Хора пиявици

Елора, ти си в другата крайност направо.

О не, това въобще не е крайно.

И аз в гимназията и ранните двайсет имах този проблем. По едно време ми писна и бързо му хванах цаката. Емпатията може да е напълно избирателен и волеви процес. С малко практика и осъзнатост можеш да се научиш мигновено да поставяш бронирана стена между себе си и хората и да не изпитваш нищо. При мен и професионално ми се е налагало да развия това умение, но и в личния живот е много важно.

Запази емпатията и силите си за близките и за други хора, които ги заслужават и ще направят нещо градивно с тях. Би било чудесно да сме с неограничен капацитет, но сме обикновени смъртни. Ако дадеш от себе си на чужд, ще остане по-малко за теб и за твоите хора. За всички други си има професионалисти -- терапевти, психиатри, социални работници, адвокати и прочее. На тях работата им е да помагат и да не се трогват.


Замисли се също дали и кога твоите изслушвания и мъдрости реално са помогнали на някого и са довели до видима промяна в живота им. Повечето хора търсят само да си излеят мъката, но рядко се наемат да променят нещо. Такъв тип излияния са вредни в дългосрочен план и добрите терапевти гледат да ги ограничат в максимално кратък отрязък и да преминат към стягане, реални стъпки, промяна на поведението и мисленето и усвояване на умения за справяне. Да, олеква ти като споделиш, но ако само споделяш и все ти олеква, никога няма да ти запари достатъчно на душата, че да вземеш реални мерки.

Припознавам се в историята от Елора.
Крайно, некрайно, нервите ме хващат понякога.

Ох, сетих се и още една ситуация покрай пиявиците. Попринцип хванах една тактика - като вземат да мрънкат тип "олеле колко е тежък живота, искам да умра" с отговор "давай".
Иначе съм виждала ситуация между две пиявици. Е там беше състезание кой е по-зле. Накрая винаги се вадят намесени хапчета, алкохол, какво ли не, като някакъв вид отдушник. Да, доказано са решили проблемите на всички.

Ама ти си точно това - хората усещат инстинктивно, че си емпат и те използват за кошче за емоциите си. Ти си и направо безплатен терапевт и в момента, в който се почувстват по-добре, вече не им трябваш.

Очертай дебели лични граници и не прави компромиси. Не давай безплатни съвети и особено не давай непоискани съвети.
Ако един човек веднъж ти загуби 30 минути - срам за него, ако пак ти загуби 30 минути от времето - Срамът е за теб.

Ами като е научен урок, разкажи на авторката как си го научила, за да ѝ помогнеш.

Иначе, поне аз не виждам смисъл в съвет "просто спри".

Много яка тема и звучи толкова окуражаващо, че не съм единствената.

При мен проблемът е бил/е с една пиявица, но се водеше "близка" пък и като ревизирах отношенията - понякога и аз имах ползи от нея. Затова преминах, основно телефонното ни, общуване към мешана тактика: понякога не вдигам, понякога вдигам и се приготвям, че при нужда ще трябва убедително и естествено да изтъкна бяла лъжа, за да прекъсна разговора: "Ау, ства 6 без 20 и трябва да тръгваме за урока по балет" и подобни безмислици. При мен няма защо да се напрягам да брейнсторвам идеи за "помощ" - пиявицата я вълнува да си изплаче душата или просто да има слушател, че й е скучно/напрегнато. Реално не я вълнува чуждото мнение, тя се вълнува само от собственото благополучие.

Може да се промениш, дори и в зряла възраст.. И аз бях почти така, докато не ми казаха, че ми е много ниска "оградата" и много хора я прескачат. Вдигни оградата по-височко и нещата ще се променят.
 Недей да разпитваш никого за нищо! Когато видят, че проявяваш интерес към техните проблеми, пак се започва отначало и ще ти пълнят главата с нови случки.

Като съвсем млада на първата ми работа имах подобен екземпляр. Обаче аз съм си 19-годишно перде и след като първата седмица всички вкл и аз трябваше да слушаме от сутрин в 9 до вечер в 17ч за мъжа и, с който се развели преди 2 години и за детето, което уж той и бил взел (оказа се, че тя сама го е дала). Емоциите преливаха от той е толкова добър до той е дявола.
Към петъка сериозно взе да ме боли главата от тая женица и след поредното мрънкане, колко е добър и казах директно : Като е толкова добър, защо си се развела с него?
Направо целия офис притихна и тя се мъчи няколко минути да намери отговор на въпроса и после имаше малко истерии от типа на "Как може да ми говориш така, какво знаеш ти за живота ми и т.н." След това утихна и поне когато аз съм там не продума на тая тема. Всичките колеги ми бяха благодарни.
Поставете ясна граница и не пускайте никой през нея.
В по-късна възраст съм имала горчив опит с роднини, но в крайна сметка и тях отрязах. Когато става въпрос за вътрешния мир и спокойствие, не правете компромиси, че ще си докарате болести.

Ехее, ти до петък си издържала.
Аз почти веднага бих казала, че съм тук да работя и моля да не ме занимава с личните си истории.

Ако те тормозят основно по телефона, е лесно. Просто не вдигаш. След това не връщаш обаждане, а чак на другия ден пишеш съобщение -- сори, бях заета/на кино/гости/пътувах/шофирах, после се отплеснах. Не предлагаш да се чуете сега. Не питаш какво има. И така няколко пъти. След известно време и съобщение спираш да връщаш. Телефонен звън в пустиня. Много бързо се отказват и минават на друга жертва.

Ако не ти стиска да не вдигаш, просто мютни въпросната персона. Хем не е напълно блокирана, хем няма да ти звъни и вибрира. Така неусетно дори няма да забележиш обаждането. Същото важи за всякакъв вид чатове.

