Мога да кажа конкретно за Пловдив – не стига, че т.нар. „елитни“ училища тук са изключително малко, но дори и те са по-скоро компромисен вариант и нивото не е толкова високо, колкото се очаква.
Децата, които са свикнали да учат и имат добра мотивация, успяват, но по-скоро благодарение на собствените си усилия, отколкото на самото училище.
Иначе в МГ Пловдив разликата между първия и последния класиран за една и съща паралелка тази година е почти 100 точки, което за мен е абсурдно голяма разлика. ...А как се работи с такъв клас, в който нивото е толкова различно, нямам идея..
По първи параграф - със старателни отличници с добра мотивация се работи лесно, те и без учителя ще се справят поне много добре, дори отлично по някои предмети. Иначе по закон (де юре) не е ли работа И на училището (и учителите) да мотивират всички ученици?!? Пак по закон училището/учителите трябва да "извадят" максимума от интелектуалните възможности на децата.
Ясно е, че нито само училището/учителите, нито само семейството могат да създадат мотивация сред по-"лежерните" да ги наречем деца. Но поне аз имам, а и чета за доста примери/случаи на съсипана от конкретни учители мотивация на отделни деца. Заради скучно до безумие преподаване, но и доста случаи на съзнателно фаворизиране на определени деца, съответно мачкане на нехаресваните от учителя ученици. Примери на деца, които по един и същи предмет, но с различни учители, се представят по диаметрално противоположен начин. Или на деца, намразили конкретен предмет заради конкретен учител/и.
По втория параграф - не е задължително децата да са на толкова различно ниво, въпреки голямата разлика в бала. Специално за математиката, ако има деца, които са попаднали случайно в МГ, без афинитет към този предмет и най-вече заради амбиции на родителката, зависи от учителя дали тези "изоставащи" деца ще дръпнат или ще затънат. Добрите учители по математика (за София такива са поне тези в СМГ, имам лични примери и впечатления) успяват да дръпнат напред и нагоре и тези ученици, които не са родени математически гении, решаващи задачи по 12-15 ч. на ден. При това без да отвратят наваксващите ученици от предмета. Дори в СМГ, където, както се знае, се влиза с особено висок бал, реално математическите "гении" са сигурно 1 от всички паралелки. Останалите деца са в градация надолу спрямо "гениите", но това не значи, че тези деца са тъпи или не са амбициозни. И всички завършват с отлични оценки, влизат с тези отлични оценки във ВУЗ.
Тина явно е с много амбицирано (амбициозно) и старателно дете. И ми се струва, че мненията й са малко крайни. Най-малкото, защото амбиция не винаги е равнозначно на интелект. С амбиция и старание можеш да придобиеш знания, но дали можеш и как прилагаш тези знания не винаги зависи от амбицията. Примерно - старателно амбициозно момиче учи право, чете и заучава до откат членове и алинеи. На отделните изпити във ВУЗ се справя отлично, защото са отделни дисциплини, материалът е краен като обем. Но след това, в практиката, ако не може да направи връзката между отделни закони, членове и алинеи, ако в конкретен случай не може да прецени по кой член и алинея е възможно или най-добре да се води дело (примерно), амбицията няма да помогне. Нито наизустяването на правни норми, по номера.
А това за "значима професия, различна от посредствена" направо ме уби. Би ми било интересно да разбера кои професии тя смята запосредствени и кои за значими.
Аз, например, се учудвам на положителното мнениена доста родители за някои популярни паралелки, които тези родители определят като "много интересни". За мен тези паралелки са пълна глупост, абсолютно ненужни. Но не бих тръгнала да споря с тези родители дали има смисъл да се учат тези "професии", щом децата им ги искат. Децата са различни, родителите също са различни. Реално, знанията от повечето предмети от гимназията си остават, в най-добрия случай, в графата "обща култура". След това, ако учиш във ВУЗ, тогава вече специализираш в дадена област/сектор. Ако детето учи в ЕГ и след това влезе да учи психология или скандинавистика, познанията по география от гимназията се свеждат до това да може да каже къде точно се намира Скандинавския полуостров. И нищо повече. Няма да трябват нито знанията по химия, нито по биология, нито по физика.
Ако пък тръгне детето да учи медицина, знанията по математика, физика, география са му напълно излишни, освен за обща култура.
Знам, знам, и аз съм от амбициозните родители, които искат най-доброто за детето. Но, първо, от дете до дете, при приблизително еднакъв интелектуален потенциал, характерите и мисленето са съвсем различни. Второ, вече не е като едно време - каквото си учил, това ще работиш. Сега е "пей, сърце!" - сега ти е кеф да учиш „Интегративна биоетика“, пък като се наложи да работиш, ще станеш ПР-ка или ЧР-ка и дали ще те наемат няма да зависи от познанията ти в биоетиката.