В момента чета ... 100

Хубаво ме подсети Пете за Фани Флаг, благодаря! 🤗
Преди време прочетох нейната "Пържени зелени домати", помня, че бях писала в темата за нея, след това изгледах и филма по книгата, който също много ми хареса! И не само ми хареса, докосна ме, разчувства ме и даже ме разплака! Ще подхвана и "Чудесата...". Такъв балсам за душата ми трябва и на мен!
В момента чета "Лятна книга" на Туве Янсон и страхотно се забавлявам с приключенията и отношенията на баба - внучка! 🤗
Чета и "Здравей, красавице" - Ан Наполитано, почти съм я преполовила, но въпреки възторжените отзиви, на мен ми е малко тегава, авторката много разхвърляно пише, от тема в тема скача, повърхностна ми е леко, но ще я дочета, да видя какво може да се случи нататък, може пък и да се подобри положението. 😁
А към Кафка никога не съм посягала, даже умишлено не съм. Без да знам как пише и какво засяга в творчеството си, имам чувството че не е моята чаша чай.

Преди много време прочетох "Голем" на Густав Майнрик. Много особена книга за стария еврейски квартал в древна Прага, за мистиката, еврейския фолклор и окултното в него. Градът не е просто фон , а жив демоничен герой със своите тайни, къщи и тесни улици. Текстът е наситен с кабалистични символи и тайни учения. Действието непрекъснато се люшка между реалност и халюцинация, изграждайки тежък задушен и призрачен свят. Ще се въздържа от преразказ на сюжета , за да не отнема удоволствието на четящите.
 Относно Кафка в гимназията ( толкова отдавна вече , уви) прочетох разказите му и романите му ""Америка" , "Процесът " и " Замъкът ".  Ами , описват се все кошмарни ситуации, които са бюрократични, и напълно лишени от логика. Показва се безсилието, изолацията и абсурда на малкия човек пред лицето на невидими гигантски сили. Героите са заклещени в лабиринти от правила, закони и коридори, които нямат  край и смисъл. Кафка пише с хладен и сух език , което прави ужаса и фантастичните събития (като превръщането в насекомо ) да изглеждат  плашещо реални. Институциите, които описва - съд, замък и други , са недостъпни , жестоки и съдят човека , без той да знае вината си. Човекът винаги е чужденец, липсва истинска връзка между  хората, семейството  и обществото.
Ако трябва да се сравняват двамата автори и двамата пишат за Прага горе долу по едно и също време. Майнрик пише за окултното и мистично събуждане на човека , а Кафка за пълната безизходица и невъзможността на човека да избяга от своя кошмар.

Дез внимавай с Кафка.

Голем Густав Майринк - извинявам се, че не съм написала автора - магически реализъм, не мога да избягам от клишето. Но постоянно имам чувството, че нещо ми се изплъзва от темата и пак се връщам да препрочитам.

От Елиас Канети прочетох за първи път Провинцията на човека - направо като удавник за сламка се хванах за този блестящ стил, сетих се вчера и за Заслепението от него, а днес поръчах всичко негово в Стор.бг / в Хеликон са изчерпани/ - чакам ги с нетърпение.

Голяма жена съм, но благодаря за предупреждението.

Не знам колко житейски опит има един гимназист за да види какво се крие зад "Метаморфозата".
За по-добро разбиране препоръчвам прочит заедно със "Стъкления похлупак" на Силвия Плат, която е в голямата си част автобиографична. Когато читателят чуе воплите на майка и, ще направи паралел със същия изблик на Грете.
Това не е спойлер.

Нямам поносимост към клинични, псевдо-интелектуални литературни анализи които някой някъде е прочел, и после повтаря до посиняване. Тези автори са универсално човешки и режат дълбоко, не са бездушна лексикална гимнастика.

Апропо, тази година научих за съчетаването на книги (book pairing), и много ме грабна. (Книжно чифтосване звучи комично).
2 книги се комбинират, с цел по-силно преживяване. (1984 и "Прекрасния нов свят",  "Великият Гетсби" и "Гроздовете на гнева", "Братя Карамазови" и "На изток от рая". ) Супер идея.
Случайно беше, че прочетох "Стъкленият похлупак" и "Преображението" в близки месеци, но е невероятно попадение.
Совите не са това което са. Нито бръмбарите са бръмбари.

За емпатията, самосъхранението и другия полюс няма да отварям дума.

Как точно ги съчетават? Издават по две книги в един том?

Chubby, 🤗
He са в един том, просто си ги четеш една след друга, в двойка.

Слагам "Голем"  на Густав Майринк в списъка за четене, който вече е 550+ книги! Трябва ми стратегия.

Като супер серия във фитнеса

Интересен феномен, не се бях замисляла.

Ребека Ярос – „Буря от оникс” (2025; кн. Трета от пор. „Емпирий”)
Както и други отбелязват, трилогията за дракони, ездачи, кадети и черни магьосници на Р.Ярос е с юношески оттенък. Но пък, някога – когато Толкин е създавал своята Средна земя, той я е сътворил и чел на децата си. А и не е лошо, мисля, всички обичащи книгите и филмите с могъщите магически създания, да са оставили по нещо от детето в себе си. Понеже – по-лесно и приемливо е не възрастен днес, а дете – ако види дракон – да посегне към него и да го попита дали може да му стане ездач…
Отзива разположих в темата за приказките. Определено не съжалявам за прочита. "Алхимизирани" е на по-високо ниво от това роментъзи на Ярос. Но..., пусти дракони, обичам ги.

https://bg-mam.ma/p/1759740/51425497

Довършвам втората от малката серия на Н.Демил за адвоката Джон и "Златния бряг". Ще доложа като я приключа. Нещо бавно я чета: хем си е хубава и с много нетрадиционен хумор (Джон е голяма шушумига), хем имам моменти, когато след някоя страница просто спирам и имам нужда да го "махна" от мислите си.

Густав Майнрик е много интересен автор, от него съм чела "Валпургиева нощ". Слагам в скрит текст отзива си от Goodreads /няма спойлери/.

В момента чета "Добруджанският феникс" от Стефка Станчева /форумска размяна с Rayna13 /. Това е дебютният ѝ исторически роман, в който разказва за живота и личността на Яни Хаджиянев - Калиакренски - виден добруджански журналист, писател и общественик. Книгата е част от трилогията "Благословена земя", посветена на драматичните превратности в историята на Добруджа от първата половина на XX век. Интересна ми е, защото научавам подробности за исторически събития, за които съм имала само повъхностни познания.

BBeLLa, и аз наскоро (пре)прочетох "Лятна книга" на Туве Янсон. Прелестна е!

Без желание на влизам в терминологични спорове и единствено с намерение да е от полза от съфорумците -- пък нека всеки после преценява и решава кой е крив и кой е прав, дали коректните класификации са от някакво значение и каква е вредата от неточните такива -- ще отбележа, че определянето на "Голем" като магически реализъм е анахронизъм (в най-добрия случай) и колосална грешка при категоризацията (в по-лошия). Романът принадлежи към най-вече към германския експресионизъм и модернизма от периода на и след Първата световна война. Готическият и фантастическия мотив са несъмнено значим, но все пак допълнителен елемент.
В "класическия" магически реализъм от Латинска Америка -- Маркес, Исабел Алиенде --- или пък у Итало Калвино, "Tенекиеният барабан" на Гюнтер Грас или "Среднощни деца" на Рушди -- свръхестествените и фантастически събития се приемат като обичайна и дори банална част от ежедневието. Никой не се учудва, ако мъртвец започне да говори или пък някой се зарее из въздуха. Стилът на повествованието е стъпил на земята, обективен и достоверен.
За сравнение: при Майнрик свръхествественото е източник на ужас, тревожност и екзистенциален шок. Разказът тече несвързано, като халюцинация и подобно на кошмар. Разказвачът не знае вече кое е действително и кое не, а оттам и не знае вече кой е той самият -- класическата "загуба на идентичност" характерна за модернизма. Подобно на него, ние като читатели губим ориентир и почва под краката си -- не знаем кое наистина се е случило и кое е съновидение: изправени сме пред ненадежден, бълнуващ разказвач загубил връзка с реалността.
С други думи няма много общо с "обективния" и "спокоен" свят на магическия реализъм, където чудесата и необичайното се приемат за нещо естествено, а ние като читатели сме уверени в действителността на развиващите се действия (които при други обстоятелства бихме определили най-малкото като необикновени).
 
За съфорумците може би ще е интересно да проследят и влиянието върху българските автори от 20-те години: например разказите в "Дамата с ренгеновите очи" на Светослав Минков или "Диаболични повести и разкази" на Владимир Полянов -- за заинтригуваните: има ги в Читанката.

Ариел много правилен преглед на нещата.

"Дамата с ренгеновите очи" на Светослав Минков - четох я и нея, но от бг фантастите Светослав Славчев е моят безспорен фаворит - най-интересната бг фантастика, която съм чела.

Тъй като не мога да намеря втората книга от тетралогията на Юкио Мишима "Галопиращи коне " , ще се завърна към европейската проза . Започвам "Шестдесет разказа " на Дино Будзати. След изчитането им ще дам мнение.

"Дамата с рентгеновите очи"..., ех. Имах някога учителка по литература, която казваше, че точно "тя", ала и творчеството на фантаста Св.Славчев (но не инспектор Стрезов от "Космос") могат да се четат от интелигентен западняк и няма да го разочароват...

Нелсън Демил - "Скъпи Джон" (2008, у нас 2009; продължение на "Златният бряг" - писана точно 10 г. след първата и с действие, развиващо се 10 години след онова там "на брега")
Препоръчвам. (Най-добре да се почне с първата, разбира се.)

В момента за екран все още избирам между "Стъкления човек" на Де ла Моте и "Спи спокойно" на Рослунд (ако не се окаже, че съм я минал преди 4-5 г.). На хартия съм с круширалия земен звездолет на враждебна планета, където са оцелели едва 30-тина души без технологиите от кораба. А вече дори от тях някои са измрели, но пък са се родили и деца. Живеят в "Селцето" на Кир Буличов. Нищо "архи-соц" не ме е подразнило до сега (а първоначалния вариант, "Проходът" излиза преди 1983 г.). Може би е леко по-към младежка аудитория. Но "сблъсъкът на цивилизации" е песимистично реален: старите от поселението знаят, че сме строили космически кораби, като в момента там, в ежедневието им даже не са "открили" колелото. А младите се учат да живеят във враждебната гора и се превръщат в диваци.

Впечетлих се от ревюто и я поръчах - Нелсън Демил - "Скъпи Джон"  - звучи интересно.

Chuby - хубаво е да започнеш от първата (само две са) - ето ти я готова от читанката: