В момента чета ... 100

"Отприщен гроб" ми е любимата от поредицата за Корморан Страйк!

И на мен засега Остава ми да прочета "Жигосаният", планирам я за декември. Точно вчера прочетох, че през декември ще започне и излъчването на екранизацията на "Отприщен гроб". Мисля, че и преди съм споделяла, че кастът на сериала е феноменален, особено този на Страйк и Робин. Та, чакам с нетърпение

На мен ми е удоволствие да чета Клубът. Можеше дори още 200 страници да има. Снощи четох до 2 след полунощ.

С нетърпение очаквам поръчката ми от "Хеликон", където е и "Клубът"

Иначе прочетох "Ударна вълна". Не че е лоша, но не ми хареса толкова, колкото очаквах. Сложих ѝ 3*.
Със сигурност няма да продължа поредицата на Арне Дал.

Започнах новата книга на Мариус Габриел - "Кръвта, която споделяме". Той е майстор на семейните драми и не мисля, че ще има разочарования тук, още повече, че историята е ситуирана в Иран, което прави книгата още по-любопитна за мен. Остава само да се надявам, че я е написал добре

На " Минали години " слагам, не повече от 3. За първи път книга, която много се лансира, не ме грабна, дори накрая едвам я прочетох.
Продължавам със " Забравените в неделя " на Валери Перен.

Онзи ден ходих до Озон и се зарадвах много като видях любимият Перек и преиздаденият му
 Животът, начин на употреба!
Веднага си я купих, страхотен е! Обожавам всичките му книги, повечето ми са издирвани по кашони и вехтошари.
Дано преиздадат всичките му книги.
Ако от Сиела четат тук да знаете, че имаме нужда творчеството на Ж. Перек да се преиздаде.

Животът. Начин на употреба е с изчерпан тираж в Озон / сайта.
А и това издание не е ново - в смисъл преизданието е от 2015 година. Не го намирам налично никъде.
И друго Сиела не издателство, което се е заело да издава Перек мисля.
Например всички други книги издадени след 1990 година са все на различни издателства.
Много трудно открих Спящият човек и то чак след като се запознах с редакторката на Леге Артис и тя ми я изпрати преди няколко години, че и на корична цена.
Последната издадена книга е от издателство Критика и Хуманизъм / което не е много популярно мисля и си е тип бутиково такова. Каквото е и Леге Артис /
 Сиела издава в момента друг тип книги .
 Според мен през 2015 година явно е паднала авторското право на превода и просто затова е преиздадена книгата от Сиела. Няма как да проверя дали е нов превод. Но не мисля.
Ако роднините на писателя или някой печелбар не са се усетили след падане на авторско право на превод някое издателство се усеща и преиздава или откупва правата.
После обявява гръмко за някаква там нам ква редакция и после се оказва е препечатано даже със смешни печатни грешки от предходното издание.
Например мога да посоча Пенелопеида от Севда Костова. Редакция няма. Само някакви нелепи в голямата си част бележки под линия. Като едната дословно е преписана от Уикипедия в онзи момент.
Много харесвам Жорж Перек. Татко постоянно ми говореше за Животът , като бях дете. После я прочетох тук от библиотеката и си закупих от КП старото издание. Защото имам сантимент към него . Не успях да си взема това на татко.
Но пък постът ти ме подсети , че не съм си купила изданието на КХ и ще го търся.
Аз бих се радвала да видя и други книги от Улипо. Не само на Перек.

Жорж Перек и "Животът, начин на употреба" е прекрасна книга, която прочетох благодарение на чуби! Останалите му книги малко смахнати ми се сториха, признавам си.
Продължавам с "Когато бяхме сираци" на Ишигуро. Не ме впечатли както "Остатъкът от деня".

Като гледам как се чете, едва ли някой има интерес да издава писателите от кръга Улипо, тук това изобщо не е познато даже, освен сред някакъв тесен кръг хора.

Въпросът не опира само до интерес. Има хубави издателства . Малки, но те не са така печаливши и е много трудно.
Кой ще ги купи тези книги. Обикновено се издават,ако има спонсориране чрез разни фондации и т.н.
Тези книги няма как да станат Тик Ток сензации

Аз за това съм редовна в Книжният пазар, за съжаление мисля, че има книги, които ще умрат с моето поколение.

Снощи си изтеглих първите две книги на Сатоши Ягисава - "Дни в книжарница «Морисаки»" и "Вечери в книжарница «Морисаки»" и прочетох първата. Кратък, типично японски роман за хората и книгите, в който няма динамика, силни страсти и екшън. Повествованието се носи с изящната простота на течащ ручей, следвайки собствения си ход и посока със собствена скорост... А, както казват братушките, "има три неща в живота, които човек може да съзерцава безкрайно дълго - как гори огън, как тече вода и как някой друг работи" И това обяснява световния успех на автора, който просто описва ежедневието на няколко свои сънародници и начина, по който те възприемат света.

Колибри издават Итало Калвино, а преди време много се обсъждаше точно в тази тема "Аномалията" на Телие, също от Колибри. "Упражнения по стил" на Кьоно периодично се издава от различни издателства и лесно се намира в онлайн книжарниците.

Чела съм всичко това. На Кьоно е издадена и "Зази в метрото"/ имам я и съм я чела/ .

Аномалията съм я чела естествено.
От Калвино съм чела почти всичко. Без Паломар .
Като цяло съм наясно какво е издавано на български език. И дори от кои издателства.

Е, нормално като сте в бранша, но както писах извън кръга на хората посветили се на книгите професионално или дори разни любителски Читанки като мене - малко хора изобщо са чували за въпросните ...
Просто хората след нашето поколение четат все по-малко и по-малко
А щерка ми предпочита да седне и да свири час на пианото, но не и да прочете три страници.
Ако не са разни шарени картинки, красиви рисунки или 3D книги като Алиса.