Как да се подготвя психически

Никой не е бил готов да стане родител, защото преди да имаш деца не знаеш какво е. Няма и точен момент за това. Аз съм от тези със следродилната депресия. Най-тежкия триместър от бременността беше четвъртия. Хормоните след раждането ми се отразиха зле и имах много проблеми. Все още страдам и не приемам новото нормално. Изобщо не е лесно, за мен няма как предварително да се подготви човек психически.

Аз не изживях промяната толкова тежко, колкото Пандора, но съм съгласна с нея, че няма как да се подготвиш предварително. Колкото и да ти разказват, не можеш да си представиш какво ще бъде, докато не го изживееш. Просто приемаш, че промяната ще е голяма.

За мен първите 3 месеца са най-трудни, недоспиването е ад; после нещата постепенно влизат в релси. Имам 2 деца, чакаме и трето - нито бракът ми се е разпаднал, нито се чувствам развалина. Променила съм се, но пък си имам прекрасните деца. Това са ми най-щастливите години, въпреки трудностите.

Ми да внеса малко ведрина.
Съчувствам на всички жени, които са преживели депресии, недоспивания и е било трудно за тях.
Не е задължително така да се случи. Въпреки, че родих със секцио се възстанових много бързо, болката беше поносима като за такава операция и от деня на изписването се грижехме сами за бебето (а ме бяха наплашили, че поне 40 дни ми трябва помощ). Не сме имала недоспиване, нито е било ад, нито сме били стресирани и изнервени. Кърмих дълго и безпроблемно (а ме бяха наплашили как било болезнено и родилите със секцио не можели да кърмят). Първите месеци поне до 6 бяха времето, в което се научих да плета, да правя торти, имах оправена къща и наготвена храна, бебето си спеше и аз умирах от скука. Излизах по няколко пъти на ден, прибирах се по обед за да спи на хладно вкъщи. После нещата станаха по-натоварени защото вече активно се занимавахме с игри, изправяне, прохождане … зимата живях буквално на килима и по цял ден играехме някакви игри. Беше прекрасно.
На авторката пожелавам бързо да се освободи от страха и да се почувства сигурна и спокойна. Според мен можеш да се подготвиш до толкова, че да си запозната с развитието на бебето в утробата, развитието след раждането, какво и как се случва с теб, да се подготвиш за кърмене, акане, хранене и др. Това знание ти дава една много голяма сигурност, че ще се справиш. Да имаш подкрепата на мъжа ти и неговата помощ е също част от подготовката. Всичкото това нещо ще ти помогне да си по-стабилна, а от там и по-спокойна.
Всичко най-хубаво ти пожелавам!

Благодаря! Вашите думи наистина малко ме успокоиха!
Мисля че много зависи и какъв характер е новороденото. Например сестра ми също умираше от скука, тъй като бебето и беше много спокойно и почти само спеше, но след 5-6тия месец се започна с недоспиванията, колики и тн.
Мен най-много ме плаши че както аз така и мъжа ми бихме се уплашили от новото ми аз психически и физически, цял живот се старая да поддържам добра форма. Може би и защото спрях цигарите и в момента см качила 3,4кг също ми се отразява на психиката някак си.

За характера на бебето аз имам друга теория 🫢 То е като майка си/баща си, има си свой характер, но носи в себе си много от тях двамата. Състоянието на майката основно има в началото изключително влияние върху бебето, близостта също. Личните ми наблюдения са, че повечето изнервени и вечно ревящи бебета (изключваме заради болки и проблеми) имат същите такива родители. И то е до някъде нормално, защото като виждаш, че бебето ти не спи, плаче, има колики … неминуемо се напрягаш и това се отразява. За това съветвам към знание. Знанието например, че при кърмене на поискване бебето се храни различно всеки път и важни са броя на напкишканите обилно памперси елиминира нуждата от теглене преди и след кърмене, освобождава те от въртележката “яде ли достатъчно?” и ти дава париращи отговори на досадни въпроси от роднини и външни лица. От там вече си една идея по-спокойна. Знанието, че неправилното захранване може да върне коликите те предпазва от въвеждане на плодови сокчета в 4ти месец (примерно) и отново има позитиви за бебето и теб. Та така.
Новото аз - ами тука даже не знаеш как ще се развият нещата. Около мен имаше много жени, които изобщо не им личеше да са раждали, други си върнаха бързо формата, а такива като мен им трябваше повече време. Ако имаш помощ от мъжа ти и си постоянна това също се оправя. Много е важно да знаеш, че хормоните и изобщо тялото е “програмирано” да се възстанови бързо.

Няма как.
Да не те отчайвам,но едно 80% от мъжете само чакат жената са стане зависима от тях да си покажат рогата.Ако нещата се влошат слрд раждането на бебето,просто човека си показва истинската същност.Но мен ако поташ човешката природа в такава че отдаде ли се възможност на някой да мачка друхия го прави.Имаше популярен псих. експеримент с надзиратели и затворници.
Колкото повече си зависима от мъжа след раждането,толкова повече ще те мачка.
Ще има-какво правиш чо цял ден, една чиния неумита да има ще се натяква и подобни.Ще те унижава и унижава ,ще прави комемтари за теглото и тайно ще рови в сайтове за запознанства.
 Ако искаш да избегнеш това,трябва да си независима.Ако те омайва сладко сладко,да живеете в неговия дом,та той да изкарва голяма част от парите,та да не бързаш да се връщаш на работа ,това са червени флагове.
  Иначе самите грижи може да са изтощителни ако тежат само на единия.Ако мъжът като се върне след работа търка само дивана и най-кроткото дете ще ти натежи.
 Едно дете не се гледа толкова трудно. Стига да няма някакви заболявания.
И може от началото да апи по цяла нощ,с първото извадих късмет.Спеше от 8 вечерта до 7 сутринта.Зъби не го мъчеха много.Второто пък почти нямаше колики.Само няколко дни.
 Едно дете лесно се гледа,но ако мъжа е второто дете си загазила.

Не си втълпявай такива неща, новото аз, пък не знам си какви драми. Така сама ще си внушиш какво ли не. Това са естествени неща. Милиони хора са се раждали милиони години и никой не се е замислял за новото си аз из пещерите или по селата. Всеки човек, когото виждаш по улицата, е роден по този начин и като бебе е плакал за няколко месеца и т.н.
Не казвам, че е лесно, не е, но ако драматизираш излишно, само си усложняваш живота. Никой не печели от това, а ти най-малко от всички.