В момента чета ... 100

Не мога да повярвам, че за три дни преполових "Война и мир". Цялото ми свободно време мина в четене. Леко се чете, сюжетът е изключително динамичен, а героите....ах, героите! Така привличат с целия си блясък, че въпреки множеството си недостатъци, за моя изненада съм така емоционално ангажирана с тях, както отдавна не ми се беше случвало. Дори прекалено емоционално ангажирана. Свят ми се зави от балове и интриги, принцове и принцеси, валсове, мазурки, влюбвания и предателства, ослепителни саби и еполети, императори (три броя) и майсторски обрисувани батални сцени.
Днес паузирам (последната драма ме изтощи 😅), и непрекъснато са ми в главата (Кой е виновен, неговата кожа! 😂). Тичайки навън, размишлявах как не понасям Х, У и Z, и че положителни герои всъщност, няма, освен може би 2-3, които подлежат на критика, и вероятно също ще ме разочароват.
Призляваше ми от военните действия на територията на днешна Чехия. Аустерлиц (Slávkov u Brna) е на 20км от Бърно. В градовете през които са минали има паметници на жертвите на гладомора настанал зимата на 1805-06, след като армиите са им изяли и реквизирали всички запаси. Войната е имала катастрофални последици за местното население.

Чета си зайковците от Хълма Уотършип, и все повече ми харесва. Някъде бях прочела, че е измежду любимите на Стивън Кинг, и така попаднах на нея. Кинг дори я споменава в "Сблъсък", която ми е сред любимите и съм я чела 3 пъти (мноого отдавна), но не ми е направило впечатление. То такъв челен удар ми нанесе Сблъсък, че как да помня какво е чел героя...
В поредицата "Тъмната кула", Кинг дори е ползвал "заешки" думи, които вероятно съм подминала като някаква лингвистична ексцентричност, при следващ прочит ще си отварям очите на четири.

Дез, Толостой ти е влязъл под кожата. Така емоционално, детайлно описваш нещата, че за мен е удоволствие да те чета.

Странно, но точно Сблъсък ми беше най-най-най фалшивата Кингска творба, за разлика от това ме разтърси Сиянието и Романът на Лизи.
И други разбира се ...ето Кинг въпреки, че не го понасям, му е нашепвало сюжети Злото направо от Отвъдното.

Седя кротко в читателска дупка, чета Кант - Критика на практическият разум. Имам нужда от това, твърде много книговни емоции ме заливаха в последно време. Трябва ми този студен, безкомпромисен лъч право в Материята, който търси истина, както се реже месо - механично, точно и безстрастно. Добре ми действа.

Здравейте, извинявайте, че нахлувам в темата ви. Моля препоръчайте ми книги за богомилите, по възможност в Стори тел.  Също така на Васил Пендев търся "Боян Мага" на изгодна цена, няма в книгата в приложението.
Иначе на хартиен носител в момента чета книги за бебешко захранване и съня на бебето, а в Стори тел приключвам 3та на Лиз Бурбо и ми дойде в повече.

Не, не е стилов или друг преосмислен избор това  на Господинов с края на Сляпата Вайша и Времеубежище, за това и изброих какви възможни интерпретации би имало такова “замазване” на края и не се случва нищо от тези (отворен/ оставен на читателя и тн.варианти). Какво става - се замита с неясни приказки

А субективно, че на някой може да не му пречи и да остане с добрия вкус от началото и завръзката е ок, съгласна съм, че е И до вкус. Хората, лоялни към отбор също не им пречи, когато не печели всеки път. Реалния дефицит остава неотчетен.

Изслушах “Верити” в Сторител (и аз не знам защо). Изобщо не ми хареса, развръзката ми дойде твърде плоска. На филм обаче сигурно ще се е получило добре, може да го пробвам като излезе.

Паралелно на хартия чета “Тео от Голдън”, но много ме дразни преводът, толкова тромаво звучи на места особено любимите ми изтечения с “освен дето”, които вече срещам няколко пъти за 100 страници. Пример:
P.S. Липсва ми как се списваше темата преди, никога не съм прескачала толкова много постове…. Дано да е защото е лято и обичайно пишещите са на почивки 🤞

Морско момиче, и аз вчера завърших "Тео от Голдън" и останах възмутена от превода. Неколкократно попадах на фрази, които според мен са останали незабелязани след автоматичен превод. Жалко, че не ги записвах, но сега се сещам, че колелата ги яздеха. Да не говорим, че като цяло не харесах книгата и още не мога да проумея високия рейтинг в Goodreads (4,44).

Аз много я харесах.
Прочетох след нея Бягащият човек на Кинг и се разочаровах

Вчера продължих с "Война и мир", и отново ме отнесе и въвлече в хаоса на войната. Темпото е идеално, държи и не пуска. Детайлите около формирането на военнaтa стратегия са изключително интересни - сблъсъци на интереси, грандомания, липса на патриотизъм у чужденците министри и стратези, които кой знае защо са допуснати на постовете които заемат...Не са ли чели Сун Дзъ тези хора, къде са спали! Въпреки отчайващата слепота на военния кабинет, Наполеон е победен в битката за Бородино, и носена от инерцията, войската му нахлува в Москва. Столицата е в пламъци и почти изцяло евакуирана, a температурата -30°C. Напрежението ескалира със всяка страница.

