В момента чета ... 100

В случая съм изцяло на страната на Карабашлиев. Писнало ми е от полуинтелигентни хейтъри, като не ти харесва автора, не го чети. Хем не могат да творят, хем ги сърби да имат трибуна и да привличат внимание.
За да не е спам, чета накъсано "Ако пътник в зимна нощ" - всъщност основно чета "Зимата на вещицата" на Арден, с Калвино само сменям скоростите понякога.

Имам чувството, че "Минали години" ще е най-обсъжданата книга в близките месеци у нас, набира инерция с голяма бързина, явно наистина предлага тема, която буди любопитството на читателките, защото е ясно, че книгата е подчертано за женската аудитория. Аз имам резерви - не към конкретната авторка, ами по-общо към най-новите американски бестселъри, така че ще ви чета коментарите засега.
Дочитам си "Вълшебника" и след нея ще започна "Жертвени макове" от Стефка Станчева, третата част от поредицата за Добруджа.

Аз я привършвам в момента и, да, доста ще се хареса. Любопитно четиво e най-малкото....
Поставя много актуални въпроси на съвремието ни.
Мнение няма да споделя в тази тема.

На мен също ми хареса. Единствено към средата малко ми забуксува и имах чувството, че се повтаря едно и също. А да, и краят го разгдах доста рано, не можа да ме изненада. Сериалът по книгата обещава да бъде също интересен (или филм щеше да е, не помня).

По-скоро е критика към това, че показва един съвършен семеен живот, в който сама си прави всичко от нулата. А зад кадър има много помощ, екип и продуценти.
Създава се една илюзия, че този живот е лесен и възможен, а всъщност изисква много труд и посвещение и е невъзможно да свършиш всичко сам.
Ballerina farm например представя идилично  живота на жена, която е избрала да се посвети на семейството си, но всъщност е бизнес дама, която изкарва милиони.

През 19 век са оцелявали, да, защото от ранно детство са били научени кое как се прави и как да оцеляват, не са имали избор, трябвало е да живеят така. Но съвременният човек не е научен по този начин, да не говорим, че не е и необходимо да се мъчи да живее като през 19 век, след като има съвременни уреди и възможности за улесняване на живота като цяло. Не е нужно жената да пере на ръка в корито със студена вода примерно, ако семейството може да си позволи пералня. Нито е необходимо да имат нужник на двора, ако могат да си позволят канализация вътре в сградата. Не че няма и хора, които живеят така дори в днешно време, но няма нищо лошо и неморално в това да се възползваш от каквито достижения на съвременното общество са ти достъпни. Светът върви напред по принцип, всичко се развива и това не е случайно. И е най-голямото лицемерие да се правиш, че живееш традиционно, а всъщност да имаш най-новите уреди + персонал, който върши голяма част от работата вместо теб.

Между другото, някой от вас чел ли е книгата на Ия Йенберг, която излезе преди две години, ако не ме лъже паметта? Сега чета нейните разкази (или новели), които са номинирани за "Букър", макар и само в дългия списък. Това е друга книга, искам да кажа, но Ия Йенберг вече има една издадена на български – "Детайлите". Букърската е доста по-шантава според мен.

Минах 2 разказа (новели) на Кир Буличов, понеже назад ме върнаха Драконите и Химерите (1975-79). На екран прониквам в Култът на Лекберг и Фексеус (много зарибен и доволен, ще се пише и за него). И рапортувам за Бош - ама не Хари...
Алекс Конър – „Измамата Бош” (2014; БГ-2017, Art Eternal)
Не съм на „ти” с изобразителното изкуство. Относно „Кой кой е” – повечето ги знам, но някак не ме вълнува особено. И книгата на няколко пъти я почвах и паузирах заради други. Обаче даже аз имам представа какви ги е рисувал Йеронимус Бош, „докоснатият от Дявола” (отделно от ченгето Хари Бош – когото познавам повече). Затова, първо: който се интересува от галерии, антики, аукциони и средите около тях (реални и измислени) – може да я подхваща. Няма да му е скучно.
Практически финалът е едва в последните няколко страници и е по средата на реалността, че доброто може и да побеждава в книгите, но злото не изчезва.

