В момента чета ... 100

  • 26 332
  • 363
# 345
Dez, на български ли поръчахте "Има реки в небето"? И ако "да", откъде?
На английски я поръчах. Не е ли преведена още на български? Не живея в България и затова нямам поглед.
"Любов" въпреки че ми е любима, не може да се вреди в Топ 10 също. Личната ми класация е циментирана от 2007. Тогава "Майстора и Маргарита" с гръм и трясък влезе на първо място, детронирайки първенеца от 1993. Личния ми Топ беше затворен 1995-6 със "Шогун".

Задължително ще посетя Коня в Турция, където са музея и гроба на Руми. На челно място в списъка ми е.
Виж целия пост
# 346
"Има реки в небето" я няма на български все още. Мога да попитам Егмонт дали смятат да я издават и кога, но не мога да гарантирам, че ще получа отговор. Имало е немалко случаи, в които на мои запитвания не съм получавала никакъв такъв. По принцип към Шафак има голям интерес и затова ми е странно, че толкова се бави тази книга.
Dez, чакам мнение за "Мечът на Кайген" на М. Л. Уанг. Имам я от известно време, но първо искам да почна с "Кръв над светъл пристан". Не бързам, че предобрих с фентъзито и искам да си почина малко от жанра.
Виж целия пост
# 347
Не е преведена, няма я дори на предварителна поръчка, така че сигурно няма да е тази година.
Ооо, ще съм благодарна, ако попитате!
Скрит текст:
Aко е по правилата на темата, ще ми е интересно участниците да дадат своята лична класация "Топ 10" (на мен ми се получи "Топ 10+"). Видях, че има отделна тема, иначе бих направила. Ето я моята:
1. "Любов" - Елиф Шафак;
2. "Хиляда сияйни слънца" - Халед Хосейни;
3. "Ловецът на хвърчила" - Халед Хосейни;
4. "Животът пред теб" - Ромен Гари;
5. "Цветя за Алджърнън" - Даниел Кийс;
6. "Моята орис" и "Бащата на другия" - Паринуш Сании;
7. "Аз преди теб" - Джоджо Мойс;
8. "Баба праща поздрави и се извинява" и "Човек на име Уве" - Фредрик Бакман;
9. "Оскар и розовата дама" - Ерик-Еманюел Шмит;
10. "Крадецът на книги" - Маркъс Зюсак;
Прекалявам, но продължавам: "10 минути и 38 секунди в този странен свят" и почти всички книги на Елиф Шафак; "Вината в нашите звезди"; "Перлата, която се освободи от своята черупка"; "Таралежите излизат през нощта", "Стъклени съдби"; "Зулали".
Виж целия пост
# 348
"Животът пред теб"  Ромен Гари, странно е написана, не знам, може би от превода или просто стила на автора е такъв. Нищо друго не съм чела от него и не съм запозната с начина му на писане, но съм в началото и няма да давам заключения дали ми харесва.
Виж целия пост
# 349
Чета "Око" на Мария Касимова - Моасе. Романът е доста обемен - близо 700 страници. До голяма степен продължава сюжетната линия от "Балканска рапсодия", обогатена и развита с историите на наследниците на Миа/Мириам. Харесвам авторката, ще изчакам да стигна до края, за да споделя мнение.
Виж целия пост
# 350
Пробвах да чета Калуня-каля, но се отказвам още преди стотната страница.
Бях с настройката да чета нещо зашеметяващо и отчитах като огромен пропуск, че не съм чела книгата. Сравнението с Железният светилник допълнително ми намаза ските…
Въпреки факта, че романът е публикуван през 1988 г., не мога да оправдая трудния стил на писане и безбройните турцизми, които спъват на всеки ред/параграф. Дори не разбирам цели изречения, толкова тромаво се върви по текста.
Отделно, въобще не ми се чете за някакъв вмирисан на ракия дивак с неконтролиран нагон, който чорбаджийства над овце, овчари и башибозуци.
Виж целия пост
# 351
Цитат
Отделно, въобще не ми се чете за някакъв вмирисан на ракия дивак с неконтролиран нагон, който чорбаджийства над овце, овчари и башибозуци.

И аз не я бях чела и специално заради този коментар я почнах. Много искам да разбера как се чорбаджийства над башибозук.
Виж целия пост
# 352
Аз изслушах "Пакета" на Фитцек и ми се затвърди мнението, че вече съм тотален фен на автора. След него минавам на "Верити" на Хувър, избрах я само, защото ще излиза филм и искам да прочета книгата преди това.
Виж целия пост
# 353
Продължавам с Ние, удавниците от Карстен Йенсен, а после нямам търпение за Изола от Алегра Гудман, която ми звучи много обещаващо.
Виж целия пост
# 354
Продължавам с Ние, удавниците от Карстен Йенсен, а после нямам търпение за Изола от Алегра Гудман, която ми звучи много обещаващо.

"Ние, удавниците" е книгата, която съм започвала най-много пъти... И все стигам до някъде и я зарязвам. Поне три пъти така...
Ще очаквам да пишеш за нея, Аня, както и за "Изола" - и тя чака своя ред в непрочетената купчинка.
Виж целия пост
# 355
"Ние, удавниците" я прочетох с интерес, но не е точно моето четиво. Но ММ я хареса много. Той има един лаф - книга за момченца.
Относно Фитцек -вероятно повече няма да посегна към негова книга. Четох "Пасажер 23" и "Терапията".
Виж целия пост
# 356
Аз изслушах "Пакета" на Фитцек и ми се затвърди мнението, че вече съм тотален фен на автора. След него минавам на "Верити" на Хувър, избрах я само, защото ще излиза филм и искам да прочета книгата преди това.

Пакета става горе-долу, но не е на нивото дори на Мери Хигинс Кларк.
Верити си е направо чиста кражба от Кинг и Романът на Лизи.

Продължавам с Калуня-Каля от вчера вечерта я почнах и не мога да я спра - страшно ми е интересна. Аз проблем с турцизмите и всякаквите диалекти нямам, но наистина е добре да се издаде с обяснения към тях. Много хора, особено по новото поколение няма да я разберат.
Виж целия пост
# 357
Аз прочетох "Изола" наскоро и на мен ми хареса. Написана е по истинската история на френска благородничка.
Виж целия пост
# 358
Прочетох и аз ревюто на Изола и се впечатлих и я поръчах. Дано да не е някаква блудкава история, очаквам нещо тип Граф Монте Кристо най-малко, ако може с вкус и на Брулени хълмове.
Виж целия пост
# 359
Както обещах: върнах се при компютъра си и отбелязвам пък вече върнатите 2 томчета (беше ми чудесно с тях; вече съм почнал третия ми Дамхауг - Подпалвачът)

Втората му книга (отзивът ми) можете да намерите в темата за сканди-книгите; ТУК: https://bg-mam.ma/p/1691778/51565847

А сега... да навлезем в рая на ада на земята: Амазония в началото на миналия век.
Дейвид Гран – Изгубеният град Z (2005; Колибри 2017)
Най-напред мъничко за автора:
За читатели, които не се подсещат за него, сега ще дам „нишан”: по самата книга е филмът с участието на Робърт Патинсън и Сиена Милър (2016). Изследовател Пърси Фосет, полковник Фосет, е реалния повод за „Изгубения свят” на Конан Дойл. Гран отново предизвиква общественото мнение , когато през 2017 г. е издадена книгата му „Убийците на цветната луна“, в която описва убийствата на индианците Осейдж. За филма (Скорсезе, 2023) – знаете. Последното от него у нас: „Пътешествието на „Уейджър“, изд. Сиела, София (2024).

Имах късмета да прочета книгата за избиваните индианци в годината, когато започнаха снимките на филма. И ако „Цветната Луна” ми дойде като документален роман, сега мистерията с изчезналия Пърси Фосет е по-скоро нещо като романизован пътепис с много приключенски тонове. И по тази има игрален филм, а парчета от пъзела се намират и в „животоописанието” на Индиана Джоунс. Струва си! Без такива хора щяхме все още да се кланяме пред рисувани с въглен – или издигнати като колони – кумири. Ако пък вече сме прегърнали Библията – да ги громим с Божието име (позовавайки се на което една клерикална каста е погубила повече хора, отколкото са загинали през войните).
Скрит текст:
Отбелязвам (отново) близо 10-годишното закъснение за появата на книгата у нас. Издателите са странна пасмина, но откак социализЪмът с плановите тиражи си замина, и на тях не им е лесно. Допълвам само, че Беър Грилс взеха да го превеждат съвсем навреме. Е, в амазонската джунгла умираш бавно, няма нужда да те трепе Мамник, затова и ги превеждат бавно.
Документалната история на пионерите в Амазония е като да четеш компилация от Емилио Салгари, Жул Верн, Майн Рид с щипка Кастанеда (по-скоро за мен: Сесар Калво), ако се съобразя с моята възраст и книгите/годините, с които съм пътешествал в непознати земи. Ала действително е някакъв вид компилация – документалистика, интервюта и срещи с потомци и съратници, исторически репризи за времето и социалните измерения на онези земи и народи, предположения, кримизагадка кой кого кога и защо (и дали?); ровене в архиви и Кралски дружества, четене на изрезки от стари вестници… „Книжлето” е малко – а интригата огромна. Вариантът за отговор всеки може да си избере сам, повечето следи водят към убийство от нецивилизовани индианци – ситуация от първите 20-тина години на миналия век, която въобще не е събитие. Тъжно, на моменти задъхващо и пак тъжно. Най-вече, понеже вероятно град Z не съществува. Поне такъв, какъв го е мечтал и в какъвто е вярвал полковник Фосет. Но и още по-загадъчно, доколкото към края на книгата става ясно, че цивилизация и градове в Амазония е имало (между 5-и 7-и век, немислимо?!), а в някои изследвани артефакти времето назад отива към 10 хил. години, което вече си е отвсякъде ерес за ортодоксалната наука и богоизбраните учЕни. И малко модерна конспирация даже – Фосет е слязъл под земята, където обитават други същества.
Чудесно четиво за любопитни диванни пътешественици.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия