Привет на всички.
Първо да спомена, че съм наясно че това е женски форум и женската солидарност е доста силна, но все пак ще опиша и ще питам за мнение.
Проблемът се корени в разминавания в разсъжденията, решенията и мисленето на половинката ми, които обаче ни водят до големи проблеми - лични, семейни, финансови, организационни.
Запознахме се преди 8,5 г., нещата си бяха нормални - излизаме след работа, кафе, дискотека, море, на почивки в Гърция, Испания, Кипър, Португалия и т.н., шопинг, при нейните, при нашите.
Някъде около 4-тата година компания взе да ни прави един малък господин, които изучава света основно с нас двамата.
Проблемите между нас започнаха около година след неговото раждане, дотогава е имало фрапиращи изпълнения, но не съм им отдавал такова значение, а мисля че всъщност дотогава нямаше и какво толкова да се обърка - нямаше дом, нямаше дете, нямаше автомобил, шофьорска книжка, нямаше отговорности накратко.
Като казвам фрапиращи изпълнения, като например докато шофирам изведнъж да започнат да ни излизат съобщения, че тя губи достъпите си до социални мрежи, имейли, банка, всичко. Много стара приятелка й писала във Фейсбук “Може ли да ми дадеш паролата за имейла ти, да пиша имейл на майка ми” и тя казала - “Ето, няма проблем.”
Обясненията ми, че това не е приятелката й, с която дори не поддържат контакт, удариха на камък. Сметката й беше източена 2 пъти.
Готвене - приготвяне на спагети “Болонезе” за двама души, като само нарязаният колбас беше над половин килограм. Общо тегло на порциите около 2,5 кг.
Както и да е, маловажни неща, но може би са били сигнали, които съм пропуснал.
Появата на синът ни съвпадна с наш дом и с едно друго решение - да напусне работодателят си и да работи за себе си. Аз естествено 100% подкрепа, всичко каквото е нужно от мен.
Ще уточня само, че двамата не пребиваваме в България и всъщност тази подкрепа е доста по-различна и сложна от това да си регистрирате едно ЕТ в Петрич.
Както и да е, когато синът ни беше вече на около 1 година започнаха да се появяват първите шокиращи ситуации, в които вече ярко ми светна червената лампа.
През един януарски ден виждам имейл от счетоводителката (виждам само извадка около половин изречение), в което пише някаква сума 5700 евро. Попитах я дали си е внесла ДДС-то, тя каза “Да, преди 2 дни.” Попитах я какъв е този имейл и каква е тази сума, тя неглижира и отговори, че по-късно ще види, вероятно било грешка.
Реших да проверя грешката аз, прочетох имейла и звъннах на счетоводителката, която накратко ми обясни, че това не е цялата сума за плащане, ще има и още. Помолих я час по-скоро да сметне и останалите месеци и да ми каже. Сумата стана 9700 евро - данък печалба. Оказа се, че половинката ми не е обърнала внимание на типът фирма която има и нарастването на дейността й, което в комбинация води до огромен данък печалба, който тя няма как да плати. Сметката й беше с 350 евро. Срок за погасяване на 9700 евро - два месеца.
Шокиращото за мен дойде от нейната реакция - каза, че тя това не го е знаела, и след като не го е знаела, не е длъжна да го плати, а данъчните ще си гледат работата ….
Опитах да й обясня, че нещата стоят малко по-различно, че имаме дом, дете, и не е препоръчително да се шегуваш с данъчните, но тя изобщо не се стресна, щяла да им звънне по телефона да им каже “да го ду**т” ….
Накарах я да седнем и да видим от кое колко печели, за да видим може ли и как фирмата й да успее да си докара такива приходи. Каза ми “Ами ….. не знам много много, то е различно всеки път …. ”. Помолих я да ми покаже как смята тя нещата и видях, че всъщност няма идея какво прави - нито колко влага, нито колко печели, нито колко губи. Когато има нужда от пари - тегли от фирмената сметка към своята и си покрива разходите. Ако в същият момент някои й прати фактура за плащане и тя няма наличност, разчита че в следващите дни ще събере такава и тогава ще покрие фактурата. След като ударих чертата се оказа, че чистата печалба, която ми е споменавала че има е изчислена “на око”, на база на това колко средства тя си превежда сама на себе си. Чистата печалба се оказа около 5 пъти по-малка.
Видях, че тя няма идея какво прави и се заех аз да ни изкарам от кашата, всичко дължимо беше разплатено в срок.