Сред цялата суматоха, топовни гърмежи, пламъци и димни завеси се издига звяра на мизогинизма/женомразството, чиято отрова тече на талази от страниците. Кой е виновен за кризата на Наташа? Толстой е виновен, защото я използва като литературно средство да морализира, проповядва, и поддържа дихотомията на Мадоната срещу "падналата" жена, която, о, ужас!, е дръзнала да се пробуди сексуално.

Не мисля, че мога да възприема Толстой като жертва на своето време, и инфектиран с чумата на мизогинизма, само защото мисленето му е формирано от религията и обществото. На него просто така му е удобно. За него жената не е равна на мъжа, дори стои по-ниско от крепостен селянин. Докато се въздигат благородни идеи за свобода на крепостните селяни, жените са представени или като красиви, но повърхностни кукли презирани дори от тези които твърдят, че са влюбени в тях, или затлъстяли/грозни матрони.
Постарах се да няма спойлери, и според мен няма.
Принц Андрей е женомразец и тиранин, който в психологически профил върви по стъпките на баща си. Всъщност това е един и същ типаж, проследен от млади години до сенилна старост.
Наташа има здрав компас, и до един момент безпогрешно усеща предаторите около себе си (Долохов например, който е чист психопат, погледнете как говори за майка си и идеалът му за жена). Принц Андрей е високо функциониращ нарцисист, но отровата му се усеща на инстинктивно ниво. Наташа споделя с майка си, която потвърждава, че се страхува от него. Малко след тази сцена, принц Андрей чете на детето си приказка за лека нощ - "Синята брада". Това не е случаен избор от страна на Толстой. Нищо случайно няма там.

Не мисля, че Толстой умишлено проповядва женомразство. За него това е естествено състояние, като дишането. Жената трябва да е красива, асексуална, и непременно с плоска глава, за да не му пада чашата с питието от нея.

"Война и мир" е цяла школа, и за съвременния читател съвсем релевантна. Задължително трябва да се чете внимателно, но всичко се вижда в текста. Ще и дам 5/5 звезди със сигурност когато я довърша, и не защото поддържам мизогинизма, а защото има много качества, едно от които е, че женомразството се вижда ясно като шамар.
Радвам се, че я подхванах. Забелязах много от българския мизогинизъм в нея. Върна ме години назад.

Приключих с "Дъждът остава следи" и много ми хареса, честно казано. Много се радвам, че откривам все повече български автори, които да ми харесат. Не говоря за тези прехвалените, аз лично с повечето от тях не се разбирам. Сериалът не съм го гледала, ако някой от вас го гледал може ли да даде отзив заслужава ли си да го почвам.
Започвам "Терапията" на Себастиен Фитцек.

Мога да помогна със следните заглавия

- Опасният архив на богомилите - Светилища, тайнства и вяра
Автор: Христо Буковски
- Богомилите и българската древност Автор: Владимир Цонев
- Истинската история на богомилите Автор: Галина Иванова

Има и още много по темата, но тези като за начало само.

Благодаря Чъби! Търся ги вече в Стори тела!  Удобно е като съм с количката навън или върша нещо вкъщи докато бебето спи. Иначе имам на хартия доста приготвени, но времето ме притиска.
На останалите отново се извинявам за нахлуването е темата!

Започнах “Орехови пътища” на Ана- Мария Герасимова. Много ме изкефи оформлението, много красива твърда корица, но не е много тежка. Защото има едни тежки книги, които чак са неудобни за четене. Засега ми е интересно, макар че е в така често срещаната стилистика, младите се връщат от големия град или чужбина в село, в случая, в Северозапада, за да търсят нещо за рода си, да разберат себе си и да намерят спокойствие.

Изцяло съм погълната и запленена от историята, която чета, а именно "Зимните хора" на Дженифър Макмеън. Хорър? Магически реализъм? Или нещо друго? Не знам към кой жанр да я причисля, но не ми е важно. Много ми хареса, което е по-важното, не мога да я оставя, чета при всеки удобен случай, ееех, голямо удоволствие, на тръни съм през цялото време, усещам се как спирам да дишам понякога 🤣, почти накрая съм, но съм спокойна, че имам и други книги на авторката, които ме чакат непрочетени! 🤗
И за да е пълно щастието ми, започнах "Мълчанието на майките" - Кармен Мола. 😉

Открих Николай Терзийски покрай опитите си с български писатели от около година.

Чета “Звезди под клепачите” - три паралелни любовни истории. Много приятен стил на писане, простичък, интригуващ, без грам досада. Няма маниерничене в писането, директен, хубав текст.

Много ми харесва колко конкретен е с детайли от места и градове (Благоевград, София, Гърция) - улици с реалистично описани подробности, сякаш пътува и пише като очевидец.

В същото време много леко прескача от текущата история към много кратки, но съдържателни препратки към вселенски въпроси от вида как, защо, кога се случва любовта, с трезви и забавни размишления

Има 10/10 от мен за прекрасния стил

П.с. Липсва ми когато обсъждахме качествени книги… прескачам постове без смислено описано съдържание на прочетената история.

Приключих с Пътеписът на един котарак  от Хиро Арикава Много умело разказана история, накрая дори се насълзих. Давам й 4 от 5*, препоръчвам.
 Завърших и Метаморфозата от Франц Кафка, за нея бих дала 2/5.
Чудя се коя книга да захвана сега, ще ви прочета набързо.