Имам позната, която докато говори по телефона, мога да го оставя или да я мютна и да го хвана след 30 минути и пак няма да е разбрала и още ще си говори.
Даже го правя понякога. Свързват ни някои неща и светоглед, затова не съм прекъснала контакт, но има други ситуации, в които е твърдо не.

За умирането имам кофти опит с много такива хора, които все са на умирачка и си краднах от един познат "всички ще умрем". Направи ярост се чете в очите на вампирите, като им го кажеш.

Мисля, че Бояна отбеляза в преден пост много правилно, че злобата, когато кранчето секне и има промяна на статуквото е много по- голяма, отколкото ако от самото начало не го бръснеш за слива.

The Catcher in the Rye, да започнеш да се грижиш за себ си като знаеш на какво здравословно разстояние да държиш околните е част от порастването. Някой научават урока с четене, други с терапия, трети и четвърти след много търпение са решили да кажат стига... Варианти много. Аз написах най важното в поста, който ти смяташ за безполезен, а то е да си осъзнаеш ситуацията.
Дадоха се и други подсказки, че понякога сами имаме полза от тези отношения, защо? Всеки си знае.
Но осъзнаването на ситуацията е първата крачка към разрешавето й.
Понякога за да поставиш граница се налага да поемеш отговорност за това да отказваш, да бъдеш лош в нечии очи, да си неудобен, нелюбезен, темерут...
Понякога не е проблем да кажем Не но е проблем да понесем бунта на околните към това не.
Ако е много невъзможно и трудно сам да се справи човек, психотерапевт също е вариант.
Така, че един начин няма, има много начини да се стигне до научаването на този урок.
Аз самата също попадам в клопка на роднини понякога, знам какво е редно но пак се поддавам.

Ситуацията с роднините е различно. С тях е по-трудно, а реално емоционално може да злоупотребяват дори най-близките хора - родители, деца, половинки.
Трябва да има здравословни граници за всички. Усетите ли, че някой минава границата, казвайте си веднага. Лошо е човек да задържа в себе си и да бъде използван.
Аз съм си патила от роднини, с които съм била по-търпелива, само защото сме роднини, но разбрах, че това не бива.
Към днешна дата най-много обичам роднини, които не съм виждала от 10 години да ми звънят да ми искат услуги или пък да ми звъннат някои, които ми звънят само за услуга - с най-голямо удоволствие ги изпращам в девета глуха. После съм била лоша, ми нека да съм лоша! Пак по-добре да съм добричка, дето я вземат за глупава.

Като се събрах с мъжа ми съвсем млада зелена се поставих в ситуация - кошче за душевни отпадъци за негов приятел с когото са израсли заедно.
Постепенно обикновени случки уж да разкаже ме държеше на телефона повече от час.
Имала съм доста свободно време явно да слушам за възгледите за живота, жените, разочарования.
Идваше в нас неканен, хапване, пийване, после излиза по ергенски.

Моя мъж приемаше тези странности по детски, така бил от дете, не го отразяваше.
Всичко се промени в един момент за ден.
Беше късно вечерта на ранна пролет, където деня е малък, спомням си в 22 и нещо часа вечерта онзи звъни на мъжа ми вече почти задрямал  да му каже, че си е купил някакво скъпо оборудване за камионите, но да не казвал на никой от компанията защото сега нямал възможност да почерпи.
Гледам мъжа ми сам си говори затваряйки телефона - и какво толкова ме занимаваш посред нощ с глупости.

След два дни излизаме на кафе, там вече е част от компанията,  без да става дума за нищо Л започва да обяснява как С бил толкова щастлив с нови придобивки и се обадил, че има повод да почерпи.
А льольото след като предупредил мъжа ми да не казва на никой, отива със скъп алкохол и бонбони, където решил, негова си работа.
Това му беше края, започнахме да го изучаваме, като си купи нова кола дойде в нас да се почерпи с наш алкохол, после по традиция излезе на кафе
Сестра му се ожени, вместо да почерпи, донесе почерпка от нея за нас - сватбена ракия.
Погледахме му сеира, посмяхме се на себе си, после станахме много заети.
Поддържаме отношения до вратата към момента.

Друг наш близък приятел се пропи жестоко, майка му се опита да склони мъжа ми да го вземе на работа. Аз пресякох навреме всичко, съчувствам, но в момента майката плюе друг човек, който му помага, че използвал сина и, защото той бил пияница.
В нас децата го познаваха и още две годишни му носеха ключа да си отключи и влезе.
 Един ден имитира, че спешно му трябва някакъв инструмент и знае къде да го намери, нищо, че мъжа ми го няма.
Пуснах го в нас, след малко става дандания, оня се набутал в колата и рови за монети за поредния патрон, затиска се вътре, децата дърпат да влизат при него, той им шътка  - бягайте да си свърша работата
Дръпнах вратата, изръчках го да слиза, връчих му гаечен ключ, уж за него тръгнал и да се маха
Вече повече от година има достъп само до входната врата.


Имам приятелка от студентските години, помагала съм финансово, изслушвала съм, наистина беше го закъсала. Като се изправи за което много се радвам, забрави да се похвали с хубавите неща.
Имаше период и трябваше да изживее и проумее хубавото в живота.
Поддържаме отношения, виждаме се няколко пъти годишно /живее в друг град/, имаше период на отдръпване от моя страна уморена да слушам за неудачи.
И тя се усети навреме и успяхме да запазим хигиена на личното пространство и да продължим да бъдем близки

От споделеното напред виждам, че почти всеки  е минал през нещо пиучително в ролята на нечие кошче