Седмокласници 2025/2026 – Трето класиране

В интерес на истината, профили имаше и по наше време. Завършила съм АЕГ (не софийска) и помня, че в тогавашния 11 клас (днешен 12-ти) избирахме профили и ни разделяха класовете по тях. Беше само последната година, но пак се фокусирахме върху това, което ще следваме. Тази тенденция не е нова, нито толкова лоша. На мен ми харесва така, а идеални неща никъде няма, най-вече в образованието.
Стана ми любопитно, каква е системата в Германия за горния етап, че сте толкова ужасени от нея?

Санака,   в  частта  с "профилите"  съм  съгласна, бяха  по-скоро като  ИУЧ.  Но не мисля пак, че  всички учеха  всичко до края. Почти  съм сигурна, че  в 12  клас  дъщерите ми не  учеха  химия  в профил математика и информатика.  А на едната  точно  химията й  беше  много необходима  в 1 курс.

jasmin, в най-общ  вид -  разделят  децата  още  от  5 клас на  3 различни потока:  Gymnasium,  Realschule ,  Hauptschule.  Завършването на  всяко от тях те  движи  по определен  коловоз.  Най-лесно, без  препятствия, заложени от системата,  до  ВУЗ може да  стигне  завършващият гимназия и  държал  техните матури  (Абитур).  Но както казах и в  предходния  си пост, това е нещо  тотално неприложимо  тук и никой не би  го копирал като  положителна  чужда практика.  То  си има, обаче,  своите  обяснения на местна  почва  +  основанията  за  сериозна критика,  разбира  се.

Русалка, защото по учебна програма тогава химия се учеше до 11-ти клас. За всички беше така /освен, ако не е профил/. Но дипломите за средно образование включваха 9-12 клас. А сега, ако не си профил химия, в дипломата изобщо няма да имаш вписана оценка и хорариум по химия.

Аха,  това  с 11 клас  съм го забравила за химията, явно не е важало за  физиката.  Понеже нея  си я  учеха и  в 12-ти, без да им е  профил.Иначе  ясно, че   дипломата включваше  9-12 клас.

Колкото  до   копирането на  чуждото,  копираме, да, ама  частично.  Примерно чуждите  системи, с които ни  уеднаквиха,  приемат  при кандидатстване дипломата  от втори  гимназиален етап,  т.е   11 и  12 клас.  Но тяхната  включва и матурите  в  общия  успех.  Нашата не, те  просто  са  вписани, но не са  калкулирани  в крайната оценка.

​Когато от ранна възраст започнем да ги пресоваме в тесни рамки и ранни избори, им отнемаме най-хубавото – правото просто да бъдат ученици и да се търсят.
 В желанието си да "побългарим" чужди модели, сякаш забравяме защо сме ги взели и всъщност не ги приспособяваме към нашата действителност.

Аз си мисля, че сигурно 90% от хората работят нещо, което са учили или са си намерили като свободно работно място. Работят го, защото им плащат за това, мечтите са безплатни, но сиренето е с пари! Малцина (като дял) са тези, които хем работят това, което са мечтали, хем харесват и заплатата. По-голяма част от хората не харесват в по-малка или по-голяма степен това, което работят - на принципа "Няма пълно щастие!". Все с нещо трябва да се примирят. Дори да работят това, което са искали и са учили, пак действителността често се разминава с мечтите. И това е част от жизнените уроци, които получаваме чак, когато реално почнем да работим.

Да, знам, че има изключения - 100% съвпадение между мечти, образование и работа. Но не е чак толкова често срещано.

Санака, мисля, че точно едновремешната система ни беше предимството, когато българи отиваха да работят в чужбина след виШу. Това, което се изтъква като минус на тази система - че нямало задълбочена подготовка само в едно дадено направление, специализация, че преди сме бълвали всичколози, за мен беше най-голямото ни предимство. Когато като "всичколог" си усвоил най-фундаментални части от широката специалност, тогава много по-лесно можеш да специализираш в каквото се наложи или искаш. Ако от самото начало във ВУЗ минаваш бегло основите и след това задълбаваш само в 1 направление, смяната на направлението, ако се наложи (а понякога се налага), е много по-трудна. Точно защото ти липсват общи фундаментални знания в дадена широка област.
Но това са си само мои разсъждения, полза от тях - никаква.
Ето пак да кажа за техникумите едно време - даваха задълбочена и фундаментална, и практическа подготовка. Както биха казали някои съфорумки - най-мотивираните и най-амбициозните продължаваха във ВУЗ, най-често в съответните технически специалности. И обучението във ВУЗ след техникум е било винаги по-лесно - и част от висшата математика вече са минали в техникума, и физика допълнително, и основите на фундаментални инженерни специалности. А тези, по-лежерните, които не са имали възможности (интелектуални или финансови), или не са имали желание, са започвали работа.

