Като сме бременни трябва ли и да сме бедни???

Мдааа, всичко опира до индивидуалната култура на общуване в случая на продавачките/сервитъорките. Виж държавните служители ги възпитават съсредоточено да говорят с приятелка/майка/дете по телефона, докато чакаш да ти обърнат внимание, да се покриват с хартия и да се правят, че не те виждат и да дават безкрайно некомпетентни отговори, с цел да им се разкараш от главата и да ги оставиш да си довършат пасианса/чата.... Много мразят цитати от Закона за държавния служител и какво следва да бъде отношението им към гражданите , както и напомняния кой всъщност им плаща заплатата/телефона.

Възпитанието, всъщност, не би трябвало да има много общо с професията. Не е възпитано да се държиш снизходително, да подмяташ зад гърба на някой, да му броиш парите и прочие, независимо дали си на работа, в компания, съсед, шеф, подчинен... То си е просто възпитание и наистина има хора, на които им липсва. Макар да не мога да ги разпределя по браншове. Била съм и от двете страни- и сервитьор и клиент, и продавач и купувач. Случвало ми се е да ме преценява някаква трътка от ДСК, където безкрайно много пъти са ме карали да се чувства унизена. Бях бременна и отидох за заем. Да уточня, че работя и тогава все още се водех на работа,  а не в отпуск или болнични- само дето корема ми личеше. Погледна ме със съжаление и каза на колежката си - а аз съм там- "Сега какво да я правя".  Казах и, че не съм дошла да я карам да мисли какво да ме прави, а да ми отговори с "да" или "не" на въпроса дали могат да ми отпуснат кредит. И си излязах. Почувствах се наистина бременен парцал. Пак в ДСК в кварталния клон влязох да попитам защо имам проблем с дебитната си карта и попитах портиера към кого да се обърна. Той започна да ми обяснява защо имам проблем с картата. Бях с детето в количката, неглиже облечена, защото всъщност бях на разходка в квартала все пак. Тогава разбрах как се чувстват дискриминираните малцинства. Казах му , че не ме интересува неговия отговор, а отговора на служител на клона и че, ако банката делегира такива права на охраната си за какво назначава касиерки и друг персонал по гишетата. Вратата на отговорната служителка- вероятно и шеф на клона беше отворена и чух да ме обсъжда как младите сме били много нервни и да обсъжда случая ми с картата с друг клиент- подивях.  Изчаках да излезе другия клиент и я попитах със спокоен тон въпросът, който ме касае. След като ми отговори я попитах на охраната плащат ли и да върши нейната работа и как си позволява да обсъжда клиент с друг клиент без дори да е запозната с казуса. Млъкна, почервеня и ми се стори, че се изплаши. А аз повече не стъпих в този клон.
Не си оставям магарето в калта дето се вика, но и това е натоварващо и неприятно.

В София може и да има някъде такива продавачки, но повечето са любезни. В провинцията -с провинциален манталитет - това е положението.

ИИИ бре.

Изобщо не е вярно, че в провинцията продавачките са с провинциален манталитет, още по-вярно е обаче, че в София повечето продавачки са със селски манталитет дори да са родени направУ на жълтите павета. Проблемът не е в това къде си роден и къде живееш, а как си възпитан и при кого работиш. Аз съм била продавачка също в два различни до крайност магазина Дрехи секънд хенд и Бутик със скъпички неща и двата бяха в СТЗ... Какво да кажа, виждала съм как колежките ми от секънд хенда се подиграват на бабите и почти псуват разни майки и лелки с дечица. Условията на работа бяха ужасни, но това не им даваше право да се отнасят така... Аз лично винаги бях на разположение, не съм седяла глупаво ухилена нон-стоп, но бях отзивчива и продавах много и то големи боклуци понякога... е секънд хенд беше.
В бутика работех сама и там разбрах силата на продавача. Направих си експеримент и установих, че когато съм любезна и предлагам много хората се връщат и купуват, а ако съм резервирана и безучастна, дори много да харесат нещо, рядко се връщат да го вземат... И понеже бях на % си скъсвах гъза да продавам 

Какво толкова чудно, че и възклицания? Като влезнеш в магазин и се държиш не като надута пуйка, и не се правиш на велика - ще те обслужат и то добре, но като показваш с държанието си, че подценяваш продавачката, естествено и тя да ти отвърне с пренебрежение, или с подхвърляне на реплики. А и госпожата, която е пуснала темата само, с това, че като я видели с каква кола спира пред магазина, я обслужили подобаващо. Това е според мен е надувка.

Не е така. Няма значение какъв е клиента. Има толкова много различни хора. Ако чакаш оборот само от усмихнатите............... чакай си заплатата.

Така е
Не искам да се хваля, но и досега ме питат дали бих искала да се върна на работа в един голям магазин, където работих преди време.
Случвало ми се е да ми разказват "мои" клиенти за ужасното отношение на някоя бивша колежка към тях и да ме питат дали няма някога да ги обслужвам пак аз. Обичах си работата, макар тапията ми да е за съвсем друга специалност. Но съм на мнение, че от всяко дърво продавачка не става - просто си има хора за всяка професия.
Това не е постинг на тема "Ода за мен - най-великата продавачка". Просто искам да кажа, че наистина зависи от човека. Защото и досега си спомням как по Коледа преди години две клиентки казаха на жената, за която работех (доста мастита бизнесдама): "Ние идваме заради нея и ако тя не е тук, ти не ни трябваш!"
Но пък и напоследък ми се случи да отида с компания до един денонощен магазин (с ГОТИНА кола бяхме) и продавачката заключи фризерите с ъс сладолед под носа ни и ни каза: "Ако можеш, отвори си ги и си вземи!". А в един друг магазин ме питаха (виждахме се за сефте) "Чанта искаШ ли?"
Все ми е на ума такава да я питам интимното ни познанство откога датира

Защо само гледате продавачките, погледнете и себе си, и се поставете на тяхно място. Искате добро отношение - добре, но за два часа като влезнат 4 или 5 намръщени женички, и искат целия свят в краката си, защото карат хубава кола, или са добре облечени с маркови дрехи, и се цупят и правят забележки, дали след това продавачките ще бъдет усмихнати и ведри, а? А в повечето случаи съм била свидетелка на такива клиентки (не съм продавачка, но съм била), от които ти иде да крещиш.

Като не им изнася да си хващат пътя... нали така?!
Аз какво съм виновна, че клиентаката преди мен била еди каква си... Аз винаги ги поздравявам и се поставям на тяхно място, но понякога дори не благоволяват да си вдигнат главата. Веднъж в един магазин за обувки на Граф Игнатиев, София... една девойка каза, че не може да ни обслужи, защото чистела обувките... бяхме решили да купим едни, но се отказахме...

Искам да ти кажа, че е точно обратното - колкото по-надуто, пренебрежително и гадно се държиш с тях толкова по-внимателно те облужват. Ако си любезен с тях решават, че си под нивото на техния магазин.
Тествала съм и двата начина на поведение в скъпи магазини.(това важи за породата прости и нагли продавачки)


Сега общо взето ми е все тая каква е продавачката, станала съм непукист.
Когато нещо ми хареса питам, пипам докато преценя дали искам да го взема или не.
Ако не ми обръща внимание й го привличам, докато разбера каквото ми трябва.

Извинявай, korni6onko, но пред кого точно "госпожата, която е пуснала темата" се надува и с какво??? Мен ли визираш като надута пуйка, която се прави на велика и кара хубава кола?!



 
 

Да станат готвачки. Тогава ще общуват само с тенджерите.

Когато работех като продавачка го правех с желание. Харесваше ми и казваха че си личи. Беше ми интересно, продавах обувки и се интересувах от видовете кожи, как да ги различавам, видовете ходила и предимствата и недостатъците им, различните хастари, моделите и кой модел за какъв крак е подходящ а това може да се установи с проба (ето защо се радвах, когато идваха и само да мерят- така имах представа за следващият клиент кое би му било удобно и как би му стоял модела. Имаше случаи да премерят 30 чф и да си тръгнат). Запознах се с моделиери, които ме учеха на още подробности. Когато дойде моментът, в който се уморих -си тръгнах. Не виждам смисъл да се заробваш с нещо, което не ти доставя удоволствие. Така измъчваш и себе си и другите. Това важи за мен и за работата и за семейството и за всичко с което се захвана. Обичам да правя нещата с желание и любов, ако и другите го правеха ?!   А за клиентите и те са толкова цветни и всеки си има своята причина да е тъжен, нещастен, високомерен, щастлив...Не можем да пренасяме настроението от единия на другия. Продавача е длъжен да посреща с усмивка, независимо какъв е бил денят му!

Не им обръщай внимание! Простотията ходи по хората!
Аз като се връщам от Германия съм по дънки и тениска. Е, всичко е марково, но не се забелязва. Като влеза в магазин, не искат да ми покажат нищо. Като питам нещо, отговарят троснато. А като тръгна да купувам 6-7 неща и всики продавачки идват да се подмажат, дават ми отстъпки, предлагат ми клиентска карта, дават ми подаръци. Много е жалко обслужването в България, но като се има в предвид нивото на продавачките, човек би им простил...