"Минали години" я има в Сторител на английски. Аз съм я заредила на изчакване. Като си довърша "Богат, беден", ще я подхвана. Идеята за ролята на жената и как тя се променя във времето определено ми е интересна.

Миж, някъде другаде ли? Много обичам да те чета, моля те, не спирай да пишеш в темата!
Аз за лятото отметнах още една порция книги - "Никога не бих", Пенелъпи Уорд - Случайно ми попадна книгата, докато си търсех какво да си взема. Не очаквах много, но се оказа доста приятна. Книга за загубата, за любовта, за възможността да се грижиш за някого напълно безкористно, да намериш ново пристанище...
"Искам да се обадя на майка по телефона", Мария Донева

Харесвам много Мария Донева и на панаира на книгата случайно ми попадна тази книга. Някак много ми се прииска да я притежавам и да я подаря на моята майка. Топла, мила, пълна с много обич...
"Лято в Ню Йорк", Алекс Астър - Лятото е време за романтични летни истории И къде да се развиват, ако не в Ню Йорк
Ел и Паркър се срещат случайно преди две години. Нещата между тях поемат посока на по-скоро врагове, отколкото приятели. Но съдбата си знае работата и отново ги среща, като този път може би всичко ще се развие по съвсем друг начин.
Приятна, романтична лятна история.
"Една секунда да обичаш" (Вълни на разрухата), Кристина Монингер - Пет приятелки,един остров, една тайна. Историята на пет момичета, прекарали няколко лета заедно, но обвързани с изчезването на една от тях. Какво е станало? Защо е изчезнала? Има ли шанс тайната да се разплете?
Нова и непозната за мен немска авторка. Доста приятен стил, история, смес от криминале и любовна, като повече преобладава крими елемента. Надявам се скоро да излязат на българския пазар и останалите книги.
"Сгрешената булка", "Временната съпруга", "Нежеланият брак", "Нарушени обети", Катарина Маура - От едно известно време племеничките ми започнаха да четат усилено и често си избират книги по кориците или по това, което има в тик ток. И често се възхищават на моята колекция от книги, затова и сме се разбрали, че ако имам някоя от книгите, които искат да четат, ще им ги давам, но първо аз трябва да съм ги чела, за да не четат нещо, което не е за възрастта им Е за някои неща ме изпревариха, но тази поредица много ги беше впечатлила и се съгласиха да изчакат с четенето.
Прочетох я буквално за пет дни Като цяло не е лоша, има интересни идеи - голямо семейство, в което децата са принудени да встъпят в уреден брак. Стилът на авторката е много приятен, няма тромава реч, повествованието се лее - не се губиш в моменти преди-след или да се чудиш къде се е отплеснала. Историята е доста добре подредена, обаааче секса беше в изобилие Уж всички са в принудителен брак, а някак тайно се харесват и се оказва, че това е партньорът им до живот. Може би такива неща се преглъщат по-лесно от тийновете и затова са толкова популярни като жанр. Като изключим някои дреболии, доста се забавлявах с тях.
"София се завръща у дома", Нарине Абгарян - Много харесвам историите на Нарине Абгарян.Създават ми едно такова усещане за топлота, за дом, за задушевна обстановка. И въпреки че понякога пише по не леки теми, книгите й те оставят с едно усещане за надежда и вяра, че всичко ще се промени. Преди няколко месеца видях, че ще издават нова книга и ще се появи септември по книжарниците. Оказа се обаче подранил подарък - излезе в средата на август. И в момента, в който разбрах, че е по книжарниците, си я взех. Признавам, че докато не я прочетох, не спрях. Типична Нарине - сладкодумна, увличаща разказвачка.
Историята на София не е лека. Млада жена, будна, умна, която иска да учи, но времената не й позволяват. Изминала дълъг и труден житейски път, в крайна сметка намира щастие за себе си.
Книга за вината, за прошката, за смелостта да се опълчиш и да отстоиш себе си.
"Кръвта, която споделяме", Мариус Габриел - 1979 година, Иран е на прага на революция, а в американското посолство персонала е взет за заложници. Един от тях е освободен две години по-късно. Неговата дъщеря е дошла години по-късно в Иран, за да открие какво се е случило там, което е отнело баща й от нея.
История, засягаща както миналото, така и днешни дни - в момента в Иран все още се борят за свобода на словото, както и за правото да бъдат светска република. Интересна от гледна точка на събитията тогава и сега...
"Майсторът на пъзели", Хенрик Фексеус - Втората част от поредицата "Мементо" е също толкова увлекателна и неочаквана, както и първата. Давид се опитва да подреди живота си и полека да затвори страницата с миналото си. Неочаквано обаче животът му се променя и той се превръща в персона нон грата, Флоренс е заплашена също да загуби работата си, а снаха й получава заплахи. Докато чете човек и си мисли - ето сега, хранах какво става, знам кой е проблема и какво ще се случи и изведнъж се оказва на съвсем друго място, в съвсем друга посока и неочаквано играта се променя. Много увлекателна, напрегната и неочаквана.
"Историята на моя живот", Луси Скор - Харесвам Луси Скор и си събирам с удоволствие книгите й. Отново е започнала поредица за малко населено място и естествено героите й бързо се установяват там.
Хейзъл е авторка на романтични истории, но след развод вече не вярва в тях. Естествено е изпаднала и в творчески застой, докато не си купува къща по интернет и не се запознава с Камбъл
Честно казано отдавна не се бях смяла така на книга, на моменти буквално с глас Препоръчвам я, ако имате нужда от добро настроение и смях.

Тъмната вещица, Нора Робъртс, първа книга от трилогията "Родът О'Дуайър - видях реклама на книгата на едно от светлинните табла в метрото, оказа се, че е и преиздадена. Още съм в началото, но много обичам истории за вещици, магии, тайни, щипка романкита, и нямам търпение да я прочета. Допадна ми идеята за наследената магия и връзката с миналото, която постепенно се разгръща.

Geia, "Искам да се обадя на майка по телефона" на Мария Донева, под формата на стихове ли е?

Да, поетична книга е. Аз също я прочетох съвсем наскоро - на мен ми харесват повече забавните и весели стихотворения, които са включени, макар че темата е тъжна. Мария Донева е най-свежата ни съвременна поетеса с много лек стих и рима. И за разлика от тенденцията стихотворенията да нямат нито ритъм, нито рима и да звучат повече като сръбско хайку, отколкото като поезия,  нейните имат и то доста елегантни.

Започвам “Бункерът” на Вероника Денева с голям интерес. Познавам авторката от друга нейна книга “Един друг живот”, която си спомням, че харесах, като я четох преди време. Оказа се, че има още романи, но не са ми попадали досега. “Някои бункери са под земята. Други са вътре в нас. Тази книга е за всички тях.” Много съм любопитна.

Коко, да, както и Райна ти е отговорила, само стихове са. Тя е една тъничка книжчица. Аз също много я харесвам, има много приятна поезия. Тези са малко по-меланхолични от другите.

Завърших "Не разравяй пръстта" на Дженифър Макмеън, това е литературното разочарование на годината. Някакво подобие на мистерия, все едно Фрида Макфадън да се упражни в писането на  готик хорър. Формулата за две времеви линии и прескачането между тях отдавна се износи и почна да досажда. Най-големият минус обаче е изкуствено натрапената лгбт линия. Толкова дразни и стои като кръпка, че отвлича от сюжета. Имаше потенциал историята, но политкоректоното писане по шаблон скапа всичко. Слабо, много слабо!