В момента чета ... 100

Хубаво ме подсети Пете за Фани Флаг, благодаря! 🤗
Преди време прочетох нейната "Пържени зелени домати", помня, че бях писала в темата за нея, след това изгледах и филма по книгата, който също много ми хареса! И не само ми хареса, докосна ме, разчувства ме и даже ме разплака! Ще подхвана и "Чудесата...". Такъв балсам за душата ми трябва и на мен!
В момента чета "Лятна книга" на Туве Янсон и страхотно се забавлявам с приключенията и отношенията на баба - внучка! 🤗
Чета и "Здравей, красавице" - Ан Наполитано, почти съм я преполовила, но въпреки възторжените отзиви, на мен ми е малко тегава, авторката много разхвърляно пише, от тема в тема скача, повърхностна ми е леко, но ще я дочета, да видя какво може да се случи нататък, може пък и да се подобри положението. 😁
А към Кафка никога не съм посягала, даже умишлено не съм. Без да знам как пише и какво засяга в творчеството си, имам чувството че не е моята чаша чай.

Преди много време прочетох "Голем" на Густав Майнрик. Много особена книга за стария еврейски квартал в древна Прага, за мистиката, еврейския фолклор и окултното в него. Градът не е просто фон , а жив демоничен герой със своите тайни, къщи и тесни улици. Текстът е наситен с кабалистични символи и тайни учения. Действието непрекъснато се люшка между реалност и халюцинация, изграждайки тежък задушен и призрачен свят. Ще се въздържа от преразказ на сюжета , за да не отнема удоволствието на четящите.
 Относно Кафка в гимназията ( толкова отдавна вече , уви) прочетох разказите му и романите му ""Америка" , "Процесът " и " Замъкът ".  Ами , описват се все кошмарни ситуации, които са бюрократични, и напълно лишени от логика. Показва се безсилието, изолацията и абсурда на малкия човек пред лицето на невидими гигантски сили. Героите са заклещени в лабиринти от правила, закони и коридори, които нямат  край и смисъл. Кафка пише с хладен и сух език , което прави ужаса и фантастичните събития (като превръщането в насекомо ) да изглеждат  плашещо реални. Институциите, които описва - съд, замък и други , са недостъпни , жестоки и съдят човека , без той да знае вината си. Човекът винаги е чужденец, липсва истинска връзка между  хората, семейството  и обществото.
Ако трябва да се сравняват двамата автори и двамата пишат за Прага горе долу по едно и също време. Майнрик пише за окултното и мистично събуждане на човека , а Кафка за пълната безизходица и невъзможността на човека да избяга от своя кошмар.

Дез внимавай с Кафка.

Голем Густав Майринк - извинявам се, че не съм написала автора - магически реализъм, не мога да избягам от клишето. Но постоянно имам чувството, че нещо ми се изплъзва от темата и пак се връщам да препрочитам.

От Елиас Канети прочетох за първи път Провинцията на човека - направо като удавник за сламка се хванах за този блестящ стил, сетих се вчера и за Заслепението от него, а днес поръчах всичко негово в Стор.бг / в Хеликон са изчерпани/ - чакам ги с нетърпение.

Голяма жена съм, но благодаря за предупреждението.

Не знам колко житейски опит има един гимназист за да види какво се крие зад "Метаморфозата".
За по-добро разбиране препоръчвам прочит заедно със "Стъкления похлупак" на Силвия Плат, която е в голямата си част автобиографична. Когато читателят чуе воплите на майка и, ще направи паралел със същия изблик на Грете.
Това не е спойлер.

Нямам поносимост към клинични, псевдо-интелектуални литературни анализи които някой някъде е прочел, и после повтаря до посиняване. Тези автори са универсално човешки и режат дълбоко, не са бездушна лексикална гимнастика.

Апропо, тази година научих за съчетаването на книги (book pairing), и много ме грабна. (Книжно чифтосване звучи комично).
2 книги се комбинират, с цел по-силно преживяване. (1984 и "Прекрасния нов свят",  "Великият Гетсби" и "Гроздовете на гнева", "Братя Карамазови" и "На изток от рая". ) Супер идея.
Случайно беше, че прочетох "Стъкленият похлупак" и "Преображението" в близки месеци, но е невероятно попадение.
Совите не са това което са. Нито бръмбарите са бръмбари.

За емпатията, самосъхранението и другия полюс няма да отварям дума.