В момента чета ... 100

Lorito, благодаря за споделеното мнение, чудих се дали да я купя книгата, но сега вече ще я сложа в списъка.

Интересна е, защото разказва за революцията в Иран, но имаше нещо, което не ми достигна, за да е на висотата на другите му книги.

Дочетох си Кевин и за мен това е книга за 5*. С уговорката, че след като прочетеш книгата вече никога не си същият.
Започвам "Текст" на Дмитрий Глуховски. Добре пише, темата ми е интересна. Изящен стил без да е витиеват.

Разочарована съм от последната книга на Шафак, и вероятно няма да я довърша. Гротескно мелодраматична, и на много места изобилстваща от детайли които нямат нищо общо с темата (Густав Флобер), в един момент се почудих какво и защо чета.
Бях я преполовила и я зарязах, за да прочета 2 други, вчера и днес прочетох още няколко глави, но виждам, че няма да ни бъде.
Нищо, чакат ме доста заглавия. С Шафак съм дотук. Не го очаквах изобщо. "Има реки в небето" ми хареса много, мелодраматичните моменти ги заметох ментално под килима (и там ги имаше), но с тази ударих на камък.

След трети препрочит на любимата ми "Майстора и Маргарита" около рождения ми ден, продължавам с последния том от Династията на Глухарчетата на Кен Лиу.

Преди години се бях опитала да чета "Богът на дребните неща" на Арундати Рой, последната седмица буквално се мъча с нея и днес официално си позволих да я изоставя, дори не мога да определя кое я прави толкова нечетима, че чак дразнеща за мен, въпреки че историята ми стана интересна, а самата авторка като личност е невероятна жена. Намерих книжка с разкази на Етгар Керет, почвам я.

И аз скоро четох "Богът на дребните неща". Видях, че авторката е получила Букър за книгата. Не ме дразнеше, беше интересна, но нещо ми липсваше за 5. Историята беше фрагментирана и не успя да изгради плътни образи дори на главните герои. Имаше две времеви линии. Първата линия--тази в детството--беше по-добре развита. От втората нямаше нужда. Историческият контекст не беше добре обяснен. 

Ако някой иска книга за Индия, препоръчвам "Заветът на водата" на Варгиз.

П. П. Книгите на Шафак не ми допадат. "Островът на изгубените дървета" беше последната от нея, която пробвах, и я зарязах на около 20%.  Орхан Памук е различен, разбира се, но и с неговите беше мъка, особено "Името ми е червен".

"Богът на дребните неща" за мен си беше и все още е шедьовър за пълни 5*.
Изключително богата, живописна и многопластова книга! Да, на моменти ми беше малко тежка за четене, (има и доста неприятни и гадни сцени), но като цяло много ми хареса . Аз обожавам книгите за Индия, а тази специално се лееше така сладкодумно като Ганг при пълноводие!
Разкошният превод на Леда Милева я прави да се усеща като поезия.
От книгата научих и много неща за християните в индийския щат Керала. После прочетох и допълнителна информация за християнското население там. Изобщо, чудна книга! Аз я препоръчвам!

За мен "Богът на дребните неща" беше хубава, но много по-силна и стойностна е "Крехко равновесие", макар и доста по-мрачна и тежка.

И двете са ми в топ-класацията на тема "Индия", заедно с книгите на Джумпа Лахири и "Какво помни тялото" на Шона Сингх Болдуин.
Има и други, които са ми харесали много, но не са на това ниво.

За мен беше скучна и тегава книга "Богът....". Единствено качеството на превода ми хареса.

За мен не беше тежка точно. Знам, че много хора коментират стила (в Гудрийдс). Стилът е интересен наистина, но някои неща бяха странни. Например, изразът "с крака под роклята" се появява няколко пъти в описание на герои. Цитирам по памет; мога да я погледна после за подробности. Четох я на английски така че не мога да коментирам българския превод.

Видях, че е публикувана през 1997. Разбирам защо е получила Букър: пише за системата на кастите, за комунистите в този географски район, за тежки теми като сексуално насилие. Но всички тези теми, както и героите, остават фрагментирани. Еста и Рахел, особено като възрастни, не бяха изобщо разгърнати, а чаках да науча повече за тях. Рахел беше по-добре, но Еста беше слабо щрихиран дори като дете. Амму е потенциално много интересен образ (за мен най-интересният в книгата), но също не беше убедителен. Разбирам, че тя беше видяна през погледа на децата си главно, но и техният поглед към нея беше някак клиничен, лишен от емоция. Въпреки тежките теми, не можа да ме развълнува така както други книги.

Да, книгата ми хареса, но за мен е може би 4.

П.П. Радвам се да видя коментарите за книгата и да я обсъдя с вас! Бях я предложила за книга за месеца в темата за книжния клуб, но не се получи.

Разговорът за Жорж Перек, Итало Калвино и кръга Улипо ме накара да се замисля за диалектическото единство на две категории в литературата - съдържание и форма. Когато четох за първи път "Космически комедии" на Итало Калвино, още бях дете и не умеех да боравя с философски понятия. Просто бях озадачен, че в книга с такова заглавие няма нищо "космическо" и нищо смешно, а съдържанието и са гротестки, абсурдни и нелепи разказчета без никакъв смисъл.

Години по-късно осъзнах, че това е книга, в която въпросното диалектическо единство е нарушено. Нормално е водещо да е съдържанието - писателят трябва първо да има какво да каже. И след това трябва да владее техниката на писане, за да облече посланията и идеите си в подходяща за тях форма и да ги превърне в литературни произведения. Докато при разните "-изми" от типа на модернизъм, символизъм, постмодернизъм, магически реализъм и т.н. водеща е формата - авторът се опитва да запълни предварително измислена форма с без значение какво съдържание. Просто налива във формата епистоларни отпадъци, а целта му е не да сподели някакви идеи с читателя,  а да привлече и задържи вниманието на критиката с необичайния вид на творбата си, за да спечели популярност и пари.

Разбира се, има изключения. Например "Животът. Начин на употреба" на Жорж Перек е забавен начин да бъде поднесен сборник тематични разкази под формата на пъзел. Или "Хазарски речник" на Милорад Павич - роман под формата на речник, който се е получил добре. Тук творецът поначало е имал идеи, които е решил да поднесе в необичайна форма. Но в общия случай с "-измите" стойностно съдържание липсва. А произведението е отражение на нездравото съзнание на автора - с неговите мании за величие, свръхценностни идеи, стремеж към показност и оригиналничене или изкривено от психическо увреждане възприемане на реалността.

Джойсовият Улис чел ли сте

Какво точно ме питате - дали съм чел "Одисей" на Джойс, или дали приравнявам писането в стил "поток на съзнанието" с "-измите"?

Новата книга на Боян Боев "Земя за мъже ". Харесва ми неговото творчество.
Пренася ни в България преди освобождението, като паралелно засяга човешките взаимоотношения между деца и родители, несподелени любови, подчинението на жената, мистика и фолклорни символи.
Сигурно на доста хора ще им е скучна и предвидима, но ми хареса, че точно ни описва суровото българско минало

По темата за Индия топ ми е " Да срежеш камъка на Вергезе.