В момента чета ... 100

Ако ти е харесала "Балканска рапсодия", "Око" няма как да не ти хареса също, историята на Мириам ще я прочетеш пак, но разказана от друга гледна точка, а освен нея и развитието на фамилията до днешни дни. Това, че книгата е 700 страници няма никакво значение, защото се чете много бързо и неусетно.
ПП: тъкмо видях във ФБ, че е книга на месеца в Ориндж и е с 20% намаление.

И аз започвам Тео от Голдън, дано да ми хареса. Ще я чета вкъщи, тая тухла няма носене. Ненужно голям шрифт и бели полета....

Имам "Балканска рапсодия" от доста време, трябва да я намеря и да я прочета след вашите отзиви. "Тео от Голдън" също ме чака (малко обема ме плаши).
Довърших снощи "Един по един"  на Крис Картър - дадох 4* само защото се оказа, че някога съм я чела и се досещах за част от нещата. Иначе великолепен Картър!
Започвам" Свободна " на Леа Ипи - Албания през 90те - абсолютно непозната история за мен. Дано ми хареса!

Аз я четох електронна и някак не усетих големината. Но толкова е приятен стила, че се чете неусетно.

Еха,супер. Много се е разписал този човек 😊 ще я дебна за намаление покрай 1 ноември.

Тъкмо завърших "Фрида Кало и цветовете на живота" от Каролине Бернард.
Много ми хареса.
Признавам си, че не познавах в такива детайли живота на художничката. Оказа се, че е имала невероетно интересен живот, макар и нелек.

Дочетох „Шпионският бряг“. Препоръчвам я на любителите на шпионските трилъри и на търсещите на четиво за разпускане. Историята е динамична и увлича. Има от всичко в умерена степен – и насилие, и шпионски тактики, и дори романтика. Все пак авторката е жена.
А най-много ми харесаха бележките в края, че наистина в Мейн има градче, в което живеят доста бивши агенти на ЦРУ след пенсионирането си...

Прочетох ""Индрише" на Хапсали. Видях, че има доста добри ревюта. Може би не съм разбрала замисъла. Рекламирана е като полифоничен роман, но тук има множество гледни точки до голяма степен обособени като разкази. Много малко ги свързва и то не по убедителен начин. Богатият но някога беден Беноа, дебелата Лили, загорялата Йоана--това не са мои определения, но така са представени като щрихи (през очите на други герои също) защото няма и начин да се градят образи в този формат.

Ще продължа с колекцията с готическа тематика. Повече в настроение съм за това.

Майчинството ми приключи и два месеца не се добрах до книга 🤣
Прочетох "Перфектният развод" - Дженива Роуз
*снимката е от инстаграм

Тази част от историята е блудкава, прекалено "нагласена", хубаво е че се чете бързо и не ти губи прекалено от времето.

Най-напред да се отчета за снощи: дойдоха повечето от тези, дето трябваше... и да им благодаря, че в неделята избраха и "Цветя от края на 80-те".   Гости ми бяха Кольо Гилъна и Адри от ЕрМалък - понеже и те са вече мемоаристи на 2-то БГ рок поколение. И Гери Райжекова ("Невидимият рок"), дори цялото семейство на "Мис Гори Бел" - "момичето на телефоните" от Музикалната кутия от началото на 90-те. Плюс бивша зам.министърка на културата - като приятелка и четяща фенка. Благодаря, че бяхме заедно.

И читателски съвет/мнение да не подхващате "Наричай ме ловец" - Джим Шоки (2023; 2024-Бард). Не ми се беше случвало да чета едни 450 стр. цял месец...
Фабула - световна конспирация. Сюжет - две приятелки пътуват насам-натам из Америка и Канада, водени от напътствия в писма от таен "ловец", член-вербуван от злия още по-таен шеф на лошите. Те, всъщност, крадат произведения на изкуството - ала такива, които 9/10 от народонаселението и колекционерите не подозират, че съществуват. Като "Капанът за души", примерно. Заради "дейността" си не си поплюват и убийствата са като забърсване на трохи от маса. Двете момичета са уж журналистки, ала за всяко лице/събитие/случка - които оня им подава в писмата, ровят в интернет - понеже искат да се уверят, а и се оказва, че нищичко не знаят (а там авторът ни забълбуква с истински реални такива). Тия писаници в полето за търсене в Гугъл са болднати в книгата - както и повечето от отговорите. Беше ми обидно като средно грамотен читател заради простотията на героините.
Нищо кой знае какво не се случва. Пътуване с бял мерцедес, убийства, злодей в тъмна стая - раздаващ заповеди на слугите без лица (в тъмното). В началото е мъничко по-интересно - докато пишещия писма е малко момче и се оказва, че има дарбата да разпознава истински неща от фалшиви.
Лично аз продължих четенето до края като авто-експеримент дали ще удържа. Не казвам, че съжалявам само от гордост да не се окаже, че съм бил по-голям идиот от героините и автора. Да речем, че съградих някакви репери, които при друга подобна книга, биха ми включили алармата тутакси.

Преполових "Тео от Голдън", но нещо..... не ме увлича. Някак не мога да го почувствам. Може би заради постоянното вмъкване на нови и нови герои за по 1 глава, т.е. малко като разкази. Чак след страница 300 започват леко-полеко да се обединяват. Може би като я довърша ще си променя мнението. Все пак не е толкова зле, щом смятам да я довърша.

И аз чета "Тео от Голдън" и наблюденията ми са същите. Очаквах топла човешка история, но засега не се оправдават очакванията ми. Идват ми като нахвърляни разкази, без обединяващ замисъл. Щом казваш, че след 300 страници има някакво обединение, ще взема да я понапъна, че обмислях да я зарязвам.

Ами има някакви наченки, а и съм я преполовила така или иначе.
После ще започна някой от любимите ми триълри/крими за "оправяне на вкуса".

И аз чета “Тео от Голдън”… от август месец 😁 Прочетох няколко други книги междувременно, нещо не мога да го захапя този Тео. Сега съм решила да не започвам друго докато не напредна малко, за да реша ще го дочитам ли или не.

Изобщо не се разбрах с Тео аз и го оставих. Абсолютно разбирам какво му харесват хората, но на мен ми действаше все едно ми казат в прав текст - тук сега много човешка история четеш; виж сега каква надежда и какво човеколюбие показваме ... Не знам как точно да го опиша, но все едно не ги усещах тези неща, а разбирах, че ми казват, че трябва да ги усетя.
Не се получи при мен.