Седмокласници 2025/2026 – Трето класиране

По първи параграф - със старателни отличници с добра мотивация се работи лесно, те и без учителя ще се справят поне много добре, дори отлично по някои предмети. Иначе по закон (де юре) не е ли работа И на училището (и учителите) да мотивират всички ученици?!? Пак по закон училището/учителите трябва да "извадят" максимума от интелектуалните възможности на децата.
Ясно е, че нито само училището/учителите, нито само семейството могат да създадат мотивация сред по-"лежерните" да ги наречем деца. Но поне аз имам, а и чета за доста примери/случаи на съсипана от конкретни учители мотивация на отделни деца. Заради скучно до безумие преподаване, но и доста случаи на съзнателно фаворизиране на определени деца, съответно мачкане на нехаресваните от учителя ученици. Примери на деца, които по един и същи предмет, но с различни учители, се представят по диаметрално противоположен начин. Или на деца, намразили конкретен предмет заради конкретен учител/и.

По втория параграф - не е задължително децата да са на толкова различно ниво, въпреки голямата разлика в бала. Специално за математиката, ако има деца, които са попаднали случайно в МГ, без афинитет към този предмет и най-вече заради амбиции на родителката, зависи от учителя дали тези "изоставащи" деца ще дръпнат или ще затънат. Добрите учители по математика (за София такива са поне тези в СМГ, имам лични примери и впечатления) успяват да дръпнат напред и нагоре и тези ученици, които не са родени математически гении, решаващи задачи по 12-15 ч. на ден.  При това без да отвратят наваксващите ученици от предмета. Дори в СМГ, където, както се знае, се влиза с особено висок бал, реално математическите "гении" са сигурно 1 от всички паралелки. Останалите деца са в градация надолу спрямо "гениите", но това не значи, че тези деца са тъпи или не са амбициозни. И всички завършват с отлични оценки, влизат с тези отлични оценки във ВУЗ.

Тина явно е с много амбицирано (амбициозно) и старателно дете. И ми се струва, че мненията й са малко крайни.  Най-малкото, защото амбиция не винаги е равнозначно на интелект. С амбиция и старание можеш да придобиеш  знания, но дали можеш и как прилагаш тези знания не винаги зависи от амбицията. Примерно - старателно амбициозно момиче учи право, чете и заучава до откат членове и алинеи. На отделните изпити във ВУЗ се справя отлично, защото са отделни дисциплини, материалът е краен като обем. Но след това, в практиката, ако не може да направи връзката между отделни закони, членове и алинеи, ако в конкретен случай не може да прецени по кой член и алинея е възможно или най-добре да се води дело (примерно), амбицията няма да помогне. Нито наизустяването на правни норми, по номера.
А това за "значима професия, различна от посредствена" направо ме уби. Би ми било интересно да разбера кои професии тя смята запосредствени и кои за значими.
Аз, например, се учудвам на положителното мнениена доста родители за някои популярни паралелки, които тези родители определят като "много интересни". За мен тези паралелки са пълна глупост, абсолютно ненужни. Но не бих тръгнала да споря с тези родители дали има смисъл да се учат тези "професии", щом децата им ги искат. Децата са различни, родителите също са различни.  Реално, знанията от повечето предмети от гимназията си остават, в най-добрия случай, в графата "обща култура".  След това, ако учиш във ВУЗ, тогава вече специализираш в дадена област/сектор. Ако детето учи в ЕГ и след това влезе да учи психология или скандинавистика, познанията по география от гимназията се свеждат до това да може да каже къде точно се намира Скандинавския полуостров. И нищо повече. Няма да трябват нито знанията по химия, нито по биология, нито по физика.
Ако пък тръгне детето да учи медицина, знанията по математика, физика, география са му напълно излишни, освен за обща култура.

Знам, знам, и аз съм от амбициозните родители, които искат най-доброто за детето. Но, първо, от дете до дете, при приблизително еднакъв интелектуален потенциал, характерите и мисленето са съвсем различни. Второ, вече не е като едно време - каквото си учил, това ще работиш. Сега е "пей, сърце!" - сега ти е кеф да учиш „Интегративна биоетика“, пък като се наложи да работиш, ще станеш ПР-ка или ЧР-ка и дали ще те наемат няма да зависи от познанията ти в биоетиката.

Цоп и аз в новата тема! Благодаря и успех на децата, които продължават с класиранията!

Ох, то пък вие, които си готвите децата за емигранти сте ми най-интересни. Селското училище и малкото градче не са нещо лошо, напротив. Особено в малките градчета до големи такива, качеството на живот е доста по-добро от големия град. Не всеки е необходимо да бъде бройлер в една кутийка и да живее на лудница и шум. От друга страна, някой се чувства добре така, за това и светът е шарен. Всеки с амбициите си. Но категорично не смятам, че училището е хубаво ,ако се завършва трудно и детето ако е амбициозно  трябва да му е трудно. Има и умни деца, които постигат целите си с лекота все пак. Отделно, ако за една мама успешно дете е то да учи в топ университет в чужбина и после да се влее в корпоративния свят в чужбина, то не всеки смята, че това е смисъла на живота. Един човек това ще го направи щастлив, а друг ще го накара да му призлее.  А за селското училище, казано с подигравка, малко повече ми идва снобизма. Лошото на селските училища е липсата на среда най-вече, просто няма как след 7 клас да има подбор. За това и в повечето села училищата са до 7 клас, особено такива като нашите в Родопската яка, които са на 5 км от Пловдив. А за посредствените професии, хахаха. Посредствения плочкаджия ( с висше образование,но вади повече като плочкаджия) , ,който познавам, изхранва себе си и семейството си, ходят на почивки в чужбина, децата учат в елитни гимназии ,има няколко апартамента и не му дреме, че някой НR, заседнал в офис,го смята за посредствен. Нека се отнасяме с уважение към всички професии и съдби.

