Към бъдещите свекърви... и изобщо към майките

Много грозно ми прозвуча описаното и на мен! Дано аз не съм такава един ден, че и аз свекървище ще ставам! Ужас!!!

Пък аз съм бъдеща два пъти свекърва.
Лели-и-и, кват съм лоша как ли ще ме коментират и мен...

Айде сега! Лизбет, това съвсем не е оправдание да лепиш подобни етикети! И аз ревнувам ужасно, не само детето, но и мъжа си, приятелите си и т.н., но преди да нарека някого с толкова грозна дума ще трябва да имам абсолютно обяснение и доказателство, че той/тя наистина е такъв.... А и нормално ли ти се струва да се използват такива думи в ежедневния разговор в семейството, пък макар и на шега? 

на 16 години доста грешки може да направи едно момче, които да обърнат живота му и плановете, които родителите правят за неговото б-деще на 180 градуса . На майката сигурно и е супер притеснено, защото на тази възраст както момчетата , така и момичетата не мислият обобено реалистичон, когато се намесят хормоните. И аз имам момче и като почне на 16 вместо да си мисли за уни да си създава "сериозни връзки" с връстнички , не знам как бих реагирала. НАдявам се разумно, но не знам кое е много разумно поведение?????

Горкото момче,казвам аз.Между двата лагера....

 
Много мъже говорят гадно за жените - "п....о заспала" "к...а" и т.н. Тези изрази не са особено подходящи за употреба от жена, така че тя ги замества с епитети като "никаквица".
Замислямсе над варианта момчето да говори по подобен начин за момичето и майката затова да се държи така. Или бащата в семейството има подобно отношение към женската част от населението.

Съжденията на Лизбет са интересни - ако майката по начало си е "никаквица", то вероятно е тя да гледа на всички останали жени като "никаквици". АКо е прибягнала до хитрости и интриги за завоюване на определен мъж, нормално е да очаква всички останали жени да са такива и да имат подобни мераци спрямо сина и.

Но ако момчето не се опитва да докарва поведение на чалгар, рапър или какъвмто и да е там, за който всичко женско е пригодно само за употреба с разтворени крака - то ще му е труден период докато се откъсне от родителите си.

ПП - И до днес някои роднини на съпруга ми не могат да разберат как съм го излъгала да се ожени за мен. Естествено имаше и въпроса преди сватбата от свекървата защо толкова бързаме да се женим.... Горкото и синче.... За такава като мен....

Аз пък не бих си позволила да лепя епитети даже и момичето "да не е свястно". По-скоро бих се опитала да отворя очите на сина си с факти и дълги разговори, отколкото с обидни прозвища.
Наистина има хора, които са цапнати в устите и изобщо не се съобразяват с това, че могат да засегнат някого и чувствата му.
Странно ми звучи тази дума "никаквица". Не съм я чувала наживо, само в литературата съм я срещала. Дали въпросната жена не я е употребила нарочно, вместо друга, още по-обидна дума, която се използва обикновено в такива случаи?

и на 16, и на 25 и на 40 може да допускаш грешки. важното е да се учиш от тях. дай сега на 16 да нямаш приятел/ка, защото може да не е удачен избора ти. че то на тая възраст човек си чука главата за много работи, нали така се влиза в светът на възрастните. пък и е много малко вероятно да създадеш семейство с човека, с който си ходил като си бил на 16.
притеснението на родителите е нормално и колкото и да е порастнало детето им , все ще намерят за какво да се притесняват според мен. но това не означава, че трябва да обсебваш детето си или да лепиш етикети на приятелите му. ако се притеснявам, бих избрала съвсем друг подход, за да се чувства детето ми спокойно да споделя с мен и така да имам представа горе-долу какво става. ако раздавам подобни епитети едва ли ще ми се споделя нещо друго, освен - "дай пари. чао". 

ясно ми е , но това не пречи на жената , като и дойде до главата  да реагира беz много да му мисли. Аz като гледам как реагираме повечето майки, като детето кихне 2 пъти и търчим на лекар и даваме антибиотик (виж отчетните), какво остава да ни се иzпречи перспективата на 16 да zавъди бебе и да продава пукакнки и се чуди как да иzбута някакво обраzование помеждудругото, след като е можел да води и друг живот. Или пък да се събере с някоя група наркомани и да не навърши и 20 ...
Ясно е , че всеки прави грешки , но е ясно също, че майките се страхуват zа децата си.

Ами явно за повечето хора е нормално да лепят епитети. Ето един скорошен светъл пример - хвърлих око в темите за последния Биг Брадър, такива епитети и такъв речник проявиха повечето участнички, коментирайки непознати хора, че свят ми се зави. То не бяха "селски пръчки", вулгаризми и обиди - и отдолу в подписчето - "мама на принц", "мама на две слънчица"(примерно, не визирам никого конкретно) - с речник на каруцарки.

Мисля, че е лесно да се преписва какво пише в книжките за възпитанието на децата и какви приятелски отношения трябва да се градят и т.н., но в живота не винаги се получава според книжките - нито децата са литературни герои, нито майките им.

