В момента чета ... 100

Аз изслушах "Архипелагът на забравените" на Никола Бьогле и мога да кажа, че този автор не ме разочарова и този път. Много ми хареса книгата и не отстъпва на предишните му. Малко съжалявам, че няма още негови.
Продължавам със "Сделката" на Ел Кенеди. Изслушх 3 часа и ми идва прекалено тийнейджърско четиво, ще я изслушам, но не знам струва ли си да продъължавам с другите й книги. Дайте мнение, моля

Аз съм много разочарована от "Пациент 488", с много зор сложих 2* и повече не съм поглеждала към Бьогле.

Тъкмо преди няколко дни довърших „Заветът на водата“ на Ейбрахам Вергезе и, както и „Да срежеш камъка“, много ми хареса!

Вергезе така е оплел нишките на историята, че когато постепенно започнат да се свързват, на моменти бях истински изненадана. А най-хубавото е, че го прави без усещането за нарочно търсен ефект – всичко някак естествено си идва на мястото.

Толкова увлекателно пише, че за първи път от месеци не ми се искаше да оставя книгата, за да правя каквото и да било друго. А това, при този обем, си е постижение. 😊

Героите, житейските им съдби, семейните отношения – всичко е описано с много човечност и детайл. Хареса ми и че чрез тях Вергезе показва една малко по-различна Индия – не толкова екзотичната Индия, която често срещаме в книгите, а по-интимна и истинска, видяна през дома, семейството, традициите и промените, които идват с времето.

Много ми допадна и преплитането на семейната история с медицината – нещо, което явно е много характерно за Вергезе. Но медицинската страна никога не измества хората и техните истории, а по-скоро ги допълва.

Това е от онези големи семейни саги, в които прекарваш толкова време с героите, че накрая имаш чувството, че не просто си прочел историята им, а си поживял малко с тях.

Определено Ейбрахам Вергезе вече е сред авторите, които ще следя и занапред. След „Да срежеш камъка“ имах високи очаквания към „Заветът на водата“ и за щастие изобщо не останах разочарована.

В момента почнах "Жажда за живот. Биографичен роман за Ван Гог" на Ървинг Стоун. И в сравнение с предишната- не мога да се насладя, защото малко по детински започна книгата, като стил на писане. Но ми я препоръчаха, така че няма да се отказвам.

И аз съм разочарована.
Започнах Медноглавия демон

Изпуснах темата и тепърва ще наваксвам с четенето и, но стогнах до тук и реших и аз да пиша. Много ме дразни и мен това, което правят напоследък издателите. И е масово. Последно ми се случи с друга книга пак на Сиела! Огромен шрифт (добре е за остряващите ми очи, но все пак), много празно бяло пространство и тн. Ужасно разхищение на хартия и въобше не разбирам защо го правят. Единственото ми обяснение е да завишават още повече и без това високите цени. По прионцип избягвам книгите на Сиела съвсем целенасочено, но понякога все се появява нещо, което искам да прочета.

Не е само Сиела - малко по обем произведение се опакова в поне двойно по-дебела книга. Може би целта е да има търговска форма, която ще привлече очите на читателя и пó няма да му се досвиди да плати цената, която така или иначе ще бъде тази или около нея. На Джон Бойн книжлетата от четирилогията са такъв пример, на Клер Киган, издадените поотделно "Малки неща като тези" и "Три светлини". "Коларят на смъртта" от Селма Лагерльоф, "Кайсиево сладко" от Солженицин, където буквално са по 4-5 думи на ред. А "Коприна" от Алехандро Барико води по разхищение на хартия и цели бели листа.
От една страна прави впечатление, от друга, сравнявайки със старите книги с дребен шрифт, блед печат и почти никакво междуредово разстояние, предпочитам разточителството.

Краят на света, какъвто го познаваме: разкази в духа на Стивън Кинг по неговия Сблъсък.
На средата съм и няма разказ, който да ме е разочаровал.