Аз още се наслаждавам ред по ред на "Един аристократ в Москва". Толкова ми е приятна, че я чета бавно и с удоволствие. Не искам да свършва.
Виж целия пост
В момента чета ... 100
- Публикувана: 24 юли 2026, 19:12 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2026, 09:31 ч.
# 181
21 авг. 2026, 14:46 ч.
И за мен Николай Терзийски е откритието ми за 2022 г. Прочела съм всичко и не съм се разочаровала нито за миг.
Ако има интерес, мога да споделя какво съм писала за книгите му.
Виж целия пост
Открих Николай Терзийски покрай опитите си с български писатели от около година.
Чета “Звезди под клепачите” - три паралелни любовни истории. Много приятен стил на писане, простичък, интригуващ, без грам досада. Няма маниерничене в писането, директен, хубав текст.
Много ми харесва колко конкретен е с детайли от места и градове (Благоевград, София, Гърция) - улици с реалистично описани подробности, сякаш пътува и пише като очевидец.
В същото време много леко прескача от текущата история към много кратки, но съдържателни препратки към вселенски въпроси от вида как, защо, кога се случва любовта, с трезви и забавни размишления
Има 10/10 от мен за прекрасния стил
П.с. Липсва ми когато обсъждахме качествени книги… прескачам постове без смислено описано съдържание на прочетената история.
Чета “Звезди под клепачите” - три паралелни любовни истории. Много приятен стил на писане, простичък, интригуващ, без грам досада. Няма маниерничене в писането, директен, хубав текст.
Много ми харесва колко конкретен е с детайли от места и градове (Благоевград, София, Гърция) - улици с реалистично описани подробности, сякаш пътува и пише като очевидец.
В същото време много леко прескача от текущата история към много кратки, но съдържателни препратки към вселенски въпроси от вида как, защо, кога се случва любовта, с трезви и забавни размишления
Има 10/10 от мен за прекрасния стил
П.с. Липсва ми когато обсъждахме качествени книги… прескачам постове без смислено описано съдържание на прочетената история.
Ако има интерес, мога да споделя какво съм писала за книгите му.
# 182
21 авг. 2026, 15:03 ч.
Не е точно така, но няма да пиша повече, защото не знам докъде си стигнала. Това е една от най-хубавите книги, които съм чела и една от малкото, които няма да предам нататък, а ще си оставя за мен. Скоро я качиха в Строител, мисля и да я изслушам.
Преполових деветата история на Дъгони за Трейси Кросуайт и отново не ме разочарова. На аудио пък, почти приключих "Където злото властва" - съвсем нелош норвежки трилър.
Виж целия пост
Чета “Звезди под клепачите” - три паралелни любовни истории.
Преполових деветата история на Дъгони за Трейси Кросуайт и отново не ме разочарова. На аудио пък, почти приключих "Където злото властва" - съвсем нелош норвежки трилър.
# 183
21 авг. 2026, 15:15 ч.
Където злото властва - гледах филма по нея в НВО - хареса ми, книгата не знаех, че е преведена на български.
Виж целия пост
# 184
21 авг. 2026, 15:43 ч.
Сериалът също е много приятен. Заредила съм книгата на четеца, но още не мога да стигна до нея. Редувам поредиците "Светът на диска" на Пратчет и Корморан Страйк на Галбрейт. В момента се наслаждавам на "Мастиленочерно сърце", но ел. вариант, който ми е на четеца, не се визуализира както трябва и малко ми ограбва усещането. Четох я като излезе на телефона от нетърпение и там го нямаше този проблем.
Виж целия пост
Аз още се наслаждавам ред по ред на "Един аристократ в Москва". Толкова ми е приятна, че я чета бавно и с удоволствие. Не искам да свършва.
# 186
21 авг. 2026, 17:09 ч.
Аз прочетох "Една хромозома повече" на Невена Паскалева - тя не е известен писател, макар че по моето скромно мнение е много талантлива, но издаването на книги в България е тегава работа...
Познавам творчеството ѝ от американския сайт Medium, където тя публикува на английски.
Книгата ѝ е книга за любовта, но не е любовна история, а история за силата на сърцето, което иска да дарява любов на всички.
Виж целия пост
Познавам творчеството ѝ от американския сайт Medium, където тя публикува на английски.
Книгата ѝ е книга за любовта, но не е любовна история, а история за силата на сърцето, което иска да дарява любов на всички.
# 187
22 авг. 2026, 08:36 ч.
Прочетох Непознатата от портрета от Камий дьо Перети, която се обляга на чудата история около картината Портрет на дама от Климт.
Липсваше ми финес в стила на френската авторка, който по подразбиране очаквах, че ще има. Всичко интересно (освен фактите около това платно) се оказа, че се дължи на редактори и изкуствоведи (както става ясно в благодарностите).
