В момента чета ... 100

  • 44 919
  • 579
# 30
Благодаря и аз за темата! Да попадаме на приятни и смислени книги, които носят наслада!
Започвам "Глад" на Кнут Хамсун по препоръка от темата.
Виж целия пост
# 31

Прочетох "Опасно лекарство" - Артър Хейли
Хареса ми темата на книгата, лично за мен можеше и да няма такъв обем.
Виж целия пост
# 32
Здравейте, помните ли ме? 😃 След мъчителни няколко месеца, лични кризи и невъзможност да се съсредоточа в нищо, пак съм в играта.
 Прочетох "Заподозреният" на Фиона Бартън. Харесах предните две книги на авторката, но тази не успя да ме впечатли много, 3/5 и давам. Лесно се чете, но през по-голяма част от книгата едно и също се въртеше и нищо не се случваше. Никакви обрати и изненадани нямаше за мен. Не ми хареса и как свърши.
 Сега съм на "Диво животно" на Дикер. До около стр.100 съм, дано и той не ме разочарова, защото и него го харесвам. 😃
Виж целия пост
# 33
"Опасно лекарство" на Хейли съм чела преди поне 25 години и още я помня, т.е. явно ми е направила силно впечатление.
Виж целия пост
# 34
От днес започвам " Мадмоазел Айфел и кулата на любовта " от Софи Вияр.
Виж целия пост
# 35
И аз да кача един натюрморт ?


Виж целия пост
# 36
"Опасно лекарство" на Хейли съм чела преди поне 25 години и още я помня, т.е. явно ми е направила силно впечатление.

Това Окончателна диагноза ли е или е друга книга?
Виж целия пост
# 37
Друга книга на автора е.
Аз продължавам с Робин Хоб с втората книга за "Придворният убиец". Изданието на Артлайн издава зверски неприятен звук, не знам дали е нормално при тях. Изключително побъркващо е, да не говорим за избождащия шрифт. За съжаление визуалното не може да компенсира тези недостатъци. Поне им признавам, че са оправили безумните грешки, които ме отказаха от техните книги за няколко години.
Виж целия пост
# 38
Този месец съм на вълна да завърша всички започнати книги, преди да започна нови. Завърших Алхимизирани и това си е преживяване. Не беше лесно четиво, аз не съм много по фентъзитата и се затрудних с фантастичната част.

Ревю:
Скрит текст:
Това не е типичното роментъзи, а по-скоро военно фентъзи, роман антология за войната и всичките ѝ вреди върху психиката на хората. Засегнати са обширно военни стратегии, военни престъпления, ролята на религията като инструмент за манипулация, тихата роля на жените лечителки във войната и омаложававането на техния труд и колко е опасно да срещнеш любовта по време на война.

Все пак, 1200 страници ми дойдоха много. Първо, авторката ни спуска директно в Паладия, очаквайки да се оправяме сами с терминологията, което не е невъзможно, но забавя хода на четене. Има цели страници бутафорна теория за алхимията, което не е важно за хода на историята и обърква. Същевременно, второстепенните герои нямат толкова много история, което ме караше да не се свързвам с тях особено. Книгата ми стана наистина интересна във втората половина, когато вече нещата се заплитат и най-накрая се случва нещо различно от терор и мъчения. (Все пак да изискваш от читателите след като са прочели втората част да се върнат да прочетат отново първата част, за да я разберат по-добре, при този обем на книгата ми е малко анти. Сигурно ако го бях направила, щях да обърна внимание на повече неща, но карах по вайбове просто нататък.) Любовната история ми хареса, но повече се вдъхнових от израстването на Хелена като герой, лечител и изобретател.

Сега ми остана да довърша Freeze на Kate Simants (трилър с оценка 3 в goodreads, разказва се за риалити шоу за оцеляване в Гренландия) и На изток от рая, която на няколко години си препрочитам, за да се убедя, че все още ми е любимата книга.

На аудио слушам Пътника без лице на Никола Бьогле и в момента съм малко в дупка - в неговите книги не ми харесват монолозите, извадени все едно от научнопопулярно списание. Много конспиративно ми идва. Последното послание ми допадна като лек трилър, обаче в този темата е за педофили и е доста тежка.
Виж целия пост
# 39
Честита юбилейна тема!
Аз продължавам с "Един аристократ в Москва" на Еймър Тауълс. Приятен стил на писане, кара ме да изпитвам носталгия към времена и места, на които никога не съм била, а именно царска Русия преди да я разпердушинят болшевиките. Жалко, че не ми остава много време за четене, за да мога напълно да се оставя да ме погълне атмосферата.

Sea.sea - аз те помня и се радвам да те видя отново тук.Flowers Tulip
Виж целия пост
# 40
Да се запиша и аз в юбилейната 💯!
За съжаление с не особено положителнен коментар за "Отделение Д" на Фрида Макфадън. Чела съм 3 книги от авторката, които бяха съвсем прилични за този тип трилъри,тази е 4та нейна книга но беше абсолютна тъпотия. Някак тръгна добре, но в един момент започна да буксува историята, финала беше предвидим и изсмукан от пръстите. В благодарности в края на книгата, майката на Фрида споделя ,че това била най-добрата й книга 🙄 . Но на мен изобщо не ми хареса.

Продължавам и с "Особени сезони" на Кинг. На последния разказ съм.
Виж целия пост
# 41
Невероятна е "Зимата" от "Особени сезони" четох я, когато бях в 8-ми клас и след краят ѝ дълго стоях безмълвна.
Виж целия пост
# 42
По средата съм на "Индрише" на Хапсали. Това е първата  нейна  книга, която чета. Харесва ми.  Метафората с индришето ми допада, както и това, че повествованието се води от различните герои в романа.  Със сигурност ще прочета и други книги на Хапсали.
Виж целия пост
# 43
И аз чета "Индрише" и аз съм до средата, първа среща с авторката ми е, до момента ми харесва книгата.
Виж целия пост
# 44
Прочетох "В тихи води" - първия роман на Вивека Стен от поредицата за остров Сандхамн. Като криминале книгата не е кой знае какво с абсурдната и с нищо неоправдана реакция на (следват подробности, разкриващи сюжета)
Скрит текст:
престъпника, който извършва две перфектни убийства, за които никой не го подозира, а дори и да бъде заподозрян - липсват каквито и да е доказателства , но накрая просто си признава какво е направил на съседката си и се самоубива.
Но, от друга страна, толкова отдавна не бях попадал на скандинавски или изобщо западен роман, който не включва вече задължителните "политкоректни" и "новонормални" елементи - положителни герои, които са негри, араби и пе... (лица с нетрадиционна ориентация), че прочетох книгата с истинско удоволствие. Подготвих си за четене и втория роман на авторката - "В тесен кръг". Но случайно попаднах на "Газлайтер" - фентъзи епос от 41 тома от Григорий Володин, който ме грабна от първото изречение и вече съм на втори том, така че до края на лятото имам какво да чета на плажа...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия