Аз пък не знаех, че Силвия Плат е пишела предимно поезия. Свързвам я единствено с "Стъкленият похлупак".
Виж целия пост
В момента чета ... 100
- Публикувана: 24 юли 2026, 19:12 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2026, 19:01 ч.
# 151
16 авг. 2026, 11:17 ч.
Структура някаква се получава, но краят…
Още от Сляпата Вайша е така: супер идея и накрая нищо. Не отворен край, не край със загадка, не рязък стоп - а едно замазано дъра-бъра нищо.
Това ме разочарова във Времеубежище, иначе страхотна идея (да си изберем минало) добре развита и много актуална в социалните мрежи, където локално точно носталгията по соца и героичното минало взимат превес. Роман за Букър и подобни големи признания
Виж целия пост
Георги Господинов, за жалост, не може да се придържа към структура.
Още от Сляпата Вайша е така: супер идея и накрая нищо. Не отворен край, не край със загадка, не рязък стоп - а едно замазано дъра-бъра нищо.
Това ме разочарова във Времеубежище, иначе страхотна идея (да си изберем минало) добре развита и много актуална в социалните мрежи, където локално точно носталгията по соца и героичното минало взимат превес. Роман за Букър и подобни големи признания
# 152
16 авг. 2026, 11:41 ч.
Времеубежище както писа и Хейзел си е една дъра-бъра, даже не интересно като фантаста в Стартрек, дето сменяше постоянно миналото на своят вид, за да избегне робството наложено от друг вид и вида му винаги загиваше накрая - за това накрая беше принуден да остави миналото на мира.
Сляпата Вайша - Боже Опази! По-безмислен опит за изсмукване на някаква идея от фолклора дето и не го разбира грам ...целият проблем с това писане, дори не е идеята / на който там му пречи героичното минало, носталгията по соца и прочие/ за промяна, а пълната, тотална липса на вдъхновение, няма никаква творческа искра.
Никаква. Мога да чета всичко ако в него диша вдъхновението дори да изгражда постулати, които не одобрявам.
Вдъхновението - онова дошло от отвъдното липсва тотално при Господинов. Това са книги въртяни около една идея, но в тях няма нищо, кухи са.
Съвременен вид на романите писани през соца като например Сина на директора - има идея, но вдъхновение няма и всичко увисва във въздуха.
Виж целия пост
Сляпата Вайша - Боже Опази! По-безмислен опит за изсмукване на някаква идея от фолклора дето и не го разбира грам ...целият проблем с това писане, дори не е идеята / на който там му пречи героичното минало, носталгията по соца и прочие/ за промяна, а пълната, тотална липса на вдъхновение, няма никаква творческа искра.
Никаква. Мога да чета всичко ако в него диша вдъхновението дори да изгражда постулати, които не одобрявам.
Вдъхновението - онова дошло от отвъдното липсва тотално при Господинов. Това са книги въртяни около една идея, но в тях няма нищо, кухи са.
Съвременен вид на романите писани през соца като например Сина на директора - има идея, но вдъхновение няма и всичко увисва във въздуха.
# 153
16 авг. 2026, 16:57 ч.
Това , което при Господинов изглежда като липса на вдъхновение или ясен край, е по - вероятно да е съзнателен стилистичен избор. Някои автори нарочно не предлагат завършени сюжети и готови отговори , а остават читателя сам да довърши историята в съзнанието си. Все пак в литературата има място за всеки вкус - някои харесват автори с развит сюжет, а други такива , които оставят пространство за размисъл.
Виж целия пост
# 154
16 авг. 2026, 17:05 ч.
Аз харесвам разказите му. Мисля, че по-кратката форма му пасва по-добре. Харесвам много и първата половина на „Градинарят и смъртта”, където разказва история, а не залита във фрагментирани мисли.
Може би това му трябва – нечия история, която да разкаже.
Силвия Плат има и разкази – преди години издадоха сборник със събрана нейна проза („Джони Паник и Библията на сънищата”).
Между другото, ще има и екранизация по „Стъкленият похлупак” и Били Айлиш ще е в ролята на главната героиня.
Виж целия пост
Може би това му трябва – нечия история, която да разкаже.
Силвия Плат има и разкази – преди години издадоха сборник със събрана нейна проза („Джони Паник и Библията на сънищата”).
Между другото, ще има и екранизация по „Стъкленият похлупак” и Били Айлиш ще е в ролята на главната героиня.
# 155
16 авг. 2026, 18:57 ч.
Ооо, много харесвам Billie Eilish! Не съм чела книгата, но предполагам, че добре би влязла в образа, защото в много от песни си, а и цялостно, тя има носталгично (или по-скоро меланхолично) и дълбоко излъчване.
Виж целия пост
# 156
16 авг. 2026, 20:15 ч.
Прочетох Дамата с камелиите от Дюма-син и за мен е от онези романи, които не са издържали проверката на времето. Досади ми малко. Изненадах се, че в сюжета е вплетен силен автобиографичен елемент. Не знаех също, че от романа/пиесата е вдъхновена операта Травиата от Верди.
Виж целия пост
# 157
17 авг. 2026, 00:57 ч.
Тъкмо мислех да добавя, че "Травиата" е по романа на Дюма и всъщност от гледна точка на съвременния човек този сюжет се възприема много по-приятно чрез сценичното изкуство, като роман е отегчителен, да.
Виж целия пост
# 158
17 авг. 2026, 16:47 ч.
"Роман за едно престъпление" е подзаглавието от корицата - и се оказва, че е много повече от поредното шведско криминале (трилър не е). Към края вече можеш да включиш в списъка със заподозрените цялото "разказано" семейство, още едно момиче, и още едно - лабилно психически и идеално за целта. А едва 4-5 стр. преди последния ред, се забързах в редовете: добре, де, ясно какво ми казва авторът, ама - все пак - кой е убиецът, де? Научих и нова странност в шведското правосъдие - но тия неща вече не ме изненадват в скандироманите; тия там живеят друг живот, други хора са и да ме прощават - но не от базата на моя български, а от общочовешкия морал и норми бая бих спорил с някой техен Мечо, ако ми падне. Хм, пояснение: често срещаното Бьорн - на български е като "Мечо".
Матиас Едвардсон - Почти нормално семейство (2018; БГ-2019, "Ера"; 454 стр.)
впечатленията ми са в темата за сканди книгите, че да има нещо и там за обсъждане и движение по темата.
https://bg-mam.ma/p/1691778/51451515
Виж целия пост
Матиас Едвардсон - Почти нормално семейство (2018; БГ-2019, "Ера"; 454 стр.)
впечатленията ми са в темата за сканди книгите, че да има нещо и там за обсъждане и движение по темата.
https://bg-mam.ma/p/1691778/51451515
# 159
17 авг. 2026, 17:12 ч.
ЕмБрадър и аз четох ревю за същата и ме заинтригува.
Да, Севера е направо друга планета, в много отношения. Помня любимата си поредица с Варг Веум, от там почнах да си падам по скандинавски кримки, абе много добре им се получава.
Но това са хора от друга планета, на мен също понякога ми е много трудно да ги разбера.
Тази книга ми е в листа за четене.
Виж целия пост
Да, Севера е направо друга планета, в много отношения. Помня любимата си поредица с Варг Веум, от там почнах да си падам по скандинавски кримки, абе много добре им се получава.
Но това са хора от друга планета, на мен също понякога ми е много трудно да ги разбера.
Тази книга ми е в листа за четене.
# 160
17 авг. 2026, 18:40 ч.
През уикенда започнах "Ребека" на Дафни дю Морие, за момента книгата определено създава атмосфера, но историята не ме грабва, така, че да не искам да оставя книгата, мудна е. Въпреки това ще и дам шанс. Подходяща е за четене във влажен, дъждовен есенен следобед.
Виж целия пост
# 161
17 авг. 2026, 18:42 ч.
За мен финалът на "Ребека" беше разочароващ. Разказите на Дафни дьо Мюрие повече ми допаднаха.
Виж целия пост
# 162
17 авг. 2026, 19:01 ч.
"Почти нормално семейство" е повече психологически трилър (това е доста разтегливо понятие вече) със социални елементи. За мен не е криминале. Сравнително скоро четох книгата и, честно казано, в момента не си спомням кой точно беше убиецът. Бих дала 3.5 звезди от 5 в Goodreads. Все пак ми беше интересна за четене.
Чета "Да бди над нея" на Жан-Батист Андреа. Замисълът е интересен. В основата е историята за живота на един талантлив скулптур израстващ в труден момент в Европа, който се преплита по някакъв начин с едно от най-аристократичните семейства. Дори до средата не съм стигнала и все още не знам какво мисля за образа на Виола. Има размисли за изкуството. Аз не съм познавач на изкуство и особено на скулптура, но подозирам, че за истински ценител тези размисли ще са малко повърхностни.
В книгата има сюжет, но сюжетът не е движещата сила. По-скоро е съзерцателен роман. Не съм чела много модерни френски автори и ми е трудно да разбера дали този стил е типичен за тях. (Сещам се за Валери Перен, която аз не харесах особено, но по други причини.)
Виж целия пост
Чета "Да бди над нея" на Жан-Батист Андреа. Замисълът е интересен. В основата е историята за живота на един талантлив скулптур израстващ в труден момент в Европа, който се преплита по някакъв начин с едно от най-аристократичните семейства. Дори до средата не съм стигнала и все още не знам какво мисля за образа на Виола. Има размисли за изкуството. Аз не съм познавач на изкуство и особено на скулптура, но подозирам, че за истински ценител тези размисли ще са малко повърхностни.
В книгата има сюжет, но сюжетът не е движещата сила. По-скоро е съзерцателен роман. Не съм чела много модерни френски автори и ми е трудно да разбера дали този стил е типичен за тях. (Сещам се за Валери Перен, която аз не харесах особено, но по други причини.)
Препоръчани теми