Мистерията е доста опростена и на иначе интересни герои от романа са пришити плоски разсъждения и действия.
Можело е доста да се ошлайфа стилът на Перети.
Виж целия пост
Липсваше ми финес в стила на френската авторка, който по подразбиране очаквах, че ще има. Всичко интересно (освен фактите около това платно) се оказа, че се дължи на редактори и изкуствоведи (както става ясно в благодарностите).
Мистерията е доста опростена и на иначе интересни герои от романа са пришити плоски разсъждения и действия.
Можело е доста да се ошлайфа стилът на Перети.
# 188
22 авг. 2026, 16:08 ч.
Ас съм тотален пас по отношение на Николай Терзийски, но се радвам, че има своите почитатели, в това число и хора, с които имаме други съвпадения в литературния вкус.
Иначе прочетох "Христос отново разпнат" на Никос Казандзакис и изключитлно много ми хареса. Казандзакис е написал книга, която хем е в духа, хем е в пъти по-силна от "Дон Кихот" на Сервантес. Но не е за хора, които нямат отношение към вярата. Така че не е лесна за препоръчване всъщност...
Тази година, освен на опознаване цялостното творчество на Казандзакис, съм се посветила и на препрочитането на всичко от Димитър Димов, изключителен! Чета "Осъдени души" и виждам колко много неща изобщо ги няма във филма. Или аз не разбирам достатъчно добре изразните средства на филмовото изкуство... Вероятно е така! Затова, добре, че ги има книгите за хора като мен
Колкото повече чета, толкова повече си мисля - Димов е единственият български автор, който пише така, че да бъде рязбран навсякъде по света, от всякакви хора, в това число и от такива, които не носят балканска душа. Преоткривам го и му се радвам.
Виж целия пост
Иначе прочетох "Христос отново разпнат" на Никос Казандзакис и изключитлно много ми хареса. Казандзакис е написал книга, която хем е в духа, хем е в пъти по-силна от "Дон Кихот" на Сервантес. Но не е за хора, които нямат отношение към вярата. Така че не е лесна за препоръчване всъщност...
Тази година, освен на опознаване цялостното творчество на Казандзакис, съм се посветила и на препрочитането на всичко от Димитър Димов, изключителен! Чета "Осъдени души" и виждам колко много неща изобщо ги няма във филма. Или аз не разбирам достатъчно добре изразните средства на филмовото изкуство... Вероятно е така! Затова, добре, че ги има книгите за хора като мен
Колкото повече чета, толкова повече си мисля - Димов е единственият български автор, който пише така, че да бъде рязбран навсякъде по света, от всякакви хора, в това число и от такива, които не носят балканска душа. Преоткривам го и му се радвам.
# 189
22 авг. 2026, 17:01 ч.
В момента дочитам една книга - "Шестдесет разказа" на Дино Будзати и се замислих колко хубаво , е че това пространство ни дава възможност да споделяме какво ни вълнува, какво ни харесва и какво не. В крайна сметка възприемането било на конкретен автор , било на литературата като цяло , винаги е субективно усещане. Тука няма състезания, победители или победени , а всеки има право на свой личен и автентичен поглед като читател. Смисълът на темата е именно в това : да обменяме заглавия и различни гледни точки с уважение към вкуса на другия. Затова и с удоволствие следя препоръките в темата, винаги ми е интересно да откривам нови заглавия благодарение на споделеното тук
Виж целия пост
# 190
22 авг. 2026, 19:54 ч.
От Николай Терзийски съм чела само "Звезди под клепачите" и това ще бъде и последната негова книга, с която си загубих времето. Нито едно хубаво нещо не мога да кажа - опити за оригиналниченена всеки ред с постоянни философски цитати, демонстрация на обща музикална култура и къси, еднодумни изречения, с които буквално те залива. А добрата му идея за историята на героите през времето не е негова, прекопирал я е от "Жената в огледалото" на Е. Шмит, само че вместо Ан, Анна и Ани, неговите се казваха Марта, Мартин и не помня третото име.
Сега чета сборника разкази "Бягащият човек" и макар концептуално много да ми допада, както и оригиналното оформление на книгата, повечето разкази дотук ми се струват безлични, скучни и мога да отлича само 3 от тях - на Емине Садкъ, кратък и силно въздействащ, на Дамян Дамянов - много оригинален като сюжет и структура и на Крум Крумов. Нелоши бяха на Момчил Миланов и на един от авторите, чието име не помня, но се е представил като психолог, само че това не са разкази, а размисли и повече приличат на есета. Има едно - две недоразумения, които са там заради бройката. Остават ми няколко истории, за да довърша книгата, но затвърдих наблюдението си, че тематичните сборници с текстове от различни автори не се получават добре.