Успех на участниците в 3-то класиране.
Ще ви следя. Класирането, баловете също.

Антиснежи,  и  Вие  обобщавате.  Никой  доброволно не  готви  децата  си  за  емиграция от 6-7  клас, никой не цели  да ги превръща в  затворени в  кутийка  бройлери,   изложени на  много  дразнители  и  шум, никой няма  за  цел да ги  внедри в  корпоративния  свят след  завършването...Избират  си примерно  езикова  с  език, който харесват.  Едни не  понасят немски, за  други  френският  е лигав, за трети испанският не носи  много  позитиви  специално в  Европа,  за  четвърти  тъпченето  12  години  все  с английски  е   скучно..Всеки с мнението  си.  Но    после  в гиманзията  става  горе-долу едно и  също.  Децата коментират, споделят  желания,  планове за  профили и бъдеща реализация,  срещат  се  със  следващи навън бивши ученици на  училището,  чуват  отзиви на нейтив  преподаватели,  ходят на  разни  обемени и  учебни проекти в  съответната  страна  и на база  това,   точно както  с избора на  език  по-рано, решават  накъде  да поемат-  или искат навън,  или  твърдо държат  да си  останат  тук.  Нека  уважавеме  избора и на едните, и на  другите, Родителите не са  водещият  фактор  в  тези избори, всъщност,  значимостта  им  става  голяма,  АКО  детето  реши да  следва  навън,  понеже  подобно решение  зависи от това  дали  родителите  могат  да финансират такъв избор. Някои могат, други не толкова,   затова много деца навън  работят  паралелно  с ученето и  са много  далеч  от  снобарията. Едни  се  връщат  след завършването  си  тук и  се  вливат в нашия  работен  пазар,  други избират  по една или друга  причина  да останат там.  Всякакви случаи има и  обобщенията  също са излишни.

Защото няма да има оцелели на изхода

Благодаря за новата тема!
Успех на смелите решили да продължат с кандидатстването! Няма сила, която да ме убеди, че трето и четвърто класиране трябва да са без пазене на мястото, в което вече си записан. Свободните места за трето се обявяват и едва след това започва отписването на децата, т.е. има такива деца. И така нататък.
Интересно ми е как се разбира предварително на каква среда ще попадне детето, та много родители търсят среда. От опита ми с добро училище до седми клас за дъщеря ми ще кажа следното – за мен и моето дете това училище е ужасно. Обаче, за моя приятелка, на която детето е с година по-малко училището е прекрасно детето е намерило приятели, родителите са задружни и пр. При нас родителите се правят, че не се познават, децата са разделени на групи и определено се мразят. Е, ако търси мнение някой за това училище и за средата в него е много важно дали ще пита мен или моята приятелка.
Същото е в гимназията. Моите най-силни приятелства са именно от гимназията, но мъжът ми и неговите съученици изобщо не контактуват помежду си. И двамата сме били уж в „елитни“ гимназии и с добра среда. Всичко е до късмет.

Две от трите ми деца мечтаеха за такъв профил, но точно в техните години го нямаше...

Успех на всички деца и родители, имащи смелостта да си изтеглят документите и да опитат в 3то класиране, естествено ако има това което детето иска, а не е било прието.
Ние чакаме 4то, в 3то няма това което чакаме...

Миналата година и на четвърто излязоха добри места.
Пенева, браво на амбициозните деца, не се и съмнявам, че и биология може да добавят, плюс и математика няма да ги затрудни.

Не. Защото такава комбинация е по-малко търсена.

Не е не, а е да. И, естествено, че е малко търсена. Няма смисъл от толкова два тежки профила. Човек на 17 години се предполага, че прави разлика между тези два свята, физиката и химията и избира да се задълбае в единия, защото от два стола често се пада на земята

В МГ си е съвсем нормално положението, виж в двете езикови тази година особено при момчетата е погром. Има балове под 340 точки. Аз лично никога не съм виждала подобно нещо. Това са си направо две нива и явно ще е на принципа "който оживее, ще разказва". В МГ ще се оправят, най-високобаловите от английските паралелки ще си останат в А и Б клас и ще допълнят с деца с разнообразен бал. Няма да затънат, другите ще ги издърпат. Даже е по-вероятно някои от "големите" отличници с времето да се измързевелят.

Априлски душ, няма нужда от ирония. Не е въпрос на амбиция, а на интереси. Наистина, такъв профил няма, а не са малко децата, които биха го искали.
Към химията има добавена биология (която изобщо не е малко "тежка"), даже и да не я искат, но е закачена.

Няма ирония,съвсем сериозно говоря.
Вече може да се избира в доста езикови тази комбинация, въпросът е доколко е смислена и доколко е полезна за конкретния човек, накъде се е насочил като бъдеща професия.