В момента чета ... 100

  • 40 828
  • 518
# 495
Ще я "скрия" поканата - само заради спестеното така място в поста ми.

Ако не зареждате пуканки (или - възможно е - не си водите записки) за изборните ТВ-студиа в неделята, решите, че ви е интересно и т.н., заповядайте!
(Впрочем, в четвъртък и събота има срещи и отворени дискусии - плюс по един подходящ филм - около темата за Западната и Източната контракултура и бийт-поколението там и по-натук: Керуак и Ерофеев. Всичко е късен сл.обед/привечер. В понеделника - Димитровден - пък е вечерта на Митко Воев и представяне на нова книга и за него. И аз още нямам цялата програма в графичен вид.)
Скрит текст:

Програмата я няма все още и на панела за новата къщичка на "Парадокс", а и далеч не всичко там е вече обзаведено. Такива времена дойдоха - пространството във "Вход Б" се гради вече 6-та година... Но има разпродажба на т.2 на Керуак.
Виж целия пост
# 496
Благодаря, Ем Брадър, и това и събитието за Воев звучат супер!
Виж целия пост
# 497
Още изстрадвам "Трябва да поговорим за Кевин", че много ме затрупват ангажиментите и време за четене имам малко преди да заспя като заклана. Много въпроси се пораждат в мен и чета и препрочитам разни ривюта на книгата и никъде, ама никъде не прочетох и дума за бащата в цялата картинка.
Скрит текст:
Не знам, аз ли нещо не съм наред, но кой друг, ако не бащата играе ключва роля във възпитанието на сина. И недоумявам как такава безхарактерност от страна на бащата, такова заравяне на главата в пясъка пред сериозни сигнални лампи, че с това момче нещо не е никак наред, прехвърляне на цялата отговорност върху майката, неглижиране на сериозни провинения, измиване на ръцете за каквото се сетиш, как нещо такова се счита за нормално. В конкретния случай аз дори си представях тоя баща, точно той като мъж да постави границите, даже ако трябва да го хване ехидния келеш за ушите и да му даде някой урок как да се държи с майка си, как да се държи с хората и ако трябва и наказания да му се наложат. А не да ми се тюхка как щял да се травмира като му се роди сестричка, джентъл таткото, нали. Наистина не разбирам защо масово тълкуванието е, че Ива е лоша майка и това е изворът на всичките проблеми.
Виж целия пост
# 498
Джени, благодаря за споделеното! Отдавна имам книгата и ще я изровя да я предвижа напред.
Виж целия пост
# 499
Жалко за Джо Абъркромби. Ще му дам шанс скоро, дано улучи правилното настроение.
Аз засега (а може би и завинаги) изоставям "Совата" на Самюел Бьорк. В момента нямам нервите да се занимавам с малоумни диалози, кратки изречения и хиперболизирани персонажи.
За оправяване на вкуса съм си взела "Войната на дъщерите" на Кристофър Бюлман и разликата се забелязва веднага. Много добър хумор на автора за пореден път. В днешно време не се срещат много фентъзи книги, които не са част от многотомна поредица и не са 1000+ страници всяка. Чакам с нетърпение Пробук да ни зарадват и с Between two fires, както и последната част от приключенията на Кинч и Галва.
Виж целия пост
# 500

Аз прочетох Пролетният сняг и започвам Златният храм, макар че паралелно беля чушки за зимнина, все едно съм на басейна във Велинград Satisfied
Виж целия пост
# 501
Почвам Хората от платформа #5
на Клеър Пули.
Много е свежа и забавна, макар да изобилства от всички символи на политкоректостта, Клеър Пули умее да се шегува и да внася усещане за лекота и добро настроение. Започвах и "Да остарееш скандално", но усетих, че е почти същата и че с първата книга авторката е изчерпана за мен.
Чета "Когато изчезнаха гълъбите" от Софи Оксанен и след "Чистка" изобщо не мисля, че ще ме разочарова, отново ме грабна с първите страници. Двама дезертьори от Червената армия в навечерието на германската окупация се завръщат в родното си място в Естония, където се надяват да продължат живота си, всеки според собствените си идеи.
Преди това "Часовете" от Майкъл Кънингам - едно изящно бижу, което едновременно разкрива красотата на езика, финото умение за препратки към други сюжети и магията да разкажеш цял един живот, проследявайки един-единствен ден от битието на героя. На мен лично ми хареса много.
Виж целия пост
# 502
Прочетох "Мрак" - Гилиан Флин, хареса ми, държа ме в неведение почти до края, но не е чудо невиждано. Чета си "В служба на злото" - Робърт Галбрейт, с всяка следваща книга все повече ми става любим Корморан Страйк. 🤗
Започвам "Ема" - Джейн Остин, връщане малко към класиката. Определят го като един от най-добрите романи на Остин. Да видим! 😉
Виж целия пост
# 503
"Ема" ми е в списъка за ноември, и си я купих на хартия. 😀 Само тя ми липсваше от довършените книги на Остин, чела съм я само от библиотека.
Чета паралелно последната книга на Шафак и " Between Two Fires" на Бюлман.
Подходих с голям ентусиазъм към "In One Brief Moment....", но не мисля, че ще е сред най-успешните и книги. Бюлман ме повлече и хипнотизира. Сюжетът е абсолютно по мой вкус - средновековие и библейска апокалиптика, богата символика и мистицизъм преплетен с ужас. Само уж да погледна, и ме отнесе. Много силен месец ми е и октомври, доволна съм. Списъкът ми за 2027 расте. 💜
Виж целия пост
# 504
От Остин най-любимата ми е Въздействие, другите ми вървяха малко тегаво.

Много е хубав тоя Златен храм, все едно чета хайку, ама като проза.
Виж целия пост
# 505
Най-любимата на Остин си ми остава "Гордост и предразсъдъци", ведно с екранизацията на BBC с Колин Фърт.
В момента чета "Отприщен гроб", толкова добре обрисува механизма на сектите, че чак ми е болно докато прелиствам страниците.
Виж целия пост
# 506
Има нова книга на Хоровиц!
Виж целия пост
# 507
"Списаревски живот в служба на България" , илюстрована биография за капитан Димитър Списаревски издадена по случай 110 години от рождението му. Много ми беше интересно да чета непознати за мен факти за капитана и пилотите на царство България. Списаревски ми е огромен любимец наред с Левски и Ботев и ми беше любопитно да разглеждам негови непознати фотографии, да науча по-пълни факти за родословието му, за човека Списаревски преди да се превърне в легенда. Защо е бил хем толкова популярен и обичан от другарите си и мразен от началниците си. На някой описания настръхвах, какви хора, какви характери, какви мъже сме имали.
За финал малко отклонение, за мен капитан Списаревски е бил един от най-красивите, смели и харизматични мъже, който са се раждали.
Скрит текст:
Виж целия пост
# 508
Завърших "Бруклин" на Колм Тойбин и "Тео от Голдън" на Алън Леви. Честно си признавам, че се измъчих с "Бруклин" - четох я почти три седмици и на час по лъжичка. Спомените ми от филма са прекрасни, не знам защо така ме натовари тая книга. Дългите глави бяха ужасно досадни. Четеш, четеш и не свършва. Има интересен стил и език на писане, обаче не можах да се разбера. Смятам да прочета и "Лонг Айлънд", но се надявам да не ме мъчи толкова. С такова желание си ги взех и двете от панаира Sad При "Тео от Голдън" нещата бяха различни. Много ми хареса, стилът беше много приятен, лек, увличащ. Темата беше интересна. И очаквах с нетърпение да се разкрие тайната на Тео. Харесва ми идеята, че можем да сме добри, без да разкриваме себе си, без да се изтъкваме, а просто така, невидимо почти да дадем малко доброта на околните. Естествено не очаквах част от края или поне историята, която касае Тео и завършекът й. Имах съмнение каква може да е тайната му, но не очаквах да се разкрие по такъв начин. Определено препоръчвам книгата, по-скоро си е заслужила суперлативите, отколкото не.
Виж целия пост
# 509
Надявам се “Око” след “Балканска рапсодия” да ми хареса също. Трудно е след такава заявка и ми е интересно как се е справила авторката.
“Индрише” на Хапсали успя да задържи вниманието ми.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия