Лонг айлънд е още по-интересна, 20 години след Бруклин, в предната тема коментирахме.
Виж целия пост
В момента чета ... 100
- Публикувана: 24 юли 2026, 19:12 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2026, 00:07 ч.
# 76
3 авг. 2026, 13:36 ч.
О, да, сега се сетих. Ще я прочета непременно! Благодаря!
Аз се завърнах към "Градината на вечерните мъгли", която изоставих за малко.
Виж целия пост
Лонг айлънд е още по-интересна, 20 години след Бруклин, в предната тема коментирахме.
Аз се завърнах към "Градината на вечерните мъгли", която изоставих за малко.
# 77
3 авг. 2026, 14:43 ч.
Приключих "Ноември" на Алена Морнщайнова ... доста често ме хвърляше в размисли, опитвах се да разбера гледните точки и на двете страни, но на моменти не ми се получаваше. Давам си сметка, че колкото и да се опитва човек просто няма как да се постави в обувките на хора, сблъскали се от първо лице с обезличаващ модел. Не, че това ми попречи да оценя книгата, но тя заслужава по-добра корекция, ако изобщо такава е била направена (знам, че някои издателства си спестяват тази услуга). Толкова много грешки в рамките на 300 стр. текст скоро не бях срещала.
Виж целия пост
# 78
3 авг. 2026, 19:06 ч.
"Кралят на планината", Андерш Де ла Моте (първа от поредица Лео Аскер - но аз пък следваща не съм видял/чел). Наистина е въздействаща и не те оставя.
Само припомням - авторът има трилогия "Играта" / "Тръпката" / "Измамата" (2010-2012) и си струват четенето и те.
Виж целия пост
Само припомням - авторът има трилогия "Играта" / "Тръпката" / "Измамата" (2010-2012) и си струват четенето и те.
# 79
3 авг. 2026, 20:41 ч.
EmBrother, благодаря за препоръката! Харесах Играта, сега съм приготвила да чета Тръпката, а след трилогията ще потърся и "Кралят на планината".
Виж целия пост
# 80
3 авг. 2026, 21:01 ч.
Втората за Лео Аскер "Стъкления човек" е още по-хубава. Излязла е и трета, но нея не съм чела.
Знам, че някои от вас четат на италиански. Интересно ми е мнението ви за последната книга на Донато Каризи - "La bugia dell'orchidea". Аз съм разочарована. Смятам, че авторът е станал жертва на собствения си успех. Като подпишат договор за една книга годишно са длъжни да публикуват нещо, каквото и да е.
Виж целия пост
Знам, че някои от вас четат на италиански. Интересно ми е мнението ви за последната книга на Донато Каризи - "La bugia dell'orchidea". Аз съм разочарована. Смятам, че авторът е станал жертва на собствения си успех. Като подпишат договор за една книга годишно са длъжни да публикуват нещо, каквото и да е.
# 81
5 авг. 2026, 13:48 ч.
Да се запиша в темата, че последната я изчетох без да го направя и като се сетех, я търсих и четях изписаните страници накуп.
Снощи по нощите довърших "Разплата" на Джон Гришам, хареса ми. Сега се чудя, с какво да продължа.
Виж целия пост
Снощи по нощите довърших "Разплата" на Джон Гришам, хареса ми. Сега се чудя, с какво да продължа.
# 82
5 авг. 2026, 14:08 ч.
Аз завърших "Индрише" на Хапасали и мога да кажа, че много ми хареса, както всичките й книги преди тази. През цялото време, обаче, силно ми напомняше на "Майките" на Теодора Димова. Ако някой е чел и двете книга да ми каже права ли съм или това си е само в моята глава.
Сега почвам "Архипелагът на забравените" на Никола Бьогле и добре започва, честно казано.
Виж целия пост
Сега почвам "Архипелагът на забравените" на Никола Бьогле и добре започва, честно казано.
# 83
6 авг. 2026, 00:48 ч.
Rayna, и аз продължавам на вълна "Тойбин" - след "Лонг Айлънд" прочетох и "Бруклин". Малко наопаки, но така се получи. 
Много ми хареса, но "Лонг Айлънд" е още по-хубава /според мен/.
Не знаех за този роман "Светлина в черната вода". Ще го потърся в библиотеката - това издателство май вече не съществува.
Да се похваля, че ми върви добре четенето през отпуската и отметнах доста заглавия /8 книги за 2 седмици/.
В момента чета "Моите приятели" от Хишам Матар. Харесвам го като автор. Както и в предишните му романи, тук сюжетът отново е за Либия, емиграцията, приятелството и непреодолимата носталгия.
Виж целия пост
Много ми хареса, но "Лонг Айлънд" е още по-хубава /според мен/. Не знаех за този роман "Светлина в черната вода". Ще го потърся в библиотеката - това издателство май вече не съществува.
Да се похваля, че ми върви добре четенето през отпуската и отметнах доста заглавия /8 книги за 2 седмици/.
В момента чета "Моите приятели" от Хишам Матар. Харесвам го като автор. Както и в предишните му романи, тук сюжетът отново е за Либия, емиграцията, приятелството и непреодолимата носталгия. 
# 84
6 авг. 2026, 01:11 ч.
Трудно е да се опише какво ми причини Кафка с неговата Метаморфоза - разместване на всички пластове, мисли за самотата, онова което сме и кара всички да ни приемат, което играем отвън и онова, което сме отвътре и би карало всички да ни отхвърлят, като странно и непонятно Нещо ...
Из плажовете най-обичам кримки, но измежду тях прочетох и Всичко живо е трева на Саймък и отново темата за изолацията, когато онова което е отвътре, не е онова което е отвън и се приема.
Виж целия пост
Из плажовете най-обичам кримки, но измежду тях прочетох и Всичко живо е трева на Саймък и отново темата за изолацията, когато онова което е отвътре, не е онова което е отвън и се приема.
# 85
6 авг. 2026, 01:34 ч.
След като прочетох “Метаморфозата”, се чувствах така, сякаш съм яла пепел от пепелник. Особен е Кафка и все пак пише страхотно. После прочетох “Процесът” и с времето осъзнавам колко добре, въпреки че е абсурдно, е хванал същината на бюрокрацията и гнилата съдебна система.
Виж целия пост
# 86
6 авг. 2026, 09:25 ч.
"Вълшебника" на Тойбин е от една страна изключителна книга, вълшебно написана oт очевидно майстор на перото. От друга страна тайният живот на Томас Ман заслужава повече, ехм, деликатност. Ако нямаше толкова силен акцент върху хомосексуалността и сексуалните фантазии и сцени, книгата щеше да ми влезе при вечните любимци.
След "Вълшебника" прочетох "Бруклин" и "Нора Уебстър". Хубави са, но няма епичен тътен там.
Това го пиша като внимателна полу-препоръка за "Вълшебника" и предупреждение, че има подводни камъни.
Нещо ми стана след Тойбин, и не мога да понеса модерни теми. Ще си седя в миналото, където няма да бъда неочаквано ударена по главата с порнография. Мураками, тебе гледам с "1Q84". Wtf!
Чета "Тук няма място за старци" на Кормак Маккарти.
С Маккарти и Макмъртри пречупих литературното проклятие което тегнеше над мен. След много греди последните 2 години, тази година е една от най-силните ми, с най-разтърсващите открития. Страстен читател съм от дете, и ми е важно.
Кафка ми е в списъка за четене за тази година. Имам "Замъка" и "Процесът" на хартиен носител, "Метаморфозата"ще чета електронно май. Ще видя какъв превод ще избера.
Едит: редактирах, защото грешно мислех, че Маккарти не е преведен на български. Макмъртри не е превеждан.
Виж целия пост
След "Вълшебника" прочетох "Бруклин" и "Нора Уебстър". Хубави са, но няма епичен тътен там.
Това го пиша като внимателна полу-препоръка за "Вълшебника" и предупреждение, че има подводни камъни.
Нещо ми стана след Тойбин, и не мога да понеса модерни теми. Ще си седя в миналото, където няма да бъда неочаквано ударена по главата с порнография. Мураками, тебе гледам с "1Q84". Wtf!
Чета "Тук няма място за старци" на Кормак Маккарти.
С Маккарти и Макмъртри пречупих литературното проклятие което тегнеше над мен. След много греди последните 2 години, тази година е една от най-силните ми, с най-разтърсващите открития. Страстен читател съм от дете, и ми е важно.
Кафка ми е в списъка за четене за тази година. Имам "Замъка" и "Процесът" на хартиен носител, "Метаморфозата"ще чета електронно май. Ще видя какъв превод ще избера.
Едит: редактирах, защото грешно мислех, че Маккарти не е преведен на български. Макмъртри не е превеждан.
# 87
6 авг. 2026, 10:22 ч.
Дез Кафка го има в Читанката и преводите са отлични....
Най-страшното от него си остана Нора, това е абсолютната аналогия на човешкият живот, в който ние копаем своите дупки на сигурност срещу неизбежната и сигурна Смърт.
За мен Кафка е един истински писател, който е писал от сърцето си и душата си онези донесени видения от истината без да мисли какви пари ще изкара от тях или на кои политически кръгове ще се подг**и .
Прочетох отново Патриша и нейните разкази - Моля не стреляте по дърветата.
Любим ми е разказа на хлебарката.
По ред чака и едно зло съновидение
Густав Майринк, „Голем“ - все я подмятам, все не стигам до нея, но сега ще я прочета под ярката, слънчева светлина, за да видя дали ще вкамени тези демони.
Виж целия пост
Най-страшното от него си остана Нора, това е абсолютната аналогия на човешкият живот, в който ние копаем своите дупки на сигурност срещу неизбежната и сигурна Смърт.
За мен Кафка е един истински писател, който е писал от сърцето си и душата си онези донесени видения от истината без да мисли какви пари ще изкара от тях или на кои политически кръгове ще се подг**и .
Прочетох отново Патриша и нейните разкази - Моля не стреляте по дърветата.
Любим ми е разказа на хлебарката.
По ред чака и едно зло съновидение
Густав Майринк, „Голем“ - все я подмятам, все не стигам до нея, но сега ще я прочета под ярката, слънчева светлина, за да видя дали ще вкамени тези демони.
# 88
6 авг. 2026, 11:44 ч.
И според мен продължението е по-хубавата книга.
"Светлина в черната вода" наистина е старо издание и не са я преиздавали, аз си я намерих в Книжен пазар, но предполагам, че я има и по библиотеките, не е чак толкова стара, че да бъде отчислена. Много е хубава, но и доста тежка в края, мен доста ме натъжи.
Dez, още не съм чела "Вълшебника", нито "Маестрото", която пък е за живота на Хенри Джеймс и отново има акцент върху хомосексуалността, в някакъв момент ще прочета и тях. Надявам се да преведат и други негови книги на български, изключително фин и човеколюбив автор.
Сега чета "Изчезването на Есме Ленъкс" от Маги О'Фарел и мисля, че е истинска находка - много ми е интересна, харесвам и начина, по който е поднесена историята - през различни очи, в различни времена и не точно последователно. Съвсем случайно попаднах на нея, но ще потърся и други от авторката. Социалната тема, която се засяга, е как в не много далечното минало е било съвсем лесно да изпратиш жена си или дъщеря си в лудница ако не се държи, както се очаква от нея - не е било нужно наистина да е луда, а просто да е отказвала да се омъжи, да е проявявала своеволие или пък да е имала по-ексцентричен характер.
Виж целия пост
Rayna, и аз продължавам на вълна "Тойбин" - след "Лонг Айлънд" прочетох и "Бруклин". Малко наопаки, но така се получи. Много ми хареса, но "Лонг Айлънд" е още по-хубава /според мен/.
Много ми хареса, но "Лонг Айлънд" е още по-хубава /според мен/. "Светлина в черната вода" наистина е старо издание и не са я преиздавали, аз си я намерих в Книжен пазар, но предполагам, че я има и по библиотеките, не е чак толкова стара, че да бъде отчислена. Много е хубава, но и доста тежка в края, мен доста ме натъжи.
Dez, още не съм чела "Вълшебника", нито "Маестрото", която пък е за живота на Хенри Джеймс и отново има акцент върху хомосексуалността, в някакъв момент ще прочета и тях. Надявам се да преведат и други негови книги на български, изключително фин и човеколюбив автор.
Сега чета "Изчезването на Есме Ленъкс" от Маги О'Фарел и мисля, че е истинска находка - много ми е интересна, харесвам и начина, по който е поднесена историята - през различни очи, в различни времена и не точно последователно. Съвсем случайно попаднах на нея, но ще потърся и други от авторката. Социалната тема, която се засяга, е как в не много далечното минало е било съвсем лесно да изпратиш жена си или дъщеря си в лудница ако не се държи, както се очаква от нея - не е било нужно наистина да е луда, а просто да е отказвала да се омъжи, да е проявявала своеволие или пък да е имала по-ексцентричен характер.
# 89
6 авг. 2026, 15:36 ч.
Най-после успях да приключа "Караеврен" на Васил Попов в Сторител. Добре, че я слушах, докато готвех, защото иначе вероятно щях да я зарежа до никъде. Абсолютна каша е тази книга и затвърждава мнението ми, че от Васил Попов не става писател или поне не моя тип писател. Четири книги е поредицата и така и не успях да ги почувствам тия негови герои. Само търчат напред-назад, гонят чудовища, бягат от чудовища, четем/слущаме за гадости от всякакъв род и вид, но така и не успях да хвана каква е целта на цялото това препускане. Не успях да видя човешката същност на тия герои и това е. Така и не описа емоциите им.
Имам много забележки и за стила на автора. Безбройни повторения на едни и същи неща, повтарящи се описания на чудовищата. Ако бяха избегнати, книгата би се съкратила с 1/3.
Не знам кой е редактор на изданието, но не е свършил добра работа.
И пак за пореден път - прекрасни идеи, а ужасна реализация.
Но явно има добър маркетинг.
Дадох 3 звездички от 5 в Сторител. По милост. Заради някои приятни моменти между главните герои и заради последните няколко изречения в книгата, след като се наслушах на безумни сцени с всякакви пълзящи гадости и кървища без всякакъв смисъл...
Виж целия пост
Имам много забележки и за стила на автора. Безбройни повторения на едни и същи неща, повтарящи се описания на чудовищата. Ако бяха избегнати, книгата би се съкратила с 1/3.
Не знам кой е редактор на изданието, но не е свършил добра работа.
И пак за пореден път - прекрасни идеи, а ужасна реализация.
Но явно има добър маркетинг.
Дадох 3 звездички от 5 в Сторител. По милост. Заради някои приятни моменти между главните герои и заради последните няколко изречения в книгата, след като се наслушах на безумни сцени с всякакви пълзящи гадости и кървища без всякакъв смисъл...
Препоръчани теми