Хора пиявици

Поне съдейки по себе си, изслушването на проблеми не натоварва, докато не позволиш да се въвлечеш емоционално. Ако разглеждаш случилото се с приятеля като казус, даваш или не съвет, ти си като лекар, при който е дошъл пациент - разглеждаш самата случка и как може да се реши конфликтът. Но ако се включат емоциите, тогава оплакващият се те залива с негативизма си и те дави. Особено, ако даваш съвети, които може би биха могли да помогнат, но той не ги следва, а продължава да мрънка ли, мрънка. Може да помогне осъзнаването, че това е неговият товар, неговата болка и той е отговорен за решенията, а не потърсеният за съвет и съчувствие.
В крайна сметка, терапевтите правят така - изслушват проблема, предлагат или не решение, но не се натоварват с цялата мъка на света, защото, така или иначе, никой не може сам да я носи на гърба си или в душата си.
И непременно ограничават времето за слушане.

Бъди по-заета просто. Ти не привличаш пиявици, а инфантили и ги дундуркаш. Случвало ми се е, но му хванах цаката и отдавна съм майка само на сина си. Иначе е нормално да си съпричастен, да искаш да помогнеш, но с мярка и без да очакваш благодарност, защото тези хора после те мразят по-силно от всички като им отрежеш абонамента.

Човек се учи цял живота.
Отново сама си слагаш спирачки.

Ще се научиш да ги отбиваш. Веднъж като ти писне отношенията ви да са все едностранни, след това е лесно.

Имам опит с такива "пиявици". Много бързо скъсяват дистанцията и решават, че вече сме първи приятелки. Тактиката, която при мен работи е, когато започнат да ме занимават за пореден път с проблема си, леко да забия разговора в съвсем друга посока, която тях обикновено изобщо не ги интересува. И, като се разговоря на новата тема, после прескачам на друга, на трета и накрая на тях им писва да ме слушат, и намират начин да прекратят разговора Иначе няма спасение

След няколко такива случая се научих как да си контролирам "емпатията". Обаче пък като човек, готов да изслуша всяка гледна точка, започнах да привличам такива многоо...словоизлиятелни и преливащи от пусто в празно.

Някои пиявици стоплят от дума.
Други не. И се налагало да бъда много директна.
Не си представям да ги слушам часове.
Времето е нещо много ценно.

За хора, които не са в най-тесния ми кръг от близки хора, с годините съм си изработила следния метод на действие: изслушвам проблема, и давам предложение за решение (координати на лекар, на адвокат, на психолог, на консултантска фирма, на НПО, на институция за подаване на сигнал - зависи за какво точно става дума). Ако е необходимо, помагам с пари, придружаване, превоз, подслон, някаква медиация. Еднократно.

Траен ангажимент във времето и емоционално обвързване - само за най-тесния кръг от близки хора.
И много, много добро разграничаване между "приятел" и "познат". Това, за което пише авторката, не са приятели - колежка , и сестра на човек от компанията
"Приятел" е нещо съвсем друго.

...,,Лесно е да се каже от натурално егоистични хора "просто не го прави",,...

Ами не, не е лесно, а е научен урок да слагаш граници там, където започват да ти вредят.
Както вече се знае цял живот учим. Едни научават един урок рано, а други по -късно, с други хора е обратно.

Егоизмът е нещо прекрасно.
Здравословния разбира се.

А така, аз правя същото, че не само прекратяват разговора, ами цялото другаруване, което за мен е добре дошло.

Tanya Valcheva ,

Единствено ти знаеш отговора на въпроса си)
Макар , че аз бих формулирала въпроса ти :
вместо :
Защо привличам хора пиявици
 ( защото такива се опитват да се впият във всички ни )
в :
Защо ме привлича общуването с хора пиявици , и то в дългосрочен план ?

Срещала съм те във форума ), не си типажа жертва , че да се оставиш да ти изпиват кръвчицата )
На теб нещо ти харесва / имаш полза от такива взаимоотношения .
Било то и на подсъзнателно ниво .

Таня отдавна те чета във форума и ми прави впечатление каква душица си ...Точно добрите хора стават най-често жертви, на всякакви подобни използвачи, които - айде имаш успехи на любовният фронт, дето ще се сблъскаш после с черната им злоба.
Хора като теб нямат естествени бариери по много причини, възпитание, среда, собствени дефицити / искам да съм добра, всички да ме харесват .../
Ето ти един практичен съвет - помагай само на тези, на които като им искаш пари назаем - дават.
Хората ценят много и времето и парите си, като не можеш да се отървеш от някой по нормален начин - искай му пари назаем / голяма сума/ - сам ще си избяга и няма да ти вдигне телефона никога повече.
Проверено.

И на мен тя ми е попадала и се вижда от коментарите й, че е мил човек, но не е съвсем точна формулировката че привлича, а че ги допуска. Едно е да си любезна, емпатична и добра, но всичко си има някакви граници и трябва да ги поставяш ти. Те явно ги нямат. Някъде ми попадна, че имало два вида хора- даващи и взимащи и обикновено вървят ръка за ръка.
Аз също имам такива моменти, но като ми дойде в повече или се отдръпвам или обяснявам доколкото мога тактично. Но то хората нямат спирка. Ние сме тези, които позволяваме намеса в пространството си и само ние можем да ограничим достъпа на безконтролно досадните и нахалните хора. Те не се усещат понякога, но ние знаем, че ни е дискомфортно и трябва да реагираме. Понякога това е чиста самозащита, даже не егоизъм точно. Няма кой да го направи ако не самите ние! Граници, любезно, културно (препоръчително) и край!

Добра идея Чъби.
Абе най-добре човек да си казва това, което мисли. Имаме уста и трябва да можем да я използваме.

И аз съм имала не една среща, но отдавна съм се научила да ги пръждосвам и не им обръщам внимание.
Миналата година на работа един колега от другия отдел ми се лепна. Дрът досаден пръч. Че и пиянде се оказа.
Говорим си в почивката с колежките и казваме общи неща, питат ме пак ли на Витоша се мотаеше, викам да.
И онзи седи и слуша отстрани
На следващия ден излизам за 10 минути почивка и ме заговаря и второто му изречение как знаел маршрути планински и тръгна едни пространни обяснения. Едно леко бързо говорене и едва ли не вметка да ме водил. Блях.
Прекъснах го и викам - Колега, не ме вълнува, не съм те питала, в момента съм почивка и искам да звънна телефон и да се разходя. Нямам време за теб.
И тоя почва първо леко стъписан от тази моя директност, но не се отказва - ама чакай само малко да ти обясня.
Вече почнах - стига ми досажда, изчезни. Махнах с ръка и тръгнах напред.
Случвало се е с познати и приятели да си говорим дълго време. Имаме да си кажем много неща, лошо няма. Дустранен процес, единия казва какво става с него и другия. Но нямам никакъв проблем, ако имам работа да прекратя и да кажа - Миме, много дълъг ни стана разговора имам и друга работа.
Много от познатите ми логично се съобразяват и не се сърдят. Дори и те са прекъсвали, защото готвят, шефа влязъл или им се пикае.
Но се е случвало новопознати все едно нищо не им казвам и продължават да мелят. Аз затварям.
После звъни и ме пита - абе нещо прекъсна ли. Викам със смях - не мила, затворих ти, казах ти, че има работа и такъв дълъг разговор ми идва много. Ама ти нещо направо монолог си водиш.Много си подробна и обстоятелствена и повече не мога да слушам. Натовари ме.
Има разбрани се усещат.
Е, една сладурана познавам, пишем си на фейса често, но мрънка редовно за едни неща и си го казвам директно да спира.
Абе хора сме, имаме нужда да кажем някои неща, но пак трябва да се усещаме.
Самата аз също е имало моменти някакъв проблем и говоря на някой едно обстоятелствено и се усещам, че 30 минути дрънкам и се извинявам и викам на човек - ох, толкова говоря, извинявай, трябва да спра, само се дразня на ситуацията и нищо не правя, а и теб те натоварвам.

В по-младите си години не бях толкова директна, даже хич, но пак се отдръпвах от такива.
Ей, буквално са ми изцеждали енергията. И бях като парцал.
А като ти говорят дори не се оплакват. Теглят ти живеца с най-обикновен разговор.
После питам останалите :абе разговорите с тоз и таз не ми влияят добре, а вие.
И те се смеят. А добър ден, млада си, време ти е и енергийни вампири да срещнеш