Виж целия пост
Сега чета сборника разкази "Бягащият човек" и макар концептуално много да ми допада, както и оригиналното оформление на книгата, повечето разкази дотук ми се струват безлични, скучни и мога да отлича само 3 от тях - на Емине Садкъ, кратък и силно въздействащ, на Дамян Дамянов - много оригинален като сюжет и структура и на Крум Крумов. Нелоши бяха на Момчил Миланов и на един от авторите, чието име не помня, но се е представил като психолог, само че това не са разкази, а размисли и повече приличат на есета. Има едно - две недоразумения, които са там заради бройката. Остават ми няколко истории, за да довърша книгата, но затвърдих наблюдението си, че тематичните сборници с текстове от различни автори не се получават добре.
# 191
22 авг. 2026, 21:26 ч.
Ох, мислех, че само аз не се "разбирам" с Терзийски.... Не можах изобщо да я дочета "Звезди под клепачите". 
"Един аристократ в Москва" е просто пълен разкош. Много хора я определят като мудна, скучна, постна и тн. Но за мен беше идеална. Въобще много го харесвам автора. И "Магистрала Линкълн" и "Правилата на доброто възпитание" са чудни.
Виж целия пост
"Един аристократ в Москва" е просто пълен разкош. Много хора я определят като мудна, скучна, постна и тн. Но за мен беше идеална. Въобще много го харесвам автора. И "Магистрала Линкълн" и "Правилата на доброто възпитание" са чудни.
# 192
22 авг. 2026, 21:47 ч.
Прочетох "Колекцеонерът" - Джон Фаулз.
Изобщо не се разбрах с тази книга, абсолютно мъчение ми беше да я прочета. Още се чудя, защо не я зарязах.
Виж целия пост
Прочетох "Колекцеонерът" - Джон Фаулз.
Изобщо не се разбрах с тази книга, абсолютно мъчение ми беше да я прочета. Още се чудя, защо не я зарязах.
# 193
23 авг. 2026, 07:29 ч.
" Един аристократ в Москва" е книга, която те разтоварва със забавните ситуации, които се случват на героя, а в същото време показва едно сериозно събитие и несправедливостите около него. И на мен много ми хареса книгата. Особено краят. 😊
Виж целия пост
Ох, мислех, че само аз не се "разбирам" с Терзийски.... Не можах изобщо да я дочета "Звезди под клепачите".
"Един аристократ в Москва" е просто пълен разкош. Много хора я определят като мудна, скучна, постна и тн. Но за мен беше идеална. Въобще много го харесвам автора. И "Магистрала Линкълн" и "Правилата на доброто възпитание" са чудни.
"Един аристократ в Москва" е просто пълен разкош. Много хора я определят като мудна, скучна, постна и тн. Но за мен беше идеална. Въобще много го харесвам автора. И "Магистрала Линкълн" и "Правилата на доброто възпитание" са чудни.
" Един аристократ в Москва" е книга, която те разтоварва със забавните ситуации, които се случват на героя, а в същото време показва едно сериозно събитие и несправедливостите около него. И на мен много ми хареса книгата. Особено краят. 😊
# 194
23 авг. 2026, 08:27 ч.
Припомнихте ми да довърша "Един аристократ в Москва". Не помня защо точно я зарязах, но ще я извадя докато още "съм" в Москва, но столетие по-рано.
Никос Казандзакис "Последното изкушение" също чака ред от 2 години насам. Купих я в Стара Загора през октомври 2024 заедно с "Капитан Михалис", която прочетох веднага, и ми стана една от най-любимите евър и я предпочитам пред "Зорба". И "Братоубийци" чака ред.
След "Война и мир", която вероятно ще довърша днес/утре, съм много изкушена да направя препрочит на "Анна Каренина", и да остана по-дълго с Толстой. От друга страна ми се чете "Моби Дик", която е друг мой пропуск, и не съм чела досега.
До 31.08. трябва да прочета (и искам, никой не ме насилва) "Писмата" на Вирджиния Евънс. Имаме среща на книжния клуб, момичетата са я избрали.
Виж целия пост
Никос Казандзакис "Последното изкушение" също чака ред от 2 години насам. Купих я в Стара Загора през октомври 2024 заедно с "Капитан Михалис", която прочетох веднага, и ми стана една от най-любимите евър и я предпочитам пред "Зорба". И "Братоубийци" чака ред.
След "Война и мир", която вероятно ще довърша днес/утре, съм много изкушена да направя препрочит на "Анна Каренина", и да остана по-дълго с Толстой. От друга страна ми се чете "Моби Дик", която е друг мой пропуск, и не съм чела досега.
До 31.08. трябва да прочета (и искам, никой не ме насилва) "Писмата" на Вирджиния Евънс. Имаме среща на книжния клуб, момичетата са я избрали.
Препоръчани теми