В момента чета ... 100

  • 2 925
  • 41
# 15
Макар да нямах много време за четене, довърших " Магът" от Джон Фаулз. Интересна книга , която провокира и кара читателя да се съмнява във всичко, което е прочел. Авторът непрекъснато променя значенията на това , което се случва и кара читателят да се чувства толкова изгубен, колкото е и главния герой , непрекъснато да ревизира и преосмисля, това което се случва, създава усещане за несигурност, което  да държи в непрестанно напрежение. За съжаление има места в книгата , където действието се бави,  но не за да създаде напрежение, а защото авторът иска да сподели някаква философска теза или поради излишни описания как се придвижва главния герой , с кого говори. Като цяло впечатленията ми от романа са добри.
Смятам да продължа с " Пролетен сняг " от Юкио Мишима.Четох добри отзиви за книгата във форума и се заинтригувах.
Виж целия пост
# 16
Дочетох си  " Нишка" на Бешлийска.  Книгата имаше хубави сюжетни линии, но завърши много глупаво, с някакви фатасмагории, привидения и тн. Очаквах от авторката повече, впредвид "Глина" и обаятелното й писане.
Виж целия пост
# 17
От много време имам събрани много от книгите от издателство Емас за музи и бунтарки, все ги отлагам, сега съм решила да ги "чистя" малко по малко.
От днес ще чета тази за Фрида Кало, надявам се да е интересна.
Виж целия пост
# 18
С годините взех да оставям на заден план книгите със заплетен жанр и сложна тематика като давам предимство на леки , ненатоварващи , пълни със свеж хумор произведения . От две години наблягам на изчитането на "Светът на Диска" от Тери Пратчет , някои от книгите му ги препрочитам защото съм ги чел много отдавна и не обръщам внимание на учудените погледи отправени към мен когато се заливам от смях под чадъра на плажа .
Винаги ми е било странно защо книгите му са в "детският отдел" на централната библиотека при положение , че доста от тях са пълни с откровено вулгарни изрази и полу прикрити сексуални набези , но го отдавам на това , че класифициралият ги не ги е чел .
От известно време все се каня да препрочета Толкин но засега ме възпира прекалено и излишно обяснителният му стил на моменти .
Виж целия пост
# 19
П.И., Пратчет ме е предпазвал от навлеци като студентка, докато пътувах с влака. Никой не смее да заговори момиче, което се хили на глас четейки шарена книжка Simple Smile
Виж целия пост
# 20
Някак ми е неудобно и се извинявам на много от вас, които сте чели и харесали Писмата на Вирджиния Евънс, но аз ще се изкажа доста лошо за книгата.
Дебютен роман е и си мисля, че авторката е извадила лют късмет, че е приет така радушно. На мен ми се струва, че е решила да поамериканчи Уве и да му смени пола. Като е добавила и още трагични обстоятелства.
Главната героиня ми беше крайнооо неприятна. Скучаеща, досадна, себична, глупава, самодоволна….
Притежава куп пари (за които няма собствена заслуга), но не се свени да използва вежливия си и услужлив съсед за шофьор и куриер.
Или най-важното, от което има крещяща нужда – да ходи на терапия.
Адски американски манталитет и тъп хумор. Беден речник, груб език и тотална липса на класа и деликатност – това прозираше под Сибил. Или относно лимитите на Евънс.
Най-симпатичен ми беше горкият съсед (разбира се европеец), който по чудо изтърпя всички наглеци, които го обграждаха.
Виж целия пост
# 21
Аня, ама защо да ти е неудобно? Това е литература и тя влияе по различен начин на всеки. На мен лично ми хареса идеята, че можеш да разкриеш някой, чрез писмата му. Но и аз я намирам за малко странна Сибил. Хм, за Уве не знам, може и да си права Simple Smile Може би е била приета така добре заради самата форма на списване.
Виж целия пост
# 22
Благодаря за "вековно-юбилейната" стотна тема като продължение и добре сме се заварили в нея.

