За натякванията на хората

Затлъстяването е заболяване. Може са е започнало заради преяждане, неправилно хранене, липса на физическа активност, дори чист мързел и ленивост. След като вече е настъпило започват процеси водещи до изменения в организма, които не са лесно обратими. Затова само с диета и упражнения не става. Особено днес, когато в повечето случаи седим обездвижени зад бюра, после се прибираме вкъщи и се грижим за семейство… Не всички имат време и ресурси за правилно хранене и ходене на джим.  Затова населението масово затлъстява, особено след определена възраст, когато започнат да настъпват и хормонални проблеми, а енергията намалява. Ако не всички, то повечето хора имат огледало вкъщи…

По въпроса за майките, които имат задължение към децата - не бих казала на дъщеря си “надебеляла си”. В нашия случай подходих с идеи как да промени режима си, но когато се намесят и други фактори, нещата не се променят лесно и бързо. В крайна сметка килограмите, които беше натрупала се стопиха постепенно и сега изглежда чудесно, но не е манекенка. Просто нормално изглеждаща млада жена. Не исках да расте с комплексите, с които още се боря.
Та ако някой ми каже, че трябва да отслабна ще ги погледна страшно. Наясно съм и правя необходимото. Както обясних по-горе, много по-лесно е да натрупваш кг, отколкото да ги стопиш. Затова моя принцип е всеки да си гледа живота; важно е да се харесва достатъчно, за да не страда менталното му здраве, защото така не си помага, напротив…
Сега има лекарства бол, интернет е пълен с идеи за физически упражнения, за диети всякакви. Има скъпи, има евтини. Да оставим решенията на отделния индивид и нека не съдим другите, защото никой не е идеален.

Има го и това че в различните възрасти метаболизмът се променя и хората имат нужда от различен тип и количество храна, а рядко променят хранителните си навици.

Именно, много по-лесно и ефикасно е да не се позволи затлъстяване, отколкото после да го бориш. За лекарствата пък съвсем . А повечето хора се запускат. И не, не пледирам за безкрайни часове във фитнеса и ядене само на салата и пилешко филе, ама все пак трябва човек да бъде нащрек и да защитава някакво реалистично и разумно тегло. Повечето не го правят от мързел и си измислят оправдания - болест било, време нямало, хормоните нам кво си...

Тяхна работа.

Така е, да се оправят.  Но не и ако е твоето дете.

Темата не е за родители/малки деца, така че няма защо непрекъснато да ги намесваме. Става въпрос за натяквания зрял към зрял човек. Недопустими са, освен ако някой не е с психическо заболяване.

За това спор няма, зрелите да се оправят. Това го решихме, но също така по-напред стана дума и за децата и близките.
Впрочем за възрастен родител, който рискува да се спомине преждевременно от лоши навици, също се налага да му се говори за диети.

Зависи от менналното състояние на възрастния. Ако не е много в час - да, трябва да му се каже. На майка ми, която е възрастна, въобще не си и помислям да й държа сметка, защото е в състояние да преценява сама. Това важи за всички, независимо от роднинската връзка - ако човек е в състояние да направи сам преценка, проявявам уважение към нея.

10 години се мъча и не става. Как ли не. Лекции чета, обяснявам. Инсулин, кръвна захар, дрънкам. Вика ми - да права си, трябва да спра. И после отиде и си купи 4 парчета тортички различни да ги опитала. Ненаяла се.
Това решение трябва да идва отвътре.

Когато натякването стане фон...
Една от причините да съм против него.

За много хора храната е бягството от натякванията за нещо друго. В един момент това бягство се превръща в зависимост, за която започват да натякват...

И аз.
Ама като спра пак нищо не се случва.
Обаче ако същите неща външен и ги говори, по обръща внимание.
Да е друг човек да не ми пука.
Но като ми е майка.
Нещата се обърнаха.
Тя ми натякваше години и не постигна нищо.
Аз самата го направих, когато бях готова и намерих правилния начин.

Чета ви тук за темата за килограмите и яденето и да си кажа и моето мнение: аз обожавам да ям, да опитвам нови храни, въобще храната ми е едно от топ удоволствията в живота, буквално живея, за да ям и злоядите хора, без апетит не ги разбирам.
Слаба съм или поне с нормално съотношение между височина и килограми, да кажем че може и по-слаба да бъда.
Обаче, ако някой посмее да ми дава тон в живота, какво да ям, кога да ям, как да ям, ще го изслушам, ще си замълча и ще чакам с нетърпение момента, да ми се махне от главата и да си хапна, без да ме натоварва. Имайте предвид, че има и хора като мен, за които чуждото мнение, без значение под какъв начин е поднесено, няма никаква стойност. Мен нещо прави ли ме щастлива, никой не може да ме убеди, че не е правилно.

От натяквания смисъл няма, дори с тях има риск да се постигне точно обратния ефект колкото и близък да ни е човека отсреща. Смисълът и работещият вариант е сериозен разговор на четири очи с конкретни аргументи. С уговорката обаче, че човека предварително е подготвен за темата и е готов да чуе това, което ще му бъде казано.
Има обаче и нескопосани опити за комплименти, които за много хора се оказват дразнещи точно колкото и натякванията.
Не всичко е черно и бяло, но когато на някой не му храсва или го дразни дадена тема, следва да прекрати разговора незабавно и ясно да заяви, че не му харесва и не желае повече да слуша подобен род изказвания и коментари. Говорим все пак за големи хора, не за деца. Толкова е просто!

Относно затлъстяването,

И аз съм така. И не мога да се спра.
Винаги  ме е дразнело някой да ми казва какво да ям.
И все пак, майка ми е. Помрънквам си.
Ето вчера си омете тортата тирамису. От тия готовите в пластмасови кутии. Бързо ги омита.
Влизам в кухнята, гледам я яде си пак. Мълча си. На косъм бях да кажа нещо.
Знам, че следващия път ще кажа - пак ли.
Иначе иска да отслабне, но не иска да спре да се тъпче с торти.
Вика ми на планината онзи ден - искам да отслабна, кога ще отслабна. Викам като си оправиш храната.
И след тая хубава разходка омете 2 топки сладолед.
И изкоментирах - преди два часа нали ме пита кога ще отслабнеш, сега защо го ядеш това.
След тази разходка и тия изгорени калории, не бих си го причинила аз.