В момента чета ... 100

Приключих разказите на Мирослав Пенков На изток от Запада, два от тях хептен нямаха край, нито затворен, нито отворен, но това не пречеше на ефекта. Много умел разказвач.

Започнах Спомени отпреди и след Освобождението на Никола Лазарков, но както вървеше интересно, на някои места се изброяват на библейски принцип монотонно разни сгради, имоти, поля и повтарящи се битови придобивки и увлекателната история се превръща във функционална документалистика.

Зарязвам "Бруклин" и въобще Тойбин, не ми допада хич.
"Всички погубени места" може ли да се чете самостоятелно, или трябва първо да се прочете "Момчето с раираната пижама"?

Независимо че са свързани, доколкото разбрах, може да се четат отделно. Аз още не съм ги чела, но и имам само "Всички погубени места". Май има екранизация на "Момчето с раираната пижама".

Времево Момчето с раираната пижама е първа история. Добре е да се започне с нея.

На мен Книга на безименната акушерка ми дойде малко хаотична.
А в частта с обясненията за любовната игра между мормона и жена му, вече ми дойде в повече.

Чета "Къща без прозорци" на Надя Хашими. Харесва ми авторката и това е втората нейна творба, която чета с удоволствие.

И аз много харесвам книгите ѝ. Само "Къща без прозорци" не съм чела - може да споделите отзив. Много харесвам "Перлата, която се освободи от черупката си". И "Когато луната снизхожда" ми хареса почти до края, но финалните части ми развалиха усещането за книгата. Ако подобен тип коментар е спойлер , кажете, за да го сложа в спойлер или да го изтрия.

Днес приключих “Алексис Зорбас” и започнах “Христос отново разпнат”, не знам къде съм била досега, че не съм оценила великия талант на Казандзакис…Невероятен разказвач!

Тази си я набелязах от "Нощ на литературата", беше избрана да представи Швейцария.
Прочетох "Око" от Мария Касимова-Моасе и на мен лично много, много ми хареса. Предполагам, че е така, защото нейното писане ми въздейства и не просто чета книгата, а съпреживявам историите заедно с героите, така че за мен имаше пречистващ и дори терапевтичен ефект и това, което в крайна сметка ще ми остане като извод е, че колкото и да са различни съдбите ни, страшно много си приличаме - трудностите неминуемо идват в живота на всеки, а реакциите ни са предвидими, всички търпим загуби и неправда и ни боли еднакво, грешим и предаваме, но също така се изправяме и прощаваме, а после продължаваме напред. Освен личните истории, духът от съответните исторически епизоди насища преживяването, а атмосферата на Бургас е предадена толкова живо, че пресичайки площада пред църквата "Св.Св. Кирил и Методий" имах чувството, че Мириам ей сега ще изскочи от пекарната, някога намирала се точно там, за да нахрани гълъбите.
След нея "Приказките на г-н Кабода" от Елена Алексиева - тя е философски поглед за това как успяваме да преживеем травмата от загубата. Написана е с много фин усет към езика и човешката душа и се налага мъничко да мислиш, докато четеш, за да свържеш всички пътечки в обща посока. Много е хубава и на нея също давам 5 звезди.
Сега чета "Чистка" от Софи Оксанен и това е най-добрата книга, която съм отваряла напоследък - жестока във всеки смисъл на думата. Съдбата Естония през войната и след това е разказана чрез съдбите на няколко жени, свързани с кръвна връзка, но и с вражда и дългогодишна омраза.
Тази авторка е описвана като явление в литературата и е мой пропуск, че я откривам чак сега. Вниманието ми към нея беше провокирано от отзиви в съседната тема.

И аз съм набелязала "Око", благодаря за отзива.
"Чистка" ми е в списъка от години, но така и не стигам до нея, трябва да я побутна по-напред.

Аз продължавам бавно и славно с "Евангелие на отровното дърво", с всяка страница става все по-завладяваща. Много теми, много въпроси за размисъл - колониализма, религията, убеждението, че ти знаеш най-добре и си прав, нежеланието да разбереш другите, техните вярвания, техния език, мястото на жените.

Продължавам и "Записки от шато Лакрот", основно докато се занимавам с разни битови дейности като чистене, гладене и т.н. Появата на леля Дочка успя да раздвижи малко нещата

На мен леля Дочка ми е любим образ, и двете части на Шато Лакрот са ми много смешни, но втората повече.

Д-р Леон Виндшайд - "Чувствай се по-добре"

Аз чета "Вълшебника" на Колъм Тойбин (засега съм в началото, ще пиша отзив като я завърша) и слушам "Майките" на Теодора Димова (тази книга ми беше попаднала в неподходящ момент преди години, но сега я гледам от съвсем различен ъгъл и съм силно впечатлена от нея, доста силна книга).

"Майките" на Т.Димова остана за мен една много противна книга. Отблъскваща направо!
Казуо Ишигуро ме впечатли доста с "Остатъкът на деня", затова взех и втора негова книга "Не ме оставяй". Дано преводът да е също толкова добър.

Мен много ме впечатлиха "Клара и слънцето" и "Никога не ме оставяй". "Остатъкът от деня" не съм я чела и ме чака на рафта. "Око" също ме чака и нямам търпение вече, сигурна съм, че ще ми хареса. Но първо трябва да си прочета "библиотечните" книги.