След този случаи имаше още 3 подобни в период от 1,5 г., а загубените суми възлизат на над 20000 евро. И трите пъти бяха от “забравяне”, “на мен никой не ми каза” и “това не е моя работа”.
Фрапиращото от всичко това беше коментарът й, че нейните приятелки губели по над 100 000 евро на техните съпрузи и никой нищо не казвал.
Междувременно ми каза, че не желае да поема отговорност и предпочита да работи някъде на заплата, където и да обърка - да получи заплатата си, а загубите да поеме собственика.
С детето ни също има фрапиращи разминавания - на 3,6 г. той беше с памперс. Попитах я не вижда ли нещо странно в това, тя отговори, че всяко дете се развива различно, и просто нашето е такова. На въпросът какво друго прави, освен два пъти месечно да му свали памперса и да го сложи на едно гърне, да видим дали има нещо за него, тя отговори че нищо не може да се направи сега, а когато той започне да говори и разбира, мама ще му обясни какво е тоалетна и как се ползва.
Шокиран от тази глупост излязох и взех няколко чифта боксерки, обратно вкъщи изхвърлих всички памперси и му казах “Мой човек, днес е краят на една ера - ерата на памперсите”. Напишка се 3 пъти в боксерките, обясних му че когато усети, тича към тоалетната.
За седмица научи първото, за две научи и второто и дори ме викаше да видя, че всичко си е оправил сам и съм му длъжен не 1, а 2 сладоледа.
След игра с приятели, към 15:00 ч. синът ни заявява, че му се спи. Приятелите и техните родители заявяват същото и ще ходят за кратка следобедна почивка. Не и приятелката ми - нейните родители се събудили сега в хотела им и трябва да ходим при тях, за да се правят на баба и дядо. Синът ни отново повтаря, че желае да спи, но отговорът й е, че ще спи довечера, сега баба и дядо искат да си играят с него и решението какво да правим е наше - на неговите родители. Той заспа по пътя, а те опитваха да го събудят многократно, защото после ще си тръгват и няма време.
В кухнята положението е ……
Виждам нов тефлонов тиган, подарен наскоро от майка ми, сложен върху кошът за боклук. Питам какво става и защо е там, отговорът е, че по него има загоряло, което не се чисти и вече е за хвърляне.
Спомена ми, че го е “стъргала с вилица, и с нож”, но не излизало, можело да вземем “тел” и да пробваме с нея. Попитах я дали ми предлага да вземем “телена гъба” и да я използваме върху тефлоновият тиган, на което тя ми отговори “Да, точно това, баба преди години така правеше”.
Изчистих го с топла вода, обезмаслител и мека гъба.
Фрапиращите моменти могат да бъдат и много опасни
Предложих й да си изпечем полуготова пица и след 3 минути усетих много тежък, задушлив мирис и лек дим в стаята. През прозореца на фурната видях тъмни, гъсти облаци, а при отварянето на вратата започна парене на очите, устата, носът.
Предишният ден тя решила да напръска вътрешността на фурната с препарат с основно съдържание “сода каустик” - изключително агресивен, разтварящ загорели мазнини, но при прилагането му задължително отваряте прозорците, слагате маска, тениска или хавлия на лицето.
След прилагането му тя не знаела, че следва да го изчисти добре с вода, както и да стартира фурната и да изгори всички евентуално останали капки някъде. Пицата можеше да бъде за синът ни, а той едва ли щеше да забележи проблемът.
Наскоро синът ни поиска спагети, за щастие бях взел полуготови от Лидъл, но не ги бях приготвил. Казах й, че има и може бързо да му ги приготви, щом това му се яде.
2 минути по-късно минавайки покрай фурната, виждам спагетите, сложени върху хартия за печене и включени на 220 градуса …. Успях да ги извадя и да ги приготвя в дълбок тиган, преди наистина да са се изпекли ….
В един обикновен ден при отварянето на шкаф в кухнята, в който са поставени подправки, към главите и на двама ни полетяха стъклени буркани, олио, оцет. Част от тях паднаха и върху индукционният плот и го строшиха.
Същият ден по-рано тя била в mode “домакиня в своят дом”. Над шкафа забелязала неразпакетирана широка и тясна дъска (около 7 см) с кръгъл частичен отрязък в центъра, която взела за допълнителен рафт. (всъщност не е рафт, а фиксираща дъска, поставя се в горният край при монтаж на аспиратор, за да държи тръбата на място).
Някак е успяла да постави дъската върху две крачета, върху които по-принцип стоят рафтовете. Крачетата са 1 в ляво и 1 в дясно, а дъската е балансирала магически, докато отгоре не са били поставени тежки стъклени буркани.
За щастие имаше само уплах и строшен индукционен плот, ударите по нас не бяха сериозни.
Ситуациите са десетки, може би дори стотици - резервирала рент-а-кар от летище на 230 км. от нашето, забравила да направи чек-ин за полета (едва не изпуснахме самолета), навлизане в насрещното движение на магистралата, името й е два пъти обявявано по тонколони в различни летища - веднъж не успяла да намери гейта и я викали, друг път си забрави документите при гранична полиция.
В началото учителките в детската градина няколко пъти ми споменаваха, че не сме дошли на родителска среща, повикали са ни на личен разговор за нашето дете (и там не сме дошли). Във вторият случаи дори са й звъннали лично по телефона да я питат кога ни е удобно, но тя забравила.
Месеци наред създавала пратки с повече от 1 пакет, като в полето за наложен платеж изписвала сумата / броят пакети в пратката, смятайки че куриерите умножават сумата по броят пакети. Не, събират това, което сте им написали.
Лошото е, че семейството и са по-”натурални” хора, по-”народни” хора, те също не виждат проблем в нещата, които се случват. Те също не виждат проблем в това, че детето му се спи, и то не е клоун за забавление на другите. За тях е смешно, че дъщеря им за-малко не е фалирала семейството си. Смешно им е, когато разберат, че е навлязла в насрещното на магистралата.
Неразбирателствата са доста, като в два паралелни свята, в които единият вижда нещо ненормално в другият, а другият изобщо не може да разбере къде е проблема.
Най-лошото е, че тя не вижда проблем в нито едно от тези неща - не се притеснява, че ако не си плати данъците ще й почукат на вратата, където освен нея сме аз и синът й.
Не се притеснява, че детето й е единственото в детската градина, ходещо още с памерс на тази възраст.
Не се притеснява, че ако обърка нещо, това рефлектира и върху нас.
Бих искал да попитам, като човек живял с една съпруга и дете - при всички ли се случват такива лично за мен фрапиращи ситуации или при мен е някакво изключение.
Виж целия пост
Първо да спомена, че съм наясно че това е женски форум и женската солидарност е доста силна, но все пак ще опиша и ще питам за мнение.
Проблемът се корени в разминавания в разсъжденията, решенията и мисленето на половинката ми, които обаче ни водят до големи проблеми - лични, семейни, финансови, организационни.
Запознахме се преди 8,5 г., нещата си бяха нормални - излизаме след работа, кафе, дискотека, море, на почивки в Гърция, Испания, Кипър, Португалия и т.н., шопинг, при нейните, при нашите.
Някъде около 4-тата година компания взе да ни прави един малък господин, които изучава света основно с нас двамата.
Проблемите между нас започнаха около година след неговото раждане, дотогава е имало фрапиращи изпълнения, но не съм им отдавал такова значение, а мисля че всъщност дотогава нямаше и какво толкова да се обърка - нямаше дом, нямаше дете, нямаше автомобил, шофьорска книжка, нямаше отговорности накратко.
Като казвам фрапиращи изпълнения, като например докато шофирам изведнъж да започнат да ни излизат съобщения, че тя губи достъпите си до социални мрежи, имейли, банка, всичко. Много стара приятелка й писала във Фейсбук “Може ли да ми дадеш паролата за имейла ти, да пиша имейл на майка ми” и тя казала - “Ето, няма проблем.”
Обясненията ми, че това не е приятелката й, с която дори не поддържат контакт, удариха на камък. Сметката й беше източена 2 пъти.
Готвене - приготвяне на спагети “Болонезе” за двама души, като само нарязаният колбас беше над половин килограм. Общо тегло на порциите около 2,5 кг.
Както и да е, маловажни неща, но може би са били сигнали, които съм пропуснал.
Появата на синът ни съвпадна с наш дом и с едно друго решение - да напусне работодателят си и да работи за себе си. Аз естествено 100% подкрепа, всичко каквото е нужно от мен.
Ще уточня само, че двамата не пребиваваме в България и всъщност тази подкрепа е доста по-различна и сложна от това да си регистрирате едно ЕТ в Петрич.
Както и да е, когато синът ни беше вече на около 1 година започнаха да се появяват първите шокиращи ситуации, в които вече ярко ми светна червената лампа.
