Джойсовият Улис чел ли сте
Попитах дали сте го чел. Виждам давате примери с Павич и Перек.
Скрит текст:
Цитат
Седяхме на двора и разресвахме на тънко гъстите слънчеви лъчи, за да не изгорят зеленчуковата ни градина, когато на портата се появи запъхтян мъж с градско, непонятно едноцветно облекло. Веднага разбрахме, че е чужденец. Първо, никой не го познаваше и освен това крачолите му бяха мокри до коленете — само местните хора могат да минават по тясната греда над потока.
— Защо не направите мост? — каза той, без да поздрави.
— Право да си кажем, нямаме нужда, потокът е чист — отговори дядо, като го покани да седне на пейката.
Гостенинът завъртя очи и седна. Баба му подаде три сплетени слънчеви кичура да разресва и той — в работа приказката по-лесно върви. Но той сви рамене, изглежда, не знаеше какво да прави с тях.
— Никога ли не сте разресвали слънчеви лъчи? — попита, силно изненадана, майка ми.
— Не — отговори чужденецът.
— Извинявайте, а как тогава се пазите от жегата? — учуди се баща ми.
— Ей така — каза чужденецът и извади от чантата си пластмасово ветрило с цвета на скучните си дрехи.
— Мили Боже, на този свят наистина има всякакви обичаи! — прекръсти се баба.
— Защо не направите мост? — каза той, без да поздрави.
— Право да си кажем, нямаме нужда, потокът е чист — отговори дядо, като го покани да седне на пейката.
Гостенинът завъртя очи и седна. Баба му подаде три сплетени слънчеви кичура да разресва и той — в работа приказката по-лесно върви. Но той сви рамене, изглежда, не знаеше какво да прави с тях.
— Никога ли не сте разресвали слънчеви лъчи? — попита, силно изненадана, майка ми.
— Не — отговори чужденецът.
— Извинявайте, а как тогава се пазите от жегата? — учуди се баща ми.
— Ей така — каза чужденецът и извади от чантата си пластмасово ветрило с цвета на скучните си дрехи.
— Мили Боже, на този свят наистина има всякакви обичаи! — прекръсти се баба.
