За натякванията на хората

  • 934
  • 40
# 15
Така е, но аз писах общо. За други неща ти си избираш. А и някои неща се поправят. Например ако си БОЛЕЗНЕНО слаба това е повод за тревога. Ако родителите например не се загрижат за болна от анорексия дъщеря тя ще си умре.
Да ти кажа, никога не съм била чак толкова слаба. Ето сега съм 59 кг., висока съм 1.69, и пак ми се намират кусури. Имам леко коремче (не шкембе), лека двойна брадичка, бедра, дупе, (бюст съм имала винаги). Ама то, ни така, ни иначе. Всеки с неговите си изказвания, някои ги подминавам, други ме дразнят.
Виж целия пост
# 16
Майка ми имаше такъв навик. Няколко пъти се опитах да намекна да престане - не схвана. Накрая реагирах много остро и вече няма проблем.
Виж целия пост
# 17
Препоръчвам следната реплика:
- Две неща не понасям в живота - въпроси и неискани съвети.
При мен действа на 100%
Виж целия пост
# 18
"Забележки" относно тегло има вероятност да са свързани със загриженост от близките. Ако си на 16.
Бяла кожа и коментарии по този повод, звучат безумно.
Виж целия пост
# 19
Въобще не е вярно, че всички родители обичат безусловно или говорят някакви истини, това че на тях нещо не им харесва не го прави меродавно и вярно.

Майка ми е такава, последните години реагирам доста остро и спира да говори. Какви ли не безумни неща съм чувала, от рода, че виж коя на моите години станала певица, тогава казах, че наистина е много жалко, че не съм наследила нито гласови заложби, нито някога са ме записали на нещо, така че такъв е животът, няма да стане поп икона от мен. Grinning

Отдалечи се, този тип хора никога няма да се променят, така че всичко е твоите ръце. Обясненията нямат смисъл, няма да разберат.
Виж целия пост
# 20
Мразя ги.
Виж целия пост
# 21
Само в нашата страна, от познати - дори не от приятели или роднини - ще чуеш малоумни въпроси от порядъка на: защо не отслабнеш, защо не си оправиш зъбите, защо не си си боядисал косата, защо нямаш деца още, защо не ходиш на маникюр, защо живееш на квартира и т.н. и т.н.
Толкова прости хора има, че понякога ме е срам вместо тях.
Виж целия пост
# 22
Омръзнало ми е да ми правят характеристика - "Слаба си, яж повече", "Надебеляла си, ограничавай се"... "Виж се, много ти е светла кожата, направи нещо"..., "Имаш двойна брадичка".. и все от този род неща. И още по-лошото е когато се подчертава от по-близки хора (не желая да изреждам). Поначало, откакто се помня, кожата ми е малко по-светла, въпреки че с времето леко си потъмня. Само краката ми останаха малко по-бели. Но не се пропуска да се каже. Преди ходех на солариум, но в момента не мога да си го позволя. Поначало слънцето и солариума, с годините започнаха да ми се отразяват негативно на кожата. Външните "недостатъци" са едно на ръка. Например, разсеяна съм по природа, приличам на покойния ми дядо (много интелигентен човек, между другото), но това много често сякаш се бърка с нещо друго, а не именно с разсеяност!
Как се чувствате и как справяте с такива подчертавания и характеристики, особено ако е от по-близкия кръг?

ПП : Вярно, напоследък съм по-претоварена психически и приемам нещата по-навътре, но това не променя факта, че през годините съм получава какви ли не коментари, та досега.

При първия такъв коментар слагам ясно границите. И след това единственото натякване, което се чува понякога е "Е то на теб нищо не може да ти се каже".
Виж целия пост
# 23
Щом коментарите продължават значи границата не е поставена достатъчно твърдо, случва се. Някои докато не се дръпнеш или не им креснеш, не разбират че нахалстват. И после следват дежурните “много си се променил/а”, “нищо не даваш да ти се каже” - това са всъщност знаци, че си на прав път, промяната се случва, просто отсреща се опитват да върнат старото положение.
Виж целия пост
# 24
"Забележки" относно тегло има вероятност да са свързани със загриженост от близките. Ако си на 16.
Бяла кожа и коментарии по този повод, звучат безумно.

