Здравейте! Искам да попитам за мнение и опит.
Синът ми е на почти 4 и ще бъде във втора група на есен и започнахме да търсим градина. (До сега не е посещавал) Той може да се справя с неща като миене на ръце, обличане с моя помощ и други ежедневни дейности, но в нова среда в началото е по-плах и търси повече сигурност.
При посещение на една частна градина обаче останах с неприятно усещане, защото ми беше обърнато внимание основно на това какво съм направила вместо него и какво „трябва да може“ вече сам. Помогнах му да се измие там, защото е ново място и никога не е ходил преди, като те още от вратата на банята ми казаха че не е самостоятелен достатъчно и че “не е окей” да се включвам в такива неща и че трябва да е напълно сам. Аз обясних, че той може тези неща, но когато е в непозната среда и е притеснен, не винаги ги показва веднага. Общо взето ме контрираха на почти всяка дума, че като излизаме пак е нова среда, че тези неща се учат вкъщи и т.н и че те държали много на самостоятелността и децата да не са зависими от тях. Бях честна и казах че той не може да се облича напълно сам, като ми се каза “Не може или не сте го научили?!” 😳 Помагали с насоки но не вършели нещо вместо детето. Останах с впечатлението че все едно бяхме на изпит дали ще сме подходящи за там.
Искам да попитам – нормално ли е при първо посещение/адаптация да се очаква детето веднага да показва пълна самостоятелност, или обикновено се приема, че в началото може да има нужда от повече подкрепа?
Чудя се дали просто сме попаднали на място с по-различен подход.
Виж целия пост
Синът ми е на почти 4 и ще бъде във втора група на есен и започнахме да търсим градина. (До сега не е посещавал) Той може да се справя с неща като миене на ръце, обличане с моя помощ и други ежедневни дейности, но в нова среда в началото е по-плах и търси повече сигурност.
При посещение на една частна градина обаче останах с неприятно усещане, защото ми беше обърнато внимание основно на това какво съм направила вместо него и какво „трябва да може“ вече сам. Помогнах му да се измие там, защото е ново място и никога не е ходил преди, като те още от вратата на банята ми казаха че не е самостоятелен достатъчно и че “не е окей” да се включвам в такива неща и че трябва да е напълно сам. Аз обясних, че той може тези неща, но когато е в непозната среда и е притеснен, не винаги ги показва веднага. Общо взето ме контрираха на почти всяка дума, че като излизаме пак е нова среда, че тези неща се учат вкъщи и т.н и че те държали много на самостоятелността и децата да не са зависими от тях. Бях честна и казах че той не може да се облича напълно сам, като ми се каза “Не може или не сте го научили?!” 😳 Помагали с насоки но не вършели нещо вместо детето. Останах с впечатлението че все едно бяхме на изпит дали ще сме подходящи за там.
Искам да попитам – нормално ли е при първо посещение/адаптация да се очаква детето веднага да показва пълна самостоятелност, или обикновено се приема, че в началото може да има нужда от повече подкрепа?
Чудя се дали просто сме попаднали на място с по-различен подход.