Повечето от вас са чували, че Маргарет Тачър е идвала в България като министър на образованието и е посетила 2 английски гимназии (в София и Русе) и техникума по химическа промишленост  в Стара Загора. Точно от техникума е била изключително впечатлена, може би и защото тя самата е завършила химия във ВУЗ.
Ето един линк със снимки от посещението й в техникума в Стара Загора - обърнете внимание какво е написано на дъската - Перманганометрия. Аз нямам представа какво означава това (освен, че произлиза от "перманганат") , най-вероятно само студенти по химия знаят. Т.е. в този техникум са изучавали материал от "хорариума" на един ВУЗ.
https://bunt.bg/margaret-tachar-udivena-ot-balgarskoto-obrazovan … -predi-45-godini/
А за баща ми, завършил Електротехникум "Киров", също съм споменавала. В един момент Киров се отделя от Механотехникума (Сталин), но и двата са били изключително престижни и са давали много сериозни знания по математика, физика и специални технически дисциплини. Сградата на бившия електротехникум "Киров", след отделянето му от Механотехникума (който е на ъгъла на Стамболийски и Опълченска, май АССГ ще се мести от есента там), е на Скобелев, срещу МВР болница, ПЧМГ е там, май.
И най-вече за Механотехникума пускам линк, защото има описание на обучението и имена на предмети и учители просто да видите какво се е учило (не изчерпателно).
https://stara-sofia.blogspot.com/2017/04/blog-post.html

Някой беше попитал какво е това "реална гимназия" - ето на този линк интересна информация за сегашната МГ в Русе, уч. година 1937-1938 г. - с конспекта за зрелостен изпит по математика в реална, не в математическа гимназия и темата за самия изпит (на снимки).
https://www.facebook.com/groups/zaKachestvenaiInovativnaObrazova … 9737912262905594/

Пускам тези линкове, за да се види, че не бленувам по социализЪма, а едновремешната ни образователна система си имаше много силни страни, като основите са заложени още след Освобождението от турско робство (упс, османско какво-беше-там).

Надявам се да ви е интересно с линковете.

Много ми харесва идеята на повечето тук за свободната воля и това как училището е само учене и забавление , а пък разбираш ли, то някак си в 11-12 клас ще изкристализира от само себе си бъдещото развитие.

Или казано по друг начин - важното е средата да е добра, училището елитно, оценките добри - другото само ще дойде.

Аз лично искам да избегна нещата, които съм правила аз :
В седми клас се усетих, че всички изведнъж ще се махнат и ще отидат в хубави училища, и аз ще остана в класа на никъде влезлите, та наваксвах.
Влязох в елитното училище Х( АЕГ), защото най-добрата ми приятвлка искаше да заминава в Америка ( техните бяха спечелили зелена карта)
В 11 клас нашите насила ме записаха на уроци по математика, защото смятах, че нямам нужда и накрая между ТУ и СУ, избрах заради чисто мои си схващания, че е яко да си инеженер и да се занимаваш с програниране ( тогава Джонсън Контролс бяха на мода, но аз не ги бях чувала).

През цялото време нашите бяха - каквото си решиш, имаш отличен успех, добра дисциплина, значи си осъзнат индивид.

И тогава, някъде около втори курс осъзнах колко съм грешала и как моите представи се сблъскват с баба Лампа ( Лила Доневска) и нейния антураж с лекции отпреди 30 години.
Така че, истината е някъде там и всеки си я разбира както иска.

Това че си умен, не означава, че знаеш какво искаш или осъзнаваш изборите си, особено ако нямаш данни за да направиш изводи.

Русалке, кой разделя децата в Германия след 5 клас? От самото училище ли? Без родителите да имат правото на избор? Това ми звучи много невероятно!

Ще ми е интересно да разбера системата и принципите на разделяне.

Системата в Германия не се е променила много от детството на Ерих Кестнер в началото на 20 век. 😃
Иначе най-справедливо ще е изпитите да са тест за интелигентност IQ. Преди години жената с най-високо IQ беше безработна, после я назначиха на някаква държавна служба. Високото IQ не е в комплект със социални умения и реализация.

Хайде, още 5 години ще имат възможност да са деца. Няма нужда да възприемат всичко чак толкова сериозно и отговорно. Няма да си провалят бъдещето, защото отсега не са планирали всичко. Как да са наясно какво искат, като не са пробвали още почти нищо. Плановете се променят, в живота има изненади, това не е лошо нещо. Застраховка, че няма да сгрешиш в избора и стратегията няма, а контролът е измамно чувство.

На голямото изведнъж му просветна с какво иска да се занимава, та му беше необходимо в много бърз порядък да наваксва пропуските от училищен материал.

Малкото от 2. клас тръгна на състезания по математика. Баща ѝ я запали по астрономията, телескоп купихме да гледат небесните тела, снебитваха се по нощите, мъкнейки телескопа. Девойката вдигна на ура училището си да ѝ организира да участва в олимпиадата по астрономия, защото до този момент никой от възпитаниците на кварталното училище не беше проявявал желание да участва в подобна олимциада. Изведнъж в 6.клас реши, че иска да кандидатства физика в НПМГ. Баща ѝ целия 6. клас я подготвя по физика - решават задачи, обясняват се и т.н. В началото на 7. клас се връща един ден още в първата седмица и на вратата ми заявява: "мамо, ти колко пъти си ме виждала така самоцелно да търся някаква информация по физика? Николко. А по биология постоянно търся нещо, явно по-интересна ми е биологията... Ще кандидатствам с биология!" И по биология се подготвя, та най-накрая си избра ИТ сферата.

Подреждахме тия дни книги. Натъкнахме се на всички онези, които ме беше карала да ѝ купувам по астрономия и ми вика: "тези вече не ми трябват, извън интереса са ми..."

Та така за избора на 13 г.

Ох, така е нашето със спорта. Изреди ги всичките и сега реши, че най-много искал да играе волейбол. Защо не сме го били записали досега, а сме го били записвали на всякакви други спортове. После се усети и ми каза, всъщност, ако преди години ме бяхте записали на волейбол, сигурно сега нямаше вече да искам да го тренирам🤣🤣🤣

Значи, завършилите професионална паралелка дори и в елитна гимназия няма да могат да кандидатстват право в чужбина?

Danita, има много различни варианти и направлениа за образование след гимназиите тук.
Всеки един от нас би следвало да има критично мислене и да проверява информацията.

Само преди няколко поста се описа, че едва ли не в Германия профилират децата от 5 клас. Да, има подобно профилиране, но това профилиране зависи от редица фактори.Обикновено се дава препоръка от учител, но основното решение се взима от родителите.

Много често родителите избират училища, под чиято шапка може да се направи по-късно профилиране - Gesamtschule.

Така че внушения от рода колко добре е тук в БГ са много некоректни. Не твърдя, че в Германия е по-добре, защото нямам наблюдения. Но, твърдя че в БГ има много проблеми в образователната система. Това вече го изпитвам на гърба си.

Децата ми от времето на Скрач се интересуват от програмиране, ходиха и на състезанията в начален курс. Бях се запалила по ТУЕС, както и по идеята, че техникум е много хубава идея (Джон Атанасов), за да има човек професия, ако реши веднага да започва работа.
Тогава попаднах на темата тук и научих, че пречи за университет в чужбина и това трайно промени мнението ми за всички ПГ. А то децата ми всъщност изобщо не желаят да се отделят от нас, а камо ли в чужбина, но знам ли след 5г.
Всичко, което научих тук ме кара да се паникьосвам и отчайвам, защото изобщо не ми се четат програми, хорариуми и др. И честно казано си мислех, че отиването в чужбина е елементарно, щом половината българчета го правят. Наивно си мислех, че е като кандидатстване за вишУ в България - избираш си специалност, пращаш диплома, държиш евентуално изпит и така.

Цялата тая сложнотия и хиляда разлики между държавите ме карат просто да се откажа и да ги оставя да си учат тук, където системата ми е позната. Даже мисля и аз една магистратура да запиша сега пак - не е сложно това в БГ. Освен това и като чета колко е сложно с квартирите в чужбина излиза, че цялото начинание е един голям проблем.