През един януарски ден виждам имейл от счетоводителката (виждам само извадка около половин изречение), в което пише някаква сума 5700 евро. Попитах я дали си е внесла ДДС-то, тя каза “Да, преди 2 дни.” Попитах я какъв е този имейл и каква е тази сума, тя неглижира и отговори, че по-късно ще види, вероятно било грешка.
Реших да проверя грешката аз, прочетох имейла и звъннах на счетоводителката, която накратко ми обясни, че това не е цялата сума за плащане, ще има и още. Помолих я час по-скоро да сметне и останалите месеци и да ми каже. Сумата стана 9700 евро - данък печалба. Оказа се, че половинката ми не е обърнала внимание на типът фирма която има и нарастването на дейността й, което в комбинация води до огромен данък печалба, който тя няма как да плати. Сметката й беше с 350 евро. Срок за погасяване на 9700 евро - два месеца.
Шокиращото за мен дойде от нейната реакция - каза, че тя това не го е знаела, и след като не го е знаела, не е длъжна да го плати, а данъчните ще си гледат работата ….
Опитах да й обясня, че нещата стоят малко по-различно, че имаме дом, дете, и не е препоръчително да се шегуваш с данъчните, но тя изобщо не се стресна, щяла да им звънне по телефона да им каже “да го ду**т” ….
Накарах я да седнем и да видим от кое колко печели, за да видим може ли и как фирмата й да успее да си докара такива приходи. Каза ми “Ами ….. не знам много много, то е различно всеки път …. ”. Помолих я да ми покаже как смята тя нещата и видях, че всъщност няма идея какво прави - нито колко влага, нито колко печели, нито колко губи. Когато има нужда от пари - тегли от фирмената сметка към своята и си покрива разходите. Ако в същият момент някои й прати фактура за плащане и тя няма наличност, разчита че в следващите дни ще събере такава и тогава ще покрие фактурата. След като ударих чертата се оказа, че чистата печалба, която ми е споменавала че има е изчислена “на око”, на база на това колко средства тя си превежда сама на себе си. Чистата печалба се оказа около 5 пъти по-малка.
Видях, че тя няма идея какво прави и се заех аз да ни изкарам от кашата, всичко дължимо беше разплатено в срок.
След този случаи имаше още 3 подобни в период от 1,5 г., а загубените суми възлизат на над 20000 евро. И трите пъти бяха от “забравяне”, “на мен никой не ми каза” и “това не е моя работа”.
Фрапиращото от всичко това беше коментарът й, че нейните приятелки губели по над 100 000 евро на техните съпрузи и никой нищо не казвал.
Междувременно ми каза, че не желае да поема отговорност и предпочита да работи някъде на заплата, където и да обърка - да получи заплатата си, а загубите да поеме собственика.
С детето ни също има фрапиращи разминавания - на 3,6 г. той беше с памперс. Попитах я не вижда ли нещо странно в това, тя отговори, че всяко дете се развива различно, и просто нашето е такова. На въпросът какво друго прави, освен два пъти месечно да му свали памперса и да го сложи на едно гърне, да видим дали има нещо за него, тя отговори че нищо не може да се направи сега, а когато той започне да говори и разбира, мама ще му обясни какво е тоалетна и как се ползва.
Шокиран от тази глупост излязох и взех няколко чифта боксерки, обратно вкъщи изхвърлих всички памперси и му казах “Мой човек, днес е краят на една ера - ерата на памперсите”. Напишка се 3 пъти в боксерките, обясних му че когато усети, тича към тоалетната.
За седмица научи първото, за две научи и второто и дори ме викаше да видя, че всичко си е оправил сам и съм му длъжен не 1, а 2 сладоледа.
След игра с приятели, към 15:00 ч. синът ни заявява, че му се спи. Приятелите и техните родители заявяват същото и ще ходят за кратка следобедна почивка. Не и приятелката ми - нейните родители се събудили сега в хотела им и трябва да ходим при тях, за да се правят на баба и дядо. Синът ни отново повтаря, че желае да спи, но отговорът й е, че ще спи довечера, сега баба и дядо искат да си играят с него и решението какво да правим е наше - на неговите родители. Той заспа по пътя, а те опитваха да го събудят многократно, защото после ще си тръгват и няма време.
В кухнята положението е ……
Виждам нов тефлонов тиган, подарен наскоро от майка ми, сложен върху кошът за боклук. Питам какво става и защо е там, отговорът е, че по него има загоряло, което не се чисти и вече е за хвърляне.
Спомена ми, че го е “стъргала с вилица, и с нож”, но не излизало, можело да вземем “тел” и да пробваме с нея. Попитах я дали ми предлага да вземем “телена гъба” и да я използваме върху тефлоновият тиган, на което тя ми отговори “Да, точно това, баба преди години така правеше”.
Изчистих го с топла вода, обезмаслител и мека гъба.
Фрапиращите моменти могат да бъдат и много опасни
Предложих й да си изпечем полуготова пица и след 3 минути усетих много тежък, задушлив мирис и лек дим в стаята. През прозореца на фурната видях тъмни, гъсти облаци, а при отварянето на вратата започна парене на очите, устата, носът.
Предишният ден тя решила да напръска вътрешността на фурната с препарат с основно съдържание “сода каустик” - изключително агресивен, разтварящ загорели мазнини, но при прилагането му задължително отваряте прозорците, слагате маска, тениска или хавлия на лицето.
След прилагането му тя не знаела, че следва да го изчисти добре с вода, както и да стартира фурната и да изгори всички евентуално останали капки някъде. Пицата можеше да бъде за синът ни, а той едва ли щеше да забележи проблемът.
Наскоро синът ни поиска спагети, за щастие бях взел полуготови от Лидъл, но не ги бях приготвил. Казах й, че има и може бързо да му ги приготви, щом това му се яде.
2 минути по-късно минавайки покрай фурната, виждам спагетите, сложени върху хартия за печене и включени на 220 градуса …. Успях да ги извадя и да ги приготвя в дълбок тиган, преди наистина да са се изпекли ….
В един обикновен ден при отварянето на шкаф в кухнята, в който са поставени подправки, към главите и на двама ни полетяха стъклени буркани, олио, оцет. Част от тях паднаха и върху индукционният плот и го строшиха.
Същият ден по-рано тя била в mode “домакиня в своят дом”. Над шкафа забелязала неразпакетирана широка и тясна дъска (около 7 см) с кръгъл частичен отрязък в центъра, която взела за допълнителен рафт. (всъщност не е рафт, а фиксираща дъска, поставя се в горният край при монтаж на аспиратор, за да държи тръбата на място).
Някак е успяла да постави дъската върху две крачета, върху които по-принцип стоят рафтовете. Крачетата са 1 в ляво и 1 в дясно, а дъската е балансирала магически, докато отгоре не са били поставени тежки стъклени буркани.
За щастие имаше само уплах и строшен индукционен плот, ударите по нас не бяха сериозни.
Ситуациите са десетки, може би дори стотици - резервирала рент-а-кар от летище на 230 км. от нашето, забравила да направи чек-ин за полета (едва не изпуснахме самолета), навлизане в насрещното движение на магистралата, името й е два пъти обявявано по тонколони в различни летища - веднъж не успяла да намери гейта и я викали, друг път си забрави документите при гранична полиция.
В началото учителките в детската градина няколко пъти ми споменаваха, че не сме дошли на родителска среща, повикали са ни на личен разговор за нашето дете (и там не сме дошли). Във вторият случаи дори са й звъннали лично по телефона да я питат кога ни е удобно, но тя забравила.
Месеци наред създавала пратки с повече от 1 пакет, като в полето за наложен платеж изписвала сумата / броят пакети в пратката, смятайки че куриерите умножават сумата по броят пакети. Не, събират това, което сте им написали.
Лошото е, че семейството и са по-”натурални” хора, по-”народни” хора, те също не виждат проблем в нещата, които се случват. Те също не виждат проблем в това, че детето му се спи, и то не е клоун за забавление на другите. За тях е смешно, че дъщеря им за-малко не е фалирала семейството си. Смешно им е, когато разберат, че е навлязла в насрещното на магистралата.
Неразбирателствата са доста, като в два паралелни свята, в които единият вижда нещо ненормално в другият, а другият изобщо не може да разбере къде е проблема.
Най-лошото е, че тя не вижда проблем в нито едно от тези неща - не се притеснява, че ако не си плати данъците ще й почукат на вратата, където освен нея сме аз и синът й.
Не се притеснява, че детето й е единственото в детската градина, ходещо още с памерс на тази възраст.
Не се притеснява, че ако обърка нещо, това рефлектира и върху нас.
Бих искал да попитам, като човек живял с една съпруга и дете - при всички ли се случват такива лично за мен фрапиращи ситуации или при мен е някакво изключение.