Когато имаш дете на годинка-две и си по-близо по години и опит до статута "гадже" и "млада съпруга", нормално е да се вживяваш повече в ролята на отхвърлената от свеки "снаха", наричана никаквица. Но след 15 години ще си по-близо до състоянието "свеки" и съм сигурна, че тогава от гледна точка на опит и всякакви натрупвания нещата ще ги виждаш през друга призма. Мисля, че във всяка майка дреме някакво чувство за собственост върху децата и започваш да си казваш - "До вчера му сменях памперсите и му бършех дупето, кога порасна толкова бързо? Сега друга жена ще е по-важна за него от собствената му майка". Да, ще знаеш, че  е нормално детето ти да си има гаджета, да прави секс, обаче отвътре гласчето ще нашепва "Не му ли е рано? Ами ако стане беля?" И тук се получава разкъсването - от една страна знаеш, че няма как тези етапи да бъдат избегнати, не можеш да му ги спестиш, от друга страна подсъзнателно се включва закрилящият майчински инстинкт. Не всеки човек може да си контролира първичните инстинкти, особено ако счита детето си за застрашено по някаква причина. Не всички са съвършени и прекрасни педагози.

А за конкретната ситуация не може да се съди, защото нямаме пълен набор информация. Не знаем откъде е тръгнала думичката. Може в техния семеен речник думата да е с особено значение, различно от общоприетото - например в резултат на стара шега, филм или нещо такова. Може майката да не е виждала момичето, но от други хора да е научила, че е с неприемливо за нея поведение (например ниска възраст, аборти, наркотици и т.н.). Така че изводи не се наемам да правя по описаната история.

Така мисля. Може и да не съм права.

До някъде съм съгласна с теб, Лизбет. Погледнато от този ъгъл, да, права си, но да погледнем и от другата страна:


"Не му ли е рано? Ами ако стане беля?"
Тези мисли и терзания от страна на майката, не са ли по-скоро оправдания пред нея самата и пред околните за собственическото и чувство над детето?
Не визирам примера, говоря по принцип. И според мен, в отношенията майка - дете има период на откъсване. В зависимост от хората, този период може да отмине без особени сътресения или обратното, да се драматизират нещата до такава степен, че да минат години, преди майката да приеме, че птичето е отлетяло.
Децата порастват по-скоро, от колкото на родителите им се иска.
"Белята" бързо става, но ако родителите са заложили на превантивното сексуално възпитание, ако познават детето си, такива страхове не би трябвало да ги мъчат толкова!

Повечето родители оправдават отношението си спрямо децата си с това, че са искали да му спестят това или онова, без да си дават сметка, че детето иска да натрупа свой опит. То не иска да бъде спасявано, не иска да му се натяква, иска да го оставят да взима свои решения и, ако това стане, детето само отива при родителите си за разговор и съвет. Прави го, защото те са се държали с него като възрастен, имали са му доверие.

 "Не всеки човек може да си контролира първичните инстинкти, особено ако счита детето си за застрашено по някаква причина."
Да, така е. Но това не трябва да става пред детето, независимо на каква възраст е.

Още веднъж - говоря по принцип, а не за конкретния случай!
 

Лизбет, не бих могла да направя по-добро обобщение на нещата от теб.
Имам само едно допълнение - от културата и интелектуалния багаж на една жена идва и реакцията в подобни ситуации. Независимо дали е снаха, свекърва, съпруга, майка...

Възпитаните хора, които имат глава и мислят с нея, реагират нормално или поне обмислено на такива ситуации. Колкото по-прост е един човек, толкова по-необмислено и първично реагира. И злобно и агресивно. Не говоря за конкретната ситуация, но преди да намразиш един човек, би трябвало първо да го опознаеш. Първичната реакция е да мразиш всичко, което ти е непознато, застрашаващо или неразбираемо...

Ще ти дам един пример от моето семейство.
Брат ми е на 21 години. Има си сериозна приятелка, към чието присъствие майка ми видимо се жегна в началото. Първото сериозно гадже, което се води у дома, говори се за нея и се говори за нея като за сериозна приятелка. Трябваше съвсем малко да си поговоря с майка ми и да й напомня, че това е нормален период в живота й, към който трябва да подходи внимателно. Вече тя не е на първо място. И тя си има своите страхове дали няма да направят някое бебе, пък той е студент, работи на половин ден и какво би станало... Но просто трябваше малко да помисли трезво, да поговори спокойно с брат ми и да се успокои, че той носи отговорност. Независимо дали детето ти е на 16,20 или 30, винаги се притесняваш за нещо. Да намразиш обекта на притесненията ти трябва съвсем малко, ако не се вземеш в ръце.

теориите добре, но на практика 
zа въzпитанието и првенциите ОК, но съм чела, че преz пубертета децата така се иzменят, че надали обмислят на мама думите в дадени ситуации.
ако например вzемеш статистиката на катастрофирали младежи, които са иzкарали шоф. книжка ... не е да не са учили, че пиян не се шофира и скоростта не бива да се превишава и да се правиш на интересен с приятели и приятелки в колата е доста рисковано ...

Недей, че направо настръхвам, като се сетя колко такива младежи вилнеят по улиците!
А кой им е предоставил автомобила? И това не е за пренебрегване.

Да, пубертета е страшен понякога, но все си мисля, че може до някаква степен да се смекчи този период.
Правилните думи по правилното време, повече време със семейството, организиране на семейни мероприятия, в които да участват и приятели на детето, четене на подходяща литература и т.н. Все неща, изискващи време и усилия, но, в повечето случаи, даващи резултат.
Няма рецепта, всеки сам намира пътя до детето.