред за тази връзка не е единият от тях да спаси другия. И двамата трябва да се научат да бъдат достатъчно уязвими, за да си подадат ръка и да не се страхуват от собствените си слабости.

Автор: BlackWhiteLove