Аз дълги години го отлагах - най-вече от страх, но и по здравословни причини. Все се появяваше нещо - я анемия, я недостиг на Б12... и не се чувствах добре. В крайна сметка днес се престраших и честно казано, изобщо не беше неприятно. Освен самото боцване, нищо друго не усетих. Докато траеше процедурата, си поговорих с лекарите, които бяха изключително внимателни и добронамерени. Покрай разговора стана дума и за острия недостиг на кръв и всъщност точно това ме мотивира да споделя в тази тема.
Трябва да уточня, че не живея в България, но знам, че там проблемът е още по-сериозен и много хора даряват кръв чак когато техен близък има нужда. А истината е, че изобщо не е толкова страшно (даже хич). Ако някой като мен го е отлагал с години най-вече от притеснение, надявам се опит да му даде малко кураж

До колкото помня, в България се полагат и два дена платен отпуск при кръводаряване (тук го няма това), което може да е допълнителен стимул за някой.
ВМА имат секция с повече информация за кръводяряването: https://www.vma.bg/%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B2.html
А тук са всички центрове в страната, където може да се дари кръв: https://ncth.bg/contacts/
В интернет има и доста неправителствени организации/фондации, които по много по-приветлив начин предоставят информацията, та който иска, може да се разрови. Аз исках да се придържам към обществени източници.
Аз лично смятам да стана редовен кръводарител (надявам се и в България, когато се прибирам). Ако сте се чудили дали да го направите, може би си заслужава да дадете шанс. За нас е половин час от деня, а за някого може да е шанс за живот