В момента чета ... 100

Аз съм една от малкото странни птици, които обичат да четат философите. В уни-то бях единствената дето четеше немските класици и то не по диагонала.
Включително и Лудвиг Фойербах, но не щото пращя от акъл, ами така - интересни ми бяха.

Да се върнем на готините криминалета - давайте идеи - изчетох паралелно и препрочетох всичко дето изрових, значи да пиша - много, много трудно вече, човек може да си намери качествено криминале - всичко избива или в насилие над жените, или в някакви еко норми, тръгва от кримка и отива в съспенс, това го обичам само при Хичкок, но в книгата искам да чета за корави мъжаги и красиви, като кукли опасни жени.

За образа на Сибил по-скоро споделям усещането на Nez_9. Мина вече време, откакто я прочетох и няма как да коментирам подробно, но я възприех като една най-обикновена, ранима жена под черупката на справящата се живота, както я виждат отвън, която цял живот изпитва непреодолима вина, има тайна, която не може да сподели с никого и това я изяжда, такова бреме е непосилно за носене. Страданието ù е съвсем истинско, тя не може да си прости, така както всеки човек, непредвидил че нещо много дребно може да доведе до огромна трагедия и после цял живота си казва "само ако не бях казал тези думи, само ско знаех". Много добре я разбирам, според мен истинските хора са точно такива - смес от сполуки, щастие, тъга и отчаяние. Затова и книгата много ми хареса и макар да имам леки забележки към някои решения на авторката, в крайна сметка смятам, че заслужава високата оценка, която получава като продажби, критика и отразяване.

Вярно е, че по начина който е написана, книгата на Евънс може да остави място за по-широка интерпретация.

Сетих се за нещо което донякъде е свързано с прочита и трактовката на литературен текст, но няма връзка със случая Сибил/Евънс.
Много често чувам в реала и онлайн, от хора които уважавам и са ми близки, как Расколников се разкъсва от вина в "Престъпление и наказание." И се чудя дали тези хора просто механично повтарят нещо което са им посадили в училище? Защото в "Престъпление и наказание" Расколников е измъчван от див ужас, че ще го спипат, но не се разкайва и грам. В текста това го няма. За щастие, Достоевски си е направил труда да поясни в епилога (глава 2), че разкаяние няма.
Удивлява ме масовата популярна интерпретация, която игнорира замисъла на автора, но упорито повтаря след Джордан Питърсън (видеото е достъпно в тубата), че Расколников е изтерзаван от вина от самото извършване на престъплението. Джордан вероятно е забравил какво е чел, или е гледал през прозореца.

От понеделник насам чета "Един аристократ в Москва", която е балсам и противоотрова след плявата която ме измъчи.

( @Chuby - дори съм дал линкове в някои постове откъде може да се свалят Е-книгите, за които пиша... Което пък ще рече, че ги има и на хартия като първоизточник.)

Андерш Руслунд – „Спи спокойно” (пор. Евърт Гренс-Пийт Хофман, 10-та, посл.засега на български; 2020)
Вече стана дума в няколко поста – Руслунд е недооценен на родния книжен пазар. Което е жалко. И в тандема му с П.Хелстрьом, и в самостоятелните му след това романи, книгите му са пропити с толкова много чувственост и реални контури на героите. Евърт Гренс си е един същи Хуле, само че не опиянчен и нощта в главата му сякаш извира навън към преследваните престъпници, а не попива в характера му. И той търпи загуби, и той не се разбира с околните, и той е непримирим към злото. По-раним и по-човешки крехък в собственото си аз е от Хари и това го прави един особено популярен и приемлив герой.

Впечатленията ми са в темата за сканди-книгите; тук:
https://bg-mam.ma/p/1691778/51479745

Довършвам на хартия "Измамата Бош" (ще доложа като я приключа) и съм си извадил на екран за едно ретро-пътешествие (т.е. тия, в някакъв ред, дето още не съм го подредил): Кир Буличов - Законът на дракона, Загадката на Химера (1975, 79, от пор.за д-р Павлиш) и Култът (2022) - втората на Лекберг с Фексеус, дето трябва да има още магии и илюзии.

Прочетох "Кръстницата" - Ингар Йонсрюд
Чете се бързо, увлече ме, но финалната развръзка ми дойде прекалено "идеална".

Аз чета тази,  интересна е засега:

На "Минали години" и аз съм хвърлила око и сигурно ще си я взема от панаира. След всичките тежки книги, които прочетох една след друга направих рязък завой и съм подхвснала "Шах и мат" на Али Хейзълуут - много ми е приятна за момента.
Писмата аз я харесах също, въпреки че Сибил ме дразнеше на моменти. Имах усещането, че иска да получава всичко, което иска, но не желае да дава нищо в отговор.

Тъкмо се чудех как е преведено заглавието
И аз я започнах


Предполагам, че е вдъхновена от Ballerina farm.

И аз съм се засилила към Минали години. Добре че видях корицата, нямаше да се сетя, че е същата книга.

В момента съм Последният ловец на делфини на Захари Карабашлиев и съм много възхитена.

И на мен Ловеца ми допадна изключително много.

Сега съм на финалната права на "Обърната към морето" на Лидия Хилие. Много, много ме очарова. Много се разпознах в историята и дори ощ повече сега в този момент. Толкова е добре написана за мен, така леко и ефирно се нижат думите.

Направо после цял ден разглеждах хърватското крайбрежие.

Единствено не ми харесаха определени действия на героите, но крехка е женската душа.

И аз съм заинтригувана от "Минали години", но имам опасения, и търпеливо чакам отзиви.

Започвам препрочит на "Анна Каренина" след много години. Със сигурност ще я видя с други очи, и вероятно доста съм забравила. Имам ново новеничко копие с твърди корици.
Септември и ноември ще са месеци на руската литература, а за октомври имам готов списък с тематични заглавия. През зимните месеци ще се отдам на фентъзи. Или ще го карам според вдъхновението.
Обичам когато една книга поведе следваща.

Лятото е хубаво време за ваканция и четене и успях да понаваксам с по-голямата част от дебелите си книги След Дъгони довърших поредицата за Логан Макрей - "Гаснеща светлина" и "Разкъсана плът" - не знам дали защото съм свикнала на друг тип детективи, но Логан ми е леко досаден. Случаите са интересни, но той е някак неуверен, на моменти досаден, прекалено сервилен и някак ей така от нищото решава случаите си. На моменти се чудя как успява да ги реши и да намери тези връзки, които водят до успеха. Все едно докато е спал и е получил прозрение. Иначе като стил е доста приятен и не толкова досаден, но главният герой, ех, той е направо труден за четене и разгадаване... След това продължих с Андерш де ла Моте - това ми е първата среща с него. Честно казано отвя ми главата С едно малко изключение - извънземните в едната от историите. Но и трите книги - "Кралят на планината", "Стъкления човек" и "Ръждивата гора" ми харесаха много. Много добро повествование, главната героиня е малко в стил Хари Хуле Не се подчинява много на правилата, носи тежко минало, има необичаен стил на работа. Действието се развива много напрегнато и въпреки че има подсказки кой е основния заподозрян, до края почти не си сигурен дали си прав.
Имах нужда да се откъсна малко от тъмния свят на криминалистиката и прочетох "Брилянтни създания", тъй като отдавна се каня да гледам филма, а обичам много книги, които са филмирани и винаги ги чета преди това. Това е една мила и топла книга, за самотата, за обичта, за моментите, които ни свързват с хората, които обичаме, дори и след смъртта им. Книга за това, че любовта, подадената ръка и неочакваната среща, могат да ни намерят на странни места. Препоръчвам с две ръце!
Попадна ми една нова авторка - Клои Лизе и нейната книга - "Само когато сме заедно". Оказа се първа част от поредица, надявам се да издадат и следващите. Историята на двама души, които са принудени да работят заедно по проект в колежа. Но всеки от тях се бори с различни проблеми и крие тайни. Могат ли да се сработят и до какво ще доведе това? Понякога това, което виждаме на повърхността, не винаги е това, което се крие отдолу. Много приятна книга за отношенията родител-деца, за вярата в хората около нас, за подкрепата, за доверието...
Много харесвам серията на хермес за изгубените дъщери - няколко жени получават кутии, в които има оставено по нещо за тях и те тръгват по следите на предметите вътре. Последната книга е "Сапфирената корона" - история, свързана с розов сапфир от короната на последната италианска кралица. Увлекателна история, която ни връща доста назад във времето.
Понеже не мога да стоя дълго време далеч от криминалетата естествено продължих с втората част от поредицата за Стилхаус лейк - "Реката на убиеца". Гуен е преживяла нападенията срещу нея и семейството й, както и бягството на бившия си мъж. Но заплахите срещу нея все още са актуални. И може би е време вместо да бяга, тя самата да нападне... Доста интересно се развива историята, надявам се скоро да се появи и третата част.

Българска интелектуалщина, сър... Те, повечето от тия, толкова си могат.


https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/23475050

Не се стърпях и вече имам Минали години. Обещаващо начало.

Аз приключих с "Терапията" на Фитцек и смело мога да кажа, че съм тотален фен вече на автора. Топ попадение ми е. Продължавам с друга негова книга "Пакетът", а междувременно чета и "Тайната на тайните" на Дан Браун и тя ми харесва, типичния стил на автора.