Ами има си прости хора.
Голям контигент си обсъждат външния вид на хората и то доста просташки и явно с цел да засегнат.
Когато нещо е казано с грижа си личи. Другото не.
На чужди хора забележка за теглото не бих си позволила да правя.
Първо аз съм имала и не е приятно и второ това е тяхна отговорност или безотговорност.
Всеки си е в правото да дебелее или слабее.
Виж целия пост
# 25
Една приятелка живее в Англия от 20 години. Всеки път като си дойде при техните (малко селище в Пловдивско), я започват съседи, "близки", знайни и незнайни доброжелатели - защо не била отслабнела малко, защо тия побелели кичури не ги минела с едно Palette, защо не си била сложела една рокличка като жена, за микроблейдинг на вежди не била ли чувала. Добре, че жената роди, че и за това й държаха сметка.
В чужбина явно хората са по-добре възпитани, защото само тук си позволяваме такива коментари.
Всеки път като си дойде, първо е обладана от носталгия, но още на втората седмица иска да се връща в Англия.
Виж целия пост
# 26
Въобще не е вярно, че всички родители обичат безусловно или говорят някакви истини, това че на тях нещо не им харесва не го прави меродавно и вярно.
Точно. Има едно широко разпространено мнение, че с хора, с които имате връзка от един сравнително изчерпателен списък отношения (роднини до някакво коляно и по сватовство, съученици, подобни), непременно сте си ужасно близки, загрижени сте един за друг, трябва да си споделяте всичко, да си търпите лошите прояви и да взимате винаги предвид мнението си. И ако нещо от тези неща не е налице, то задължително е сбъркан онзи, който се опитва да постави границите. Всъщност близостта и загрижеността са неочаквано рядко срещани. Повечето хора го докарват от приказки, не от реална загриженост. Точно те са най-възмутени, че поставяш под въпрос включванията им.
Извън най-най-преките ми кръвни роднини (и то не всички), ММ и една приятелка, не съм чак толкова близка с никого. Ако споделям с някого извън този кръг, то не е, защото го чувствам близък, а защото не ми пречи да споделя и не очаквам глупави включвания от него. Има и обратния вариант - не споделям неща с близкия кръг, за да не ги тревожа.
Виж целия пост
# 27
Специално за цвета на кожата са ми правили подмятания и коментари още от дете, та до по-късно.. Била съм приличала на мляко, и тем подобни. Честно казано, скоро не ми беше правен коментар за това, докато тия дни, доживях да го чуя не от кой да е, а от мъжа ми. Човек ще каже за пръв път ме вижда, а се познаваме от 12 години. Каза ми: "Виж си краката, много са ти бели, ходи малко повече на слънце". Отвърнах му: "Точно ти ли ще ми го подчертаваш", и той: "Ами приличат на сирене, направи нещо по въпроса". И така си припомних старите рани.
Иначе, ако някой ми е правил коментар за килограмите, примерно, реагирала съм, но си знам характера. Повечето пъти реагирам остро, и си личи че съм се засегнала. Почват се реплики от сорта "Ама много си обидчива", "Не го казвам с лошо", и любимото ми "Обичаш да правиш панаири..." На ММ веднъж са му казали даже: " Тази твойта е луда, повече не я взимай". И все ей такива.
Виж целия пост
# 28
Боряна, препоръчвам ти в мога в който те застрелят с поредната простотия, ти да отвърнеш с контра-въпрос: ти кога ще отслабнеш, кога ще си присадиш коса, ще си оправиш ли зъбите, кога ще направиш нещо за петната и пъпките? Тук включвам и приятеля ти. И него питай.
Надали те критикуват неземни красавици и красавци. Тъпанарите не разбират от друго освен от собственото си "лекарство".
Виж целия пост
# 29
Изобщо не слагам на сърце подобни коментари от много близки роднини, а и отговорите ми са светкавични и ги отказват автоматично от последващи забележки.

Относно коментара за бялата кожа обикновено автоматично отговарям, че съм със синя кръв и няма шанс да изглеждам по-черничка. А защо съм такава да попитат майка ми, не мен. Grinning
А на много близка роднина на въпроса защо аз съм толкова бяла, а синът ми е мургав, отговорих, че явно фурната ми е силна и съм го попрепекла докато го нося. Отсрещната реакция си струваше да се види, беше безценна. Joy На прост човек това е начина да затвориш устата, колкото и цинично да звучи и да не ми е присъщо.

А най-работещата реплика на един неуместен коментар е - ти па си много убава. Joy Работи безотказно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия