Болестите чукат по-бързо на вратата, когато живееш с човек, с когото вече не се обичате.
Пътят към раздялата: Когато дълго чаканият край се окаже ново начало, пълно с тъга
- Публикувана: 27 юли 2026, 15:02 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2026, 15:13 ч.
# 75
31 авг. 2026, 23:29 ч.
Виж целия пост
Статистически погледнато не е така, самотата се отразява по-зле на здравето от “вече не се обичаме”.
# 76
1 септ. 2026, 10:38 ч.
Статистически погледнато не е така, самотата се отразява по-зле на здравето от “вече не се обичаме”.
Идея си нямам кое е по зле, да самотата тежи, особено сега, в началото, но и връзка натоварена с емоционалните търкания и обикновени битове спорове натрупани през годините също започва да тежи и то не малко и за да не продължават да се трупат негативни емоциии, които след време да превърнат брака в токсичен (бил съм свидетел на това), по-добре да поемем по собствени пътища. Относно коментара за болестите и грижата, не го разбирам, какво гледане, какви грижи, да, ние може да сме приятели, може и дори да сме най-добри приятели, това не означава да се грижиш за него, никой не е длъжен на никого, когато пътищата се разделят, естествено, грижата за детето си остава общо начинание, но тук нещата са различни. Да не говорим, че нищо не пречи след година две или три да си има ново семейство, такава въпроса за грижата за бившия, под каквато и да е форма, изглежда абсурдна.
Виж целия пост
Болестите чукат по-бързо на вратата, когато живееш с човек, с когото вече не се обичате.
Идея си нямам кое е по зле, да самотата тежи, особено сега, в началото, но и връзка натоварена с емоционалните търкания и обикновени битове спорове натрупани през годините също започва да тежи и то не малко и за да не продължават да се трупат негативни емоциии, които след време да превърнат брака в токсичен (бил съм свидетел на това), по-добре да поемем по собствени пътища. Относно коментара за болестите и грижата, не го разбирам, какво гледане, какви грижи, да, ние може да сме приятели, може и дори да сме най-добри приятели, това не означава да се грижиш за него, никой не е длъжен на никого, когато пътищата се разделят, естествено, грижата за детето си остава общо начинание, но тук нещата са различни. Да не говорим, че нищо не пречи след година две или три да си има ново семейство, такава въпроса за грижата за бившия, под каквато и да е форма, изглежда абсурдна.
# 77
1 септ. 2026, 14:01 ч.
Сизифе, да дам и моето мнение...
Първо малко по-оптимистично - споко, ще ти мине. Времето лекува всичко. Болката се притъпява и макар да си носиш белезите цял живот, поне можеш да дишаш свободно.
Според мен болката идва от егото ти. Просто не е честно, нали? Толкова си направил за тази жена, а на нея не и "пука" и вече си е тръгнала по пътя, а ти седиш и се чудиш на къде. И ти е заседнала една буца в гърлото, и ти тежи, и ти е черно. Как на такъв добър човек като теб (отговорен, обичащ, уважаващ, разбиращ) може да се случва това - да ти се разпадне семейството, да се провалиш в брака, жена ти да се справя по-добре с раздялата?! И хем до някъде може да е вярно това, хем мислите ти са замъглени от емоциите.
Въпреки това осъзнаваш, че това е правилното решение, но те е страх от неизвестното и все пак имаш надежда.
И съзнателно или не, вече търсиш нещо/някого...(?) Иначе защо ще пускаш сантиментална тема в женски форум? Ако размислите ти си бяха за теб само, щеше да ги напишеш в дневник или на листче...
Това че търсиш е всъщност добре. Който търси, намира. И като се има предвид, че темата е от преди 2 месеца, може и вече да си намерил. Късмет ти желая!
Виж целия пост
Първо малко по-оптимистично - споко, ще ти мине. Времето лекува всичко. Болката се притъпява и макар да си носиш белезите цял живот, поне можеш да дишаш свободно.
Според мен болката идва от егото ти. Просто не е честно, нали? Толкова си направил за тази жена, а на нея не и "пука" и вече си е тръгнала по пътя, а ти седиш и се чудиш на къде. И ти е заседнала една буца в гърлото, и ти тежи, и ти е черно. Как на такъв добър човек като теб (отговорен, обичащ, уважаващ, разбиращ) може да се случва това - да ти се разпадне семейството, да се провалиш в брака, жена ти да се справя по-добре с раздялата?! И хем до някъде може да е вярно това, хем мислите ти са замъглени от емоциите.
Въпреки това осъзнаваш, че това е правилното решение, но те е страх от неизвестното и все пак имаш надежда.
И съзнателно или не, вече търсиш нещо/някого...(?) Иначе защо ще пускаш сантиментална тема в женски форум? Ако размислите ти си бяха за теб само, щеше да ги напишеш в дневник или на листче...
Това че търсиш е всъщност добре. Който търси, намира. И като се има предвид, че темата е от преди 2 месеца, може и вече да си намерил. Късмет ти желая!
# 78
1 септ. 2026, 15:13 ч.
Грижата под каквато и да е форма за бивши на мен ми се вижда абсурдна и точно заради това обсъждаме защо си стават бивши като може да са си настоящи. Още не си останал напълно сам и не е минало достатъчно време да се нарадваш на свободата. Дай си време.
Виж целия пост
Препоръчани теми