Ребека Ярос – „Железен пламък” (2023; Сиела 2024; кн. Втора от пор. „Емпирий”)
Сигурен съм, че някъде оставих някакъв отзив, когато ми попадна (на хартия, томче от над 1000 стр. и доста неудобно за четене) „Четвъртото крило”. Обичам приказки с дракони (запален някъде много отдавна от Ле Гуин и мъдреца Гед) и нямаше как да не посегна към продълженията. Благодаря на добрите хора, които са ги направили възможни и в Е-вариант, макар (още веднъж благодаря!) да са съвсем пресни и ново издадени.
Отзивът ми е в темата за фентъзи:
https://bg-mam.ma/p/1759740/51385382
(Чета си още Демил с адвоката "на" мафията, мазохистично внимавам да не отгърна даже страничка напред от редовете, на които съм. Нямам идея как "трябва" да завърши, или все още не ща да имам. Ще пиша.)
Виж целия пост
# 23
Аз чета разкази на Здравка Евтимова. Като цяло са увлекателни и талантливо написани. Някои са особени и вълнуващи, други обаче ми идват твърде народни.
Виж целия пост
# 24
Аня, аз също писах, че "Писмата" донякъде ми напомнят за Бакман и то не само заради възрастта на героите Уве и Сибил. Има подобен горчиво-сладко привкус. За мен "Писмата" не беше уау, но не мога да кажа и че определено не я харесах. Сибил е странен характер, наистина. Започва дори с политически некоректни писания (не умишлено и от злост) към Басам, който е сириец, но постепенно образът се променя и тя прави всичко за да помогне на семейството му. Но тя все пак би попаднала в категорията на привилигирована жена в контекста, в който живее--бивша професия, квартал, и т.н.

Не бих чела книгата отново и не бих търсила специално други книги от тази авторка. Не мисля, че е съвсем дебютен роман защото видях, че Еванс има и други книги, които не съм чела, но са чик лит и романс. Тя и в "Писмата" е успяла да включи романс с връзките на Сибил не с един, а с двама възрастни ухажори. Сега като се замисля, книгата ме направи тъжна по много причини.
Виж целия пост
# 25
Споделям по-горното мнение за "Писмата". За мен беше мистерия защо е толкова харесвана тази книга при положение, че главната героиня не е търпях.
Виж целия пост
# 26
За Писмата да добавя, но ще сложа в скрит текст:
Скрит текст:
Честно казано, Сибил е абсолютна графоманка. Много смешно беше, когато се самоопредели като писателка, защото пишела…

Нелепиците в официална кореспонденция и оплакванията, че клиентите се обслужват някъде в Индия или където там се намира на изток… и забележките към Басам, че английският му е доста сносен, а не какъвто обикновено говорят чужденците… абсолютна еснафщина.

И какви нелепи писма до авторите… епистоларен терорист направо.
Откровено ме досмеша и любовната драма между гей двойката.

Твърдо вярвам, че е крала с черпака от Бакман, но не е разбрала, че неговите герои са особняци, а не простаци.
Случката с котката най-много издаде авторката, че е пробвала да клонира Уве.
Не изпитах никакво съчувствие към героинята, въпреки мелодрамата, която авторката е задала като фокус на историята.
.
Виж целия пост
# 27
Честно казано аз я харесах може би повече заради писмата, т.е. не това, което пише в тях, а че разговаря с писма. Но имаше доста неща, които не одобрих и не ми харесаха. Обаче Аня, мисля, че си права, че имаше доста неща, които не звучаха добре и като че ли минаваха една специфична граница. Отношението към сириеца, историята с гей двойката - малко бяха като пришити към останалата част. Иначе самата история на главната героиня ми беше интересна и й съчувствах.
Аз завърших "Опасно близо" на Дъгони и определено ми хареса повече от предната книга. Харесвам Трейси и много се надявам да й организира малко щастие и да намали изпитанията в живота й. Нямам търпение да пуснат следващата книга на пазара, за да видя как ще се развие историята.
Виж целия пост
# 28
Благодаря за новата, юбилейна тема! Hug
За Писмата писах в предишната, че ми хареса, но без излишен патос. Не се бях замислила, но наистина има прилики с Уве.
Почти привършвам "Говори ми за дома" на Джанин Къминс.
Виж целия пост
# 29
Аз си продължавам с "Безкраят в стрък тръстика" на Ирене Вайехо. Много е интересна, авторката разказва много сладкодумно историята на книгите, като покрай тях разказва и за други неща, наистина много приятно за четене, макар че бях на море и я занемарих малко.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия