Най-най-любимата ми българска черта - непоискани мнения, съвети, коментари и последващи обвинения в чувствителност или неносене на майтап, ако ги срежеш. В редки случаи ги приемам като неумение да се общува - от незнание какво да кажеш изтърсваш нещо съвсем неподходящо. В по-висок процент, особено ако са от родители - форма на загриженост, която обаче рядко води до положителни промени. И също във висок процент - злорадстване, желание да жегнеш другия. Отговори от типа "ти па си щот си много убав" рядко ми идват отвътре или по-скоро не виждам особен смисъл в тях. Като се замисля, все по-малко хора си позволяват да ми натякват за каквото и да било, може би са ме отписали, че мога да променя нещо у себе си. Бабите изпускат по някоя реплика за детето, но вече и те само от поглед спират до средата. Уви, фактът, че все по-рядко чувам натяквания е пряко свързан с възрастта ми.
Виж целия пост
За натякванията на хората
- Публикувана: 22 юли 2026, 18:58 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2026, 21:59 ч.
# 30
23 юли 2026, 11:32 ч.
# 31
23 юли 2026, 12:08 ч.
То не е само българска черта според мен, виждала съм го и при италианци, испанци, гърци, ориенталци, но най-вече в бивши съветски страни (България я броя към тях).
Виж целия пост
# 32
23 юли 2026, 12:13 ч.
Много зависи от това кой го казва, как го казва и дали това, което коментира е поправимо.
За кожата-очевидно, че няма как да се промени. Колкото и да е близък човек, нелепо е. Сега, различно е, ако някой и то близък ти каже да се печеш на слънце, защото слънцето е здраве(в разумни количества).
За килограми, тук ще изразя непопулярно мнение, но да, коментирам само сина си обаче. Той беше години наред слаб и поднормен, но жизнен. След пубертета имаше периоди на леко качване и аха, аха да заформи корем, предупреждавам, коментирам, съветвам. За негово добро е и го разбира. Никой не се е събудил една сутрин с 20 кг отгоре по-добре да се обърне внимание на първите 3-4, отколкото след години безумни диети да се правят.
Но за странични хора не коментирам, тяхна работа.
Имам реална ситуация, в която ми се иска да коментирам с много близък човек(но не роднина) нещо от външния вид, но не смея. Нещо лесно поправимо, но няма как да коментирам и съветвам, а съм сигурна, че зад гърба има много грозни реплики. Няма да го направя, но идеята ми е, че понякога в "натякването" (както се нарече в темата) ако е лице в лице и е поправимо, има загриженост. И не трябва първосигнално да се приема като обида, ясно че зависи и как е поднесено.
Виж целия пост
За кожата-очевидно, че няма как да се промени. Колкото и да е близък човек, нелепо е. Сега, различно е, ако някой и то близък ти каже да се печеш на слънце, защото слънцето е здраве(в разумни количества).
За килограми, тук ще изразя непопулярно мнение, но да, коментирам само сина си обаче. Той беше години наред слаб и поднормен, но жизнен. След пубертета имаше периоди на леко качване и аха, аха да заформи корем, предупреждавам, коментирам, съветвам. За негово добро е и го разбира. Никой не се е събудил една сутрин с 20 кг отгоре по-добре да се обърне внимание на първите 3-4, отколкото след години безумни диети да се правят.
Но за странични хора не коментирам, тяхна работа.
Имам реална ситуация, в която ми се иска да коментирам с много близък човек(но не роднина) нещо от външния вид, но не смея. Нещо лесно поправимо, но няма как да коментирам и съветвам, а съм сигурна, че зад гърба има много грозни реплики. Няма да го направя, но идеята ми е, че понякога в "натякването" (както се нарече в темата) ако е лице в лице и е поправимо, има загриженост. И не трябва първосигнално да се приема като обида, ясно че зависи и как е поднесено.
# 33
23 юли 2026, 12:25 ч.
Не мисля, че безпричинно някой го приема като обида. По-скоро, както имаме много хубав израз по нашите ширини - знае си стоката. И стоката си се познава сама себе си 
Виж целия пост
# 34
23 юли 2026, 12:30 ч.
Да, това е едно от нещата - зависи как е казано, с какъв тон, с какъв поглед, и т.н.
Виж целия пост
# 35
23 юли 2026, 13:08 ч.
Точно така е. И за това аз винаги отвръщам с реплика на място, но съпроводена от най-ослепитална ми усмивка. 
Виж целия пост
Да, това е едно от нещата - зависи как е казано, с какъв тон, с какъв поглед, и т.н.
# 36
23 юли 2026, 13:17 ч.
При мен не зависи от тон, поглед и т. н. Единствено от сина ми и от една приятелка бих приела подобни забележки. От никой друг, без значение от тон, поглед, намерения...
Виж целия пост
# 37
23 юли 2026, 13:43 ч.
Имам приятелка, чиято дъщеря ѝ е абсолютен негатив. Двете си приличат като 2 капки вода, но майката е руса и синеока, а дъщерята е чернокоса и черноока.
Тя редовно ползва лафа за печката срещу тъпи коментари.
Виж целия пост
Тя редовно ползва лафа за печката срещу тъпи коментари.
# 38
23 юли 2026, 13:46 ч.
Просто когато е казано по кофти начин, е по-неприятно, това е!
В повечето случаи, всъщност отвръщам, че аз се харесвам такава каквато съм, и нямам намерението да се променям заради когото и да било, камоли заради човека до мен. Той или ще ме харесва така, както изглеждам, или "довиждане" като не го кефи нещо, вместо да седи и да ми подчертава недостатъци. И като отвърна на някого, че така се харесвам, пак правят опити: "да, ама то...., така и така..."
Сетих се за мъжа на една моя втора братовчедка. Малко е по-тъмничък и половината рода, както и някои познати от страната на братовчедката, го нарочиха че е циганин. Не знам как се е чувствал, но това се споменава и до днес, от време на време. Сякаш нещо им е направил човека. Та, човешката простотия няма възраст, няма граници и най-страшното е че не се лекува.
Виж целия пост
В повечето случаи, всъщност отвръщам, че аз се харесвам такава каквато съм, и нямам намерението да се променям заради когото и да било, камоли заради човека до мен. Той или ще ме харесва така, както изглеждам, или "довиждане" като не го кефи нещо, вместо да седи и да ми подчертава недостатъци. И като отвърна на някого, че така се харесвам, пак правят опити: "да, ама то...., така и така..."
Сетих се за мъжа на една моя втора братовчедка. Малко е по-тъмничък и половината рода, както и някои познати от страната на братовчедката, го нарочиха че е циганин. Не знам как се е чувствал, но това се споменава и до днес, от време на време. Сякаш нещо им е направил човека. Та, човешката простотия няма възраст, няма граници и най-страшното е че не се лекува.
# 39
23 юли 2026, 13:59 ч.
Има и едни такива паразитни изрази, с които директно се почва критиката "Аз да не ти се бъркам, ама ..." , "дъра, дъра, дъра .... Ама ти си знаеш де", " Без да се заяждам, ама ..."
Това е като държавите, които имат "демократична" в името си. Нито една от тях не е демократична
Виж целия пост
Да, това е едно от нещата - зависи как е казано, с какъв тон, с какъв поглед, и т.н.
Има и едни такива паразитни изрази, с които директно се почва критиката "Аз да не ти се бъркам, ама ..." , "дъра, дъра, дъра .... Ама ти си знаеш де", " Без да се заяждам, ама ..."
Това е като държавите, които имат "демократична" в името си. Нито една от тях не е демократична
# 40
23 юли 2026, 14:07 ч.
По-добре да беше му казала: „Когато ме взе, си бях все така бяла. Тогава не ти пречеше. А сега това те дразни – какво се промени?“. И му хвърли един изпитателен поглед.
То ще се чуе къде го стяга чепикът...
Виж целия пост
Честно казано, скоро не ми беше правен коментар за това, докато тия дни, доживях да го чуя не от кой да е, а от мъжа ми. Човек ще каже за пръв път ме вижда, а се познаваме от 12 години. Каза ми: "Виж си краката, много са ти бели, ходи малко повече на слънце". Отвърнах му: "Точно ти ли ще ми го подчертаваш", и той: "Ами приличат на сирене, направи нещо по въпроса". И така си припомних старите рани.
По-добре да беше му казала: „Когато ме взе, си бях все така бяла. Тогава не ти пречеше. А сега това те дразни – какво се промени?“. И му хвърли един изпитателен поглед.
То ще се чуе къде го стяга чепикът...
# 41
23 юли 2026, 15:03 ч.
А има ли изобщо какво да се направи за трайно потъмняване на много светла кожа на краката? Единствено, което ми хрумва, е покриването на краката с татуировки, не че го препоръвам, разбира се.
Изобщо, за неща, които не подлежат на промяна или отдавна е минало времето, в което могат да бъдат променени, не виждам за какво може да са натякванията, освен да засегнат човек.
Свекърва ми преди години повтаряше на дъщеря ми, че имала големи стъпала. Един ден я попитах какво цели с подобни коментари, защото това не е нещо, върху което може да се повлияе по някакъв начин, но пък може да се насадят комплекси у детето. Оттогава свекърва ми спря, поне пред мен, макар се е случвало да я усещам, че аха да каже нещо и се сеща, че не трябва. Иначе, дъщеря ми достига май крайната си височина и стъпалата ѝ са съвсем пропорционални на ръста ѝ.
Виж целия пост
Изобщо, за неща, които не подлежат на промяна или отдавна е минало времето, в което могат да бъдат променени, не виждам за какво може да са натякванията, освен да засегнат човек.
Свекърва ми преди години повтаряше на дъщеря ми, че имала големи стъпала. Един ден я попитах какво цели с подобни коментари, защото това не е нещо, върху което може да се повлияе по някакъв начин, но пък може да се насадят комплекси у детето. Оттогава свекърва ми спря, поне пред мен, макар се е случвало да я усещам, че аха да каже нещо и се сеща, че не трябва. Иначе, дъщеря ми достига май крайната си височина и стъпалата ѝ са съвсем пропорционални на ръста ѝ.
# 42
23 юли 2026, 17:24 ч.
Бялата кожа, както русата коса и синьо око, са рецесивни белези, т.е. много, много редки в световен мащаб. Цялата планета е завзета от тъмнооки и тъмнокожи индивиди.
Що за простотия е да натякваш на някого, че има твърде бяла кожа?!
Имам едим близък - най-обикновено българско момче, 1.70 висик, некрасив, кестеняв с кафяви очи, слабичък.
Като отиде в Индия, сподели, че и мъже и жени са го гледали като божество само задето е от бялата раса. Искали да го докоснат и да се снимат с него все едно е някаква небивала екзотика.
Боряна, кажи им на тия невежи около теб, че в Индия щеше да си кралица вече с тоя цвят на кожата!
Без майтап.
Виж целия пост
Що за простотия е да натякваш на някого, че има твърде бяла кожа?!
Имам едим близък - най-обикновено българско момче, 1.70 висик, некрасив, кестеняв с кафяви очи, слабичък.
Като отиде в Индия, сподели, че и мъже и жени са го гледали като божество само задето е от бялата раса. Искали да го докоснат и да се снимат с него все едно е някаква небивала екзотика.
Боряна, кажи им на тия невежи около теб, че в Индия щеше да си кралица вече с тоя цвят на кожата!
Без майтап.
# 43
23 юли 2026, 17:42 ч.
Изключително светлата кожа по целия свят е символ или на красота, или на благородно потекло, или и двете. Благородно потекло в случая включва и кралско такова. Тенът започва да се целѝ масово след ВСВ, а като истинска мода избухва едва в началото на това хилядолетие и то пак сред работещите и ниските прослойки; аристократите не прекаляват със слънчевите бани.
Виж целия пост
# 44
23 юли 2026, 17:45 ч.
Не знам, ама мъжа ти така да ти говори, не е добре.
Аз такова нещо не бих изтърпяла, това не са нормални отношения.
Този се опитва да те мачка. Първо те кълве, после почва с - ама много си обидчива.
Класика. Токсичен човек е.
И за друго ще почне.
И аз съм бяла. Не обичам слънцето. Алергична съм.
Виж целия пост
Специално за цвета на кожата са ми правили подмятания и коментари още от дете, та до по-късно.. Била съм приличала на мляко, и тем подобни. Честно казано, скоро не ми беше правен коментар за това, докато тия дни, доживях да го чуя не от кой да е, а от мъжа ми. Човек ще каже, че за пръв път ме вижда, а се познаваме от 12 години. Каза ми: "Виж си краката, много са ти бели, ходи малко повече на слънце". Отвърнах му: "Точно ти ли ще ми го подчертаваш", и той: "Ами приличат на сирене, направи нещо по въпроса". И така си припомних старите рани.
Иначе, ако някой ми е правил коментар за килограмите, примерно, реагирала съм, но си знам характера. Повечето пъти реагирам остро, и си личи че съм се засегнала. Почват се реплики от сорта "Ама много си обидчива", "Не го казвам с лошо", и любимото ми "Обичаш да правиш панаири..." На ММ веднъж са му казали даже: " Тази твойта е луда, повече не я взимай". И все ей такива.
Иначе, ако някой ми е правил коментар за килограмите, примерно, реагирала съм, но си знам характера. Повечето пъти реагирам остро, и си личи че съм се засегнала. Почват се реплики от сорта "Ама много си обидчива", "Не го казвам с лошо", и любимото ми "Обичаш да правиш панаири..." На ММ веднъж са му казали даже: " Тази твойта е луда, повече не я взимай". И все ей такива.
Не знам, ама мъжа ти така да ти говори, не е добре.
Аз такова нещо не бих изтърпяла, това не са нормални отношения.
Този се опитва да те мачка. Първо те кълве, после почва с - ама много си обидчива.
Класика. Токсичен човек е.
И за друго ще почне.
И аз съм бяла. Не обичам слънцето. Алергична съм.
